Министърът на образованието Красимир Вълчев обясни пред Труд, какви са обсъжданите промени в Националното външно оценяване и матурите след 12 клас.
„Системата в момента отделя много организационни, човешки и финансови ресурси, за да организира външно оценяване. То е по-добро огледало на успеваемостта на учениците, отколкото вътрешното оценяване. От друга страна, МОН и системата не използват достатъчно данните от резултатите. И въпросът е: заслужават ли си усилията, особено след 4. и 10. клас. Моето мнение е, че има много по-голям смисъл от матура по математика в 12. клас, отколкото външно оценяване по български и математика в 10. клас. Един от най-големите ни проблеми е с изучаването на математика. Едва 5% от избират матура по предмета. България не може да просперира без инженери и индустрии с висока добавена стойност, а те изискват изучаване на математика. Затова ще предложим списък от мерки за подобряване на резултатите и насърчаване на изучаването?, като важна част от този процес е промяната на учебните програми. Друга мярка, която ще обсъдим, е да насърчим висшите училища да обявяват кандидатстване с математика, физика и химия, като се надяваме да стимулираме повече ученици да учат тези профили в гимназиите и да полагат изпит по тези дисциплини“, каза Вълчев.
Държавата ще насърчава онези университети, които завишат изискванията към студентите си.
„Дадох анонс към висшите училища и отправих молба заедно да начертаем мерките. Това е едно от намеренията ни - да насърчим висшите училища да завишават изискванията за завършване. Влошената репутация на висшето образование се дължи основно на това, че бяха занижени изискванията. Увеличи се търсенето на лесно висше образование заради дипломата, съответно висшите училища отговориха с предлагане и започнаха да се конкурират със занижаване на изискванията. Това се случи предимно в социалните, стопанските и правните науки, но не само. Качественото висше образование и задълбочено учене предполага целогодишно учене, а не само от сесия на сесия или от изпит до изпит. Приемът ще остане отворен. Ние ще продължим политиката да го преструктурираме, ще има и умерено ограничаване в социалните, стопанските и правните науки, защото и в предишните години беше направено голямо намаление. От друга страна, системата ще продължи да се сблъсква с демографското намаление. Сега, за 2-3 години ще влязат по-големите набори - родените през 2007-2008 г., след това започва трайно намаление на кандидат-студенти. Няма как да се върнем до 1990 г., когато едва 30% от завършващите ученици са влизали в системата на висшето образование, защото във всички страни висшето образование е отворено. Развитието на обществото и на икономиката го изисква. Днешните условия изискват по-отворен вход, но и гаранция от висшите училища, че зад дипломите стоят знания и умения. Висшите училища трябва да завишат изискванията към студентите. МОН ще ги насърчи за това, но и те трябва да осъзнаят, че дългосрочно ще спечелят повече, ако повишат изискванията, отколкото ще загубят краткосрочно“, предупреди министърът.
„Първата реформа, по която ще започнем обсъждане, е тази на учебните програми за учениците. Те са това, което казва какво учат децата. Още следващата седмица ще представим и ще направим първото обсъждане на концепция за промяната им. Идеята е тя да съдържа основните насоки и философията за промяна в учебните програми и учебния план. Крайната цел на тази реформа е да променим доминиращата култура на учене - от заучаване и възпроизвеждане към функционалност на знанията. Ще дадем повече време за обсъждане на концепцията - половин година, като междувременно ще сформираме екипите, за да започне работата по учебните програми“.
Той обяснява, че проблем при предходният опит за това са били липсата на задания към работните групи, които правят програмите.
„Предишния път те нямаха задание, доминираше разговорът какво не може да отпадне и в крайна сметка учебните програми станаха още по-тежки като обем знания. Това се оказа контрапродуктивно. Най-малко научава едно дете, когато натрупа дефицити и се демотивира. Това го виждаме особено болезнено в дисциплини като математика и физика. „Стръмните“ програми възпроизвеждат и културата на заучаване. Като нямат време за осмисляне, заучават. Програмите трябва първо да бъдат в по-голяма степен базирани на компетентности и да освободят време за формиране на умения. В новите ще има повече време за упражнения, отколкото за добиване на нови знания. Ще бъдат с много по-силен акцент върху възпитанието и формирането на ценности и нагласи. Сега те са доста „срамежливи“ по отношение на възпитанието, а то е една от основните задачи на образователната система. Програмите трябва да са и малко по-рамкови, да дават възможност за адаптиране на ниво училище, с по-голяма свобода на учителя, включително и при планирането на темите“, заяви министърът.
Според него, по математика, например, може да се качат часове в 11. и 12. клас, съответно да се облекчи съдържанието в предходните класове. Също така да се акцентира повече върху умението да се трансформира практическа задача в математически израз за сметка на дълбочината на някои теми.
„Виждаме по PISA, която е за 9. клас, че задачите съдържат сравнително прости алгоритми, които са знания от 6. клас, но нашите учениците се затрудняват в превръщането на условието на задачата в уравнение. От друга страна, в нашата учебна програма в 9. клас се учат доста сложни алгоритми, които учениците често заучават, защото не разбират. Но по всеки предмет разговорът е различен. По история е важна фактологията, важни са датите, но за някои от тях няма нищо фатално, ако ученикът не ги запомни. Много по-важно е да разберат смисъла, връзката между събитията“, каза той.
Вълчев е категоричен, че в гимназиален и прогимназиален трябва да се освободи време на учениците и на учителите.
„Оптимизацията трябва да стане по три линии. Едната е да намалим амбицията на профилираното образование. Можем да жертваме част от профилираната подготовка, да освободим часове в 11. и 12. клас, за да качим нагоре часове по общообразователна подготовка. Другата линия е да отрежем дълбочина на теми и съдържание, защото аз самият, правейки преглед, виждам, че не е необходимо доста неща да се учат в тази дълбочина. Третото е фактологията - това са знанията, които не са свързани с формиране на умения. Всички образователни системи малко или много през миналия век са били като нашата, амбициозни в предоставянето на знания, но днес живеем в друга информационна среда и по-важното е да научим децата да разбират света, да анализират. Ако изпитваме децата да възпроизвеждат знания и факти, те ще ги заучават. Ако ги изпитваме да мислят, те ще учат, така че да разбират. МОН направи крачки към мерене на умения, но те не са достатъчни и трябва да продължим със засилване на тези елементи”, каза още той.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай