Поколението Z не чете, ама друг път

---

23-годишната Мария Терзиева, която завършва литература и политически науки през май, и се самоопределя като "книжен плъх," разказва, че въпреки десетките изчетени страници на ден в университета, има чувството, че не чете наистина.

"Още в университета подсъзнателно започнах да правя разграничение между четене по задължение и четене за удоволствие. Въпреки че четях десетки страници академични и литературни текстове всеки ден, когато някой ме питаше дали чета в момента, по-често казвах не. Може би проблемът е там, че когато някой ме попита "четеш ли нещо в момента", първата ми мисъл е дали имам книга в чантата или на нощното шкафче. В същото време обаче имах безброй отворени страници с текстове на телефона ми. Сред тях - кратки истории, публикувани от хора онлайн по различни теми, с различни герои. Но четенето на телефона не го регистрирам като четене. А там, съвсем сериозно мога да кажа, имаше текстове, които като обем, като съдържание и като развитие на сюжет, бяха абсолютно съпоставими с роман от 500 страници", разказва Мария.

Дисонанс със сигурност има, но на какво се дължи той? Дали представата ни за "четящ човек" не е актуална спрямо новите навици за четене на дигиталното поколение или наистина не четем достатъчно?

Четенето в дигиталната ера: нови форми, нови навици

Според академичния директор на Американския университет в България и преподавател по литература професор Джей Ди Мининджър, второто е по-вероятно.

"Студентите от поколението Z четат значително по-малко; те очевидно са по-малко склонни към четене от предишните поколения. Това не означава, че няма да четат, ако трябва - ще го направят. Не е и въпрос на неспособност - това е толкова интелигентно и креативно поколение, колкото всяко друго. Въпреки това студентите от поколението Z (а предполагам и следващите поколения) не притежават дълготрайно внимание за четене", смята професорът.

Но съществуват и аргументи, които оборват тази представа и представят по-различна реалност. Далеч от това да изоставят четенето, защото вече съществуват по-лесни и бързи начини да се сдобият с информация, изследвания сред поколението Z сочат, че това поколение чете, и то много. Но не определя себе си като четящо.

Изследване на д-р Рейчъл Норда и д-р Кати Инман Беренс, преподаватели по литература и дигитални хуманитарни науки в Портландски държавен университет, установява, че сред младите читатели има такива, които са склонни да кажат, че не четат, да отрекат, защото четенето не е част от тяхното социално обкръжение. Данните показват че 54% от участниците в проучването им сред над 2 хиляди представители на поколението Z и по-големите от тях милениали, са посетили физическа библиотека в последните 12 месеца. Това е интересно, защото предпочитанието на поколението Z към хартиените книги отразява желанието им да се откъснат от екраните. 92% от участниците в проучването влизат в социалните си мрежи всеки ден, 25% влизат няколко пъти в рамките на един час и въпреки това корелацията между възрастта на читателя и мащабите на закупени хартиени книги е обратно пропорционална. По-младите читатели и не-читатели купуват повече хартиени книги от поколението преди тях. Така, докато милениалите са истинските фенове на дигиталните книги, 33% от поколението Z купуват хартиени книги, и то такива, на които са попаднали в социалните мрежи.

Главният редактор на Wattpad, дигиталната общност за читатели и автори, Сю Джонсън, също твърди, че младите четат и на телефоните си, дори да не го възприемат като четене. Данните подкрепят това твърдение. Поколението Z съставлява 80% от 90-те милиона ползватели на платформата в глобален мащаб.

"Дигиталните преносители безспорно са предпочитаният начин за четене. Представителите на поколението Z са свикнали да учат чрез лични екрани. Предполагам, че за много от тях четенето от хартиена страница изглежда също толкова неудобно, колкото е за мен четенето от PDF файл. Не мисля, че един формат превъзхожда другия - въпросът опира до това как сте били научени да четете и да възприемате информация", коментира проф. Мининджър.

Изборът на носителя на информация е важен и според автора на The New Yorker Крейг Мод не само защото всеки има индивидуално предпочитание, но и защото колкото повече носители - хартия, телефони, таблети, електронни книги (Kindle) се определят като средство за четене, толкова повече и младите и по-възрастните поколения, ще осъзнават, че действието на четене не е никак строго дефинирано.

Мариан Улф, научна изследователка и преподавателка в UCLA в интервю за американския журналист и подкаст водещ Езра Клайн говори за разликата между скролването на екран и четенето на хартия.

"Когато четем печатен текст, по принцип не го забелязваме, но проверяваме прочетеното. Поглеждаме наляво, надясно, вървим малко напред, но също така се връщаме, за да проверим отново. Този контрол на разбирането не се проявява, когато основната ни цел е просто да стигнем до края. Има няколко фактора, които допринасят за това. Първият е скоростта, с която сме свикнали да скролваме страници и сканираме текст онлайн. Специалистите, които изучават движението на очите, установяват, че повечето от нас правят точно това. Когато скролваме, лесно може да останем само на повърхността, защото сме подтиквани да вървим напред, без да сме в позиция да се задълбочим в това, което четем" обяснява Улф.

Но скролването може все пак да ни помогне да отсеем ненужната информация и да се фокусираме, ако искаме да превключим към дълбоко четене.

Социалните медии: читателски катализатор

От друга страна, социалните медии се оказват неочакван двигател на читателския интерес. Общности като BookTok (в TikTok), Bookstagram (в Instagram) и subreddit-ът r/books в Reddit трансформират начина, по който поколението Z открива и взаимодейства с книги. Според доклад на британската Асоциация на издателите от 2022 г. близо 59% от читателите от поколението Z приписват подновения си интерес към четенето на влиянието на BookTok. Хаштагът #BookTok вече има милиарди гледания, 41 милиона постове и буквално диктува списъците с най-продаваните заглавия.

През 2021 г. TikTok оказва значително влияние върху продажбите на книги, като платформата става основен двигател за популяризирането им сред младите хора. Това се дължи на общности като #BookTok, където потребителите споделят препоръки, ревюта и емоционални рецензии за книги. Тази тенденция води до 43% ръст в продажбите на книги за младежи в САЩ, според данни на NPD BookScan.

Класики като "Гордост и предразсъдъци" и "1984" намират нова публика благодарение на креативното представяне и препоръките от влиятелни TikTok създатели на съдържание. Същевременно съвременни заглавия като "Никога повече" на Колийн Хувър и "Песента на Ахил" от Маделин Милър доминират класациите, след като предизвикват широк емоционален отклик сред читателите и заливат платформата. Това показва как социалните мрежи могат да трансформират литературния пазар, като свързват книги с нова, по-млада аудитория.

Penguin Random House, едно от най-големите издателства в света, съобщава, че BookTok е отговорен за значителна част от растежа на продажбите на художествена литература през 2022 г., а тази година компанията дори започва съвместна работа с платформата, която ще позволява на създателите на съдържание да слагат линкове към книгите на издателството във видеата си.

Освен че влияят на продажбите на книги, социалните медии насърчават богати литературни дискусии. BookTubers (влогъри, посветени на книги) правят задълбочени анализи на романи, докато Goodreads позволява на читателите от поколението Z да проследяват напредъка си, да пишат рецензии и да се присъединяват към виртуални книжни клубове.

Освен книги обаче това поколение консумира и големи количества журналистически материали. Платформи като X и Reddit улесняват споделянето на задълбочени журналистически статии и есета, помагайки на потребителите да се информират и ангажират с актуалните въпроси. Всъщност социалните медии, често критикувани като разсейващи, се превръщат в мощен инструмент за откриване и споделяне на текстове, преработени за формата на екрана.

"Всеки ден прекарвам часове в четене на своя телефон - новинарски статии, блогове и есета. Съдържанието с кратка до средна дължина изглежда най-подходящо за размерите, резолюцията и начините на употреба на смартфоните. Много онлайн издания, включително и този сайт (AEON, където е публикувано есето на Mод - бел.авт.) представят съдържанието си с красива типография и оформления, които се възпроизвеждат еднакво добре на компютър, таблет или смартфон. Смартфоните също така ни позволяват с минимално усилие да споделяме статии. Комбинацията между смартфоните и отворената мрежа създава почти перфектен метод за разпространение на журналистика в мащабни обеми", пише Крейг Мод в есето си за бъдещето на четенето.

Студентката Мария също чете средно между 4 и 5 часа дневно. Новини и актуална информация най-често намира в профили на медии в социалните мрежи. Споделя, че е ценител на кратката и точна информация, а дали ще продължи напред към дадена статия зависи от карусела (серия от снимки, комбинирани в една публикация), или краткото видеостори, което е резюмирало съдържанието. Самият Адам Мосери, директорът на Instagram, казва, че особено каруселите са изключително полезни както за медиите, така и за потребителите. Откакто могат да се публикуват по 20 елемента наведнъж, информацията е много по-богата, което е хубаво за читателя, но ако постът не се хареса и един човек просто скролне, алгоритъмът автоматично дава втори шанс на поста и го пуска към друг потребител, което помага на медиата или автора на публикацията да стигнат до други хора.

Хартиени срещу дигитални книги: изборът на Gen Z

Макар критиците да твърдят, че цифровите технологии намаляват способността ни за концентрация, а и за социално общуване, според проучване на независимата британска благотворителна организация National Literacy Trust от 2023 г. 59% от децата и младите хора между 8 и 18 години споделят, че четенето им помага да се отпуснат, а 46% четат, защото това ги прави щастливи.

"Не е вярно това, че не четем. Имаме различни търсения и социалните мрежи влияят на концентрацията ни, но аз продължавам постоянно и на различни места, дали в книжарници или онлайн, да се срещам с хора на нашата възраст, които четат", вече доста по-уверено разказва Мария.

Една такава случка е срещата й в голяма книжарница с друг фен на книгата "Червено, бяло и кралскосиньо" от Кейси Маккуистън.

"Разглеждах книгите, когато случайно някой ме потупа по рамото. Обърнах се и зад мен стоеше едно момиче, което ми препоръча книга, която вече бях чела. Прекарахме около 20 минути, обикаляйки из рафтовете и сравнявайки впечатления. Накрая си разменихме контакти и тя ми изпрати снимка на книги, които беше купила след разговора ни. Просто още веднъж се убедих, че любовта ми към книгите е обогатяваща и ме среща с правилните хора."

Тази история припомня, че четенето винаги ни свързва, без значение дали офлайн или онлайн. Социалните мрежи, макар и разсейващи, могат да засилят усещането, че четенето не е самотно действие, а точно обратното - то свързва на различни нива - читателя с историята, но и читателя с друг читател, а за поколението Z, което още търси себе си, това е повече от добре дошло.

И все пак много млади хора признават, че им е трудно да се концентрират да четат дълго заради непрекъснатите известия, които получават на смартфоните си. Това изисква стратегии като въвеждане на време без екрани или използване на приложения като Forest, които насърчават фокусиране чрез геймификация. За академичните среди професор Мининджър споделя, че примерът, който преподавателите задават, е най-важен.

"Не можете да научите студентите да обичат четенето и/или ученето. Но можете да бъдете техен пример. Най-важното, което един преподавател може да направи, е никога да не губи от поглед по-широката картина - защо даден текст, идея или автор са важни за живота, за ученето и за развитието на студентите. Студентите от това поколение имат остра нетърпимост към неискренността, затова преподавателите трябва да предадат на студентите стойността на дисциплината си и значимостта на отделните текстове и идеи. Това поколение е ангажирано, любопитно и креативно. Ако усетят стойността на историите, идеите и прозренията, които книгите предлагат, сами ще открият пътя към тях."

С други думи, поколението Z не е готово да се откаже от книгите - то преосмисля какво означава да си читател в XXI век.

Прегръщайки както традиционните книги, така и дигиталните платформи, младите хора доказват, че литературата остава жизненоважна и развиваща се част от съвременния живот. Социалните медии, от една страна, изменят навиците на четене, но от друга, създават нова екосистема за откриване, споделяне и взаимодействие с книги.

Както казва един потребител на Tik Tok, @booksarelife: "Книгите не са просто думи; те са светове, които споделяме, а поколението Z изгражда цяла вселена."