Понеделник, 30 Декември 2024

Спомен за колелото на Каката на Бойко

Спомен за колелото на Каката на Бойко
Публикация   08 Дек, 2024   /     Г-н БАЛЕВ   /     784

Ама аз возех, когото си искам - каза Борисов и погледна към чатала си

   Разгледай, читателю, този грубоват комикс, на който за съжаление не знаем автора. 
Комиксът съдържа популярен еротичен фолклорен мотив, който много от нас са чували в различни версии под формата на анекдоти, хиперболични самохвалства и т.под. 

   За нас обаче този мотив е интересен с това, че е част от ДОКУМЕНТИРАНИТЕ спомени на самия Бойко Борисов! 
Може да е поп арт на 1 човек, мотоциклет, велосипед и текстово съобщение
Абсолютно същия фолклорен мотив Бойко Борисов през 2009 г. разказа по телевизията от първо лице, единствено число. 

  По това време Борисов тъкмо беше станал премиер за пръв път и се къпеше в огромна слава - като политик, спортист, шериф, кърски приключенец и легенда във всяко едно отношение. Журналистките и психоложките бяха в краката му. Народът му се радваше на простотиите. Животът ни беше жизнерадостен поп-фолк. 

   И тогава, през 2009, в едно тв шоу на известните Иван и Андрей, Борисов разказа, че като малък бил толкова беден, та дори си нямал колело и карал това на кака му. А то било лейди байк - колело с женска рамка. Тоест без хоризонтална тръба на конструкцията. И с такъв немъжки велосипед било неудобно да се вози още един човек на рамката.

- Ееее, кофти! - каза Иван/Андрей.

- Ама аз возех, когото си искам - каза Борисов и погледна към чатала си.

   Иван и Андрей се направиха на неразбрали, почнаха да квичат и го накараха да повтори историята с колелото, тръбите на рамката и кой кого може да вози.

   И Борисов повтори историята с хитро пламъче в очите, и даже пак си погледна към чатала в края на разказа - да не би някой да не е разбрал за коя тръба става въпрос.

Още тогава бяха поразен, че тази история не стана хит като много други глаголи излетели като бели гълъби от златната му уста - за лошия материал, за мисирките и други бързо фолклоризиращи се изрази.

   И днес - след толкова години печал и познание - аз отново съм смутен и развълнуван, че българският народ почти не знае тази малка история за големия негов син и стоманобетонната му тръба. 
_________
* Рубриката е на Александър Херцен.



Коментари

Все още няма коментари!

Коментирай

   captcha