„Напълно безсмислено отиваме на поредните, седми избори. Евроамериканската коалиция ще има същия брой депутати. Целият масраф го правим, за да докажем, че тази коалиция ще има същия брой депутати – между 130 и 135”, каза Константинов.
И според Стоил Стоилов предстоящият вот е излишен. „Трябва да мислим за осми парламентарни избори през февруари или март. Мандатите са физически величини. Активността ще бъде по-ниска”, категоричен е той.
Припомняме, че избирателната активност на последните избори беше най-ниска от началото на прехода.
„Вината за това е на политическите партии”, каза Стоилов.
Проф. Михаил Константинов обясни, че заради ниската избирателна активност бариерата за влизане в парламента може да падне до 80 000 гласа, което е постижимо и за някои по-малки партии.
Относно „купуването на гласове”, той каза, че най-много се „пазарува” на местни и парламентарни избори. „Половината от парите за купен вот са за „тартора”, каза математикът.
По негови сметки с между 24 и 40 млн. лева може да си купиш парламентарна група. „Ако тя е ключова, тези пари може да си ги върнеш”, каза Константинов.
По думите на Стоилов купуването на вот става и в среди, където хората не разбират основни теми, обсъждани в политиката. „На един човек, който не е излизал от селото си в последните 10 години, много трудно може да му обясниш корупционните връзки”, допълни експертът.
Колко ще бъдат парламентарните групи в 51-ия парламент? Темата в ефира на „Здравей, България” обсъдиха математикът и бивш зам.-председател на ЦИК Михаил Константинов и изборният експерт Стоил Стоилов.
Математикът и изборен експерт проф. Михаил Константинов е категоричен – формулата със сигурност трябва да включва очакваната първа политическа сила ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, които обаче може и да не са втори, както и ДПС. Това заяви той пред „Труд“
“ДПС има само едно – това около Делян Пеевски. Тези, които направиха “Алианс за права и свободи” фактически се самоизключиха”, добавя експертът.
Машинният вот е напълно опорочен, а продължаващите разпри около него единствено намаляват допълнително и без това много ниската изборна активност. Той коментира поредните неразбории около машинния вот – първо “пазаренето” между ЦИК и фирмата, която поддържа устройствата, както и последната драма около това кой и колко да плаща за склада, където те се съхраняват.
“Надявам се, че и последният българин вече разбра защо Европа не гласува с машини. Толкоз. След всички скандали хората изхвърлиха машините, а ние в момента се занимаваме с тях, вместо с политики. И после се чудим, че политическата ни система е скапана, докато постоянно се занимаваме с глупости. Машините не повишават доверието в изборния процес, а напротив – разрушават го”, отсече той.
Макар и вече държавата да е дала десетки милиони за въпросните изборни устройства, те би трябвало да бъдат “пенсионирани”, смята професорът: “Милионите, които ги дадохме за машините, някой си ги прибра, халал да са му. Нали знаете – не е луд този, който яде зелника, а този, който му го дава.”
Константинов излезе и с иновативна идея – да въведем гласуване с пръстов отпечатък, каквато е практиката в някои африкански държави, а и каквато е била тя в Европа в ранните години на демократичното ѝ развитие.
“Имам едно предложение – да вземем машини, каквито има в африканските държави. Там има таблети, отива човек, слага си палеца на таблета, ако има право да гласува го прави, ако няма – не. Тогава няма и списъци, няма двойно гласуване. А комисията се състои от един човек, а отвън стои полицай с автомат и пази. Това е изборът – или да гласуваме както в Европа с хартия, или се доверяваме на техниката и гласуваме както в Африка. Впрочем така – с палец, се гласува и в българския парламент.
А колко ще струва – един таблет струва около 500 лв., а всички общо около 15 милиона. Тези разходи ще се спестят още при първите избори заради по-ниските средства, които ще се дадат за заплати на комисиите”, предлага Михаил Константинов.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай