Зорница Спасова е част от авторския екип на “Климатека”, тя е главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването. Има докторска степен по специалност “Климатология” от СУ „Св. Климент Охридски“. Занимава се с въздействие на изменението на климата върху човешкото здраве от 2008 г., като е специализирала многократно в чужбина. Научен секретар е на Българското дружество по медицинска география, хъб мениджър на програма Climate KIC за НЦОЗА (2021-2023) и организатор на the Lancet Countdown on Health and Climate Change в България. Участва като експерт при изготвянето на Плана за действие за устойчива енергия и климат на Столична община 2021 – 2030 г. Със статиите в “Климатека” става носител на Наградата за журналистика на Европейското метеорологично дружество – EMS Journalistic Award 2023, печели второ място в категория „Икономика“ на конкурса Web report 2023, както и трето място в категория „Онлайн медия“ на Националния конкурс за зелена журналистика „Див кестен“ през 2022 г. От януари 2024 г. е посланик на Европейския климатичен пакт за България.
Световната здравна организация (СЗО) определя изменението на климата като най-голямата заплаха за общественото здраве през 21-ви век. Най-многобройни са жертвите на горещите вълни, в сравнение с тези при други екстремни метеорологични явления, които вкупом зачестяват с променящия се климат. Според различни оценки в Европа, горещините са причина за между 91 и 99% от всички свързани с времето смъртни случаи. Според СЗО горещите вълни са се оказали 30 пъти по-смъртоносно явление, отколкото е смятано първоначално. В 74% от държавите към здравните служби се подава метеорологична информация, но едва 23% от тях я използват с цел опазване на общественото здраве при горещо време.
Немалко са и негативните екологични последици от горещините – както сухоземните, така и морските обитатели страдат и дори могат да загинат при прекомерна топлина. Икономическите загуби заради неполагане на труд, намалена работоспособност и трудови злополуки в някои засегнати страни като Испания, достигат 1% от БВП.
Изминалият юли няма да остане незапомнен в историята на България. И как няма да е така, когато мистериозно Воден се превърна в Огнен, а хората по морето масово прекараха почивките си в хотелските стаи на климатик? За хората, чиито домове изгоряха и в момента са принудени да обитават фургони в горещините, които август започна щедро да предлага, сигурно глобалното затопляне вече не е просто термин. Същевременно, за жалост, се появиха и доста отрицатели, включително специалисти, които говорят пренебрежително за жегите, като за “нормално лято”. Даже е хладно, ако питате мен, и както вече сполучливо казаха учените “радвайте се на това лято, то ще бъде най-прохладното във вашия живот”.
Ако го преживеете. В крайна сметка, наглостта почти винаги има обяснение и рядко е свързана с глупост. Ясно е, че тези, които отричат, най-често са запасени с по 2-3 спасителни пояса. Те едва ли работят на открито. Те имат в колите и къщите си климатик. И къщи имат, а не са бездомни, при което рискът да загинат в гореща вълна нараства със стотици пъти. Те има и къде да говорят, защото често се появяват в медиите. И не се чува гласът на безгласните, не само хилядите работници, но и на растенията и животните, страдащи от непоносимите горещини, на които не би им и хрумнало да посетят Мъртвата долина в САЩ и да застанат до термометъра… за снимка. Явно само човекът е способен да се радва на собствената си глупост.
А именно през юли Мъртвата долина регистрира най-високата си средна месечна температура от 42,5°С. По данни на Световната метеорологична организация през юли много държави са подобрили националните си рекорди през този месец, а в поне 10 страни максималната стойност е надвишила 50°С. Дори генералният секретар на ООН Антониу Гутериш излезе с призив за действие за справяне с горещите вълни.
В Европа, според Европейската служба за климата “Коперник”, този юли е бил вторият най-топъл юли в инструменталната история на континента. Разликата с миналогодишния юли е била само 0.04°С. През юли беше регистриран и най-топлият ден на Земята, измерван до този момент.
Горещите вълни се случват най-често през лятото, когато в даден район се развива високо атмосферно налягане. Системите с високо налягане се движат бавно и могат да се задържат в дадена област за продължителен период от време, като дни или седмици.
В България обикновено горещият въздух се пренася от юг, от Африка. Нахлувайки, макар и трансформиран над Средиземно море, в съчетание с допълнително местно нагряване, понякога в комбинация с фьонов ефект, е в състояние да предизвика продължителни тежки жеги, които представляват сериозен риск за общественото здраве.
Към здравните последици могат да се причислят повишена заболеваемост и смъртност, стрес и безпокойство, повишени нива на междуличностно насилие, нарушен режим на сън и други.
Въздействието на горещата вълна върху здравето на хората зависи от интензивността и продължителността на задържане на високите температури, аклиматизацията и адаптацията на населението, инфраструктурата и готовността на здравната система за реакция.
Фигура 1: Екстремни горещини – въздействия и решения. Източник: СМО и СЗО
състояние, което причинява прималяване, както и суха, топла кожа, поради неспособността на тялото да контролира високите температури. Други симптоми включват подуване на долните крайници, топлинен обрив по шията, крампи, главоболие, раздразнителност, летаргия и слабост. Топлината може да причини тежка дехидратация, остри мозъчно-съдови инциденти и да допринесе за тромбогенеза (кръвни съсиреци). За София е установено, че когато средната денонощна температура надвиши 21,5°С, с всеки градус над тази стойност смъртността се повишава с 3,5%.
Хората с хронични заболявания, които приемат ежедневно лекарства, са в по-голям риск от усложнения и смърт по време на гореща вълна, както и възрастните хора и децата. Показател за по-голямата чувствителност е по-ниският праг, при който се чувства топлинен стрес. За възрастните е установено, че този праг се достига при 32°С. Децата, особено тези до 1 г., са сред най-честите жертви при гореща вълна. Според актуален доклад на УНИЦЕФ, 48% от загиналите деца при горещи вълни в Европа и Централна Азия през 2021 г., са били в тази възрастова група.
Високите температури влияят негативно предимно на хора със сърдечно-съдови заболявания, но също така и с респираторни проблеми, диабет, затлъстяване, повишена телесна температура и т.н. Сред уязвимите групи е тази на хората с психични разстройства. Миналата година беше установено, че рискът за хората с диагноза шизофрения да загинат при гореща вълна е от 8 до 13 пъти по-висок, в сравнение с останалите.
Жените са по-засегнати от горещото време от мъжете, при тях смъртността при горещи вълни е по-висока. Особено рискова категория са бременните жени, които са силно податливи на дехидратация. Екстремните горещини са свързани и с неблагоприятен изход при раждане – като преждевременно раждане, ниско тегло на новороденото, мъртвораждания и висока детска смъртност.
Реакциите на топлина зависят от способността на всеки човек да се адаптира и сериозните ефекти могат да се появят внезапно. Ето защо е важно да се обръща внимание на сигналите и препоръките на местните власти.
Фигура 1. Жегата е значим обществено-здравен проблем. Сред най-уязвимите са групите на децата и възрастните. Източник
При високи температури замърсителите, най-вече от автомобилния транспорт, чрез химически реакции, в които участва и светлината, се преобразуват в много по-токсични от изходните вещества. Образува се тропосферен озон, който причинява респираторни проблеми. Засушаването, свързано с горещите вълни, е свързано с по-запрашен въздух, който дразни дихателните пътища. Същото се отнася и до дима и саждите от пожари, често асоциирани с горещите вълни.
а ниската физическа активност е свързана със затлъстяване и развитие на хронични неинфекциозни заболявания като диабет тип 2, остеопороза, депресия, рак на дебелото черво, сърдечно-съдови заболявания и др. За последните 10 години (2012-2022 г.), в сравнение с периода от 1990 до 2000 г. в Европа средно годишно рисковите часове за дейности с умерена интензивност са се увеличили с пъти: съответно с 382% в Северна, 107% в Източна, 101% в Западна и с 94% в Южна Европа.
Фигура 2: Горещото време ще ограничи колоезденето и другите спортове на открито, а ниската физическа активност има връзка със затлъстяването и развитието на редица хронични неинфекциозни заболявания. Източник
тъй като повреждат инфраструктурата и създават предпоставки за злополуки. При температура над 35°C асфалтът се размеква и се образуват коловози. В България годишно загиват 60 души, защото са излетели с автомобила или мотоциклета си от пътя заради деформации на асфалта (според инж. Богдан Милчев, директор на Института по пътна безопасност). Освен това вниманието на водачите е намалено поради топлинното натоварване и честото безсъние, като прави лятото сезона с най-много пътно-транспортни произшествия. Пиковете се наблюдават именно във времето между 12 и 15 ч. Опасността от катастрофи се увеличава с около 30% при температура в купето на превозното средство от 37ºС (в сравнение с комфортна температура от около 22ºС), а по българските пътища все още се движат много стари автомобили без климатици. У нас това лято беше широко отразен в медиите проблемът с липсата на работещи климатици в градския транспорт във втория по големина и един от най-топлите градове в страната – Пловдив. Немалка е и опасността от топлинен удар при забравени или оставени за малко в колите деца и домашни любимци.
Виж повече по темата тук: “Как влияят по-високите температури върху произшествията на пътя?”
Фигура 3: Опасността от катастрофи се увеличава с около 30% при температура в купето на превозното средство от 37℃, в сравнение с нормалната температура от около 22℃. Снимка: автора
при липса на мерки за адаптация към изменението на климата. Особено засегнат сектор ще е земеделието, който е традиционен за страната, но също и строителството.
В Европа летните горещи вълни през 2023 г. струват на Испания, където местните работници са изложени в най-голяма степен на високи температури, 1% от брутния ѝ вътрешен продукт. В САЩ загубите на производителност на труда се очаква да струват половин трилион долара годишно до 2050 г. Изчислено е, че 1 ден загуба на производителност от екстремна топлина (>32°C) се равнява на половин ден стачка. Икономическата производителност на отделните дни спада с около 1,7% за всеки 1 градус над 15°C, според изследване в САЩ. Международната организация на труда оценява топлинния стрес, дължащ се на изменението на климата, като еквивалентен на загубата на 80 млн. работни места, предимно в най-бедните страни.
Горещините са свързани с намалено внимание и повече трудови злополуки. В Италия горещите вълни са рисков фактор за трудови злополуки през лятото, като най-рисков месец е юни. Проучване в Австралия установява, че в периодите с горещи вълни рискът от трудови злополуки е около 4 – 7 пъти по-висок. Секторите с най-висок риск са тези, свързани с работа на открито – селско стопанство, строителство, бизнес услуги и др.
на някои традиционно туристически държави, като Италия, Гърция, Испания, Португалия, Кипър, Малта и Хърватска. Горещите вълни правят дестинациите в Средиземно море все по-непоносими през лятото и се очаква увеличение на посетителите в Северна Европа, особено Скандинавия, при различни температурни сценарии.
Фигура 4: Потенциални сценарии за търсенето на туризъм в Европа, ако не се предприемат подходящи действия за смекчаване на изменението на климата. Източник: Годишен доклад на ЕС за 2023 г. относно състоянието на регионите и градовете.
Горещото време води до по-голямо търсене на електроенергия за охлаждане. В Европа се очаква увеличение на потреблението на електроенергия с 10,7% при сценарий на затопляне с 4°С.
Високите температури водят до по-бързо разваляне на храните, повече електроенергия и по-високи разходи за съхранение. При срив на електропреносната мрежа заради повишено потребление на електроенергия в горещото време също може да се стигне до разваляне на много замразена във фризерите храна.
Освен това горещите вълни водят и до компрометиране на реколтите – установено е например, че глобалното производство на пшеница намалява с 6% при 1◦C повишение на средните температури на въздуха.
Хранителната несигурност увеличава здравните рискове, риска от депресия и може да доведе до недохранване, забавяне на растежа, детска смъртност и увеличение на смъртността при възрастни, по-висок риск от сърдечно-съдови заболявания и др.
Освен че са свързани със сушите и пожарите, горещите вълни увеличават риска от наводнения, защото изсъхналата земя става твърда и неспособна да поеме за кратко време обилните внезапни валежи. Пороите отмиват най-горния почвен слой, което намалява почвеното плодородие.
Най-важните негативни ефекти върху дивата флора са свързани с високите температури и екстремния стрес от суша, които влияят върху физиологията и метаболизма на растенията. Това засяга растежа и възпроизводството им с 2 основни последици: адаптиране или изчезване. Най-силно чувствителните екосистеми са във високите географски ширини (субарктически и арктически) и планинските райони.
Екстремните горещини притесняват силно и животните – те са свързани с
повишен психологически стрес, намалена репродукция и намален размер на популацията, което е заплаха за бъдещото биоразнообразие. До 2099 г. 41% от всички сухоземни гръбначни животни ще бъдат подложени на екстремни горещини, ако затоплянето достигне 4,4°C. При сценарий с високи емисии се очаква да бъдат засегнати 55,5% от земноводните, 51% от влечугите, 31,1% от бозайниците и 25,8% от птиците. Ще бъдат засегнати и обитателите на морския свят, заради т.нар. морски горещи вълни.
Морските горещи вълни представляват продължителни периоди на много високи температури на повърхностната вода, които продължават от седмици до месеци. Изменението на климата доведе до затопляне на повърхностните води със средна скорост от 0,15 ℃ на десетилетие през последните 40 г., което причини по-дълги и чести морски горещи вълни. При проявата им температурата на водата може да стане толкова висока, че има риск много растителни и животински видове да изпаднат в стрес или да загинат. Могат да бъдат унищожени важни крайбрежни местообитания, като ливади с морска трева, корали и колонии от водорасли, което от своя страна да ограничи естествения им капацитет да съхраняват въглероден диоксид, и да причини загуби за риболова и туризма.
Физическият и психологически стрес, причинен от горещото време, влияе на поведението и е свързано с увеличение на насилствената престъпност. Още през 1842 г. Adolphe Quetelet извежда т.нар. “термичен закон в криминалистиката”. Според него престъпленията срещу имуществото имат максимум през зимните месеци, докато престъпленията срещу личността и морала – през летните месеци. Рискът от повишен конфликт както на междуличностно, така и на обществено ниво се изследва по-активно в САЩ след поредица от бунтове в Южните щати през 1967 – 1971 г. Нови проучвания в САЩ също така свързват масовите стрелби с високите температури.
Освен че поставя на пауза икономическия живот, горещото време води и до затваряне на учебни заведения на много места по света. Горещата вълна в Индия през май тази година снижи значително избирателната активност по време на парламентарните избори.
Те често живеят в райони, които са по-засегнати от горещи вълни, обитават по-често неклиматизирани и лошо изолирани жилища. В България 70% от хората с ниски доходи не разполагат с климатик в дома си. Те по-често работят на открито или в неклиматизирани помещения. Дори при наличие на климатик, непосилните сметки за ток могат да ги поставят отново в ситуация на риск. Често бедността се съчетава с попадането в друга уязвима група – жени, възрастни, хронично болни, деца, което усилва негативното въздействие на горещата вълна. Бедността често е свързана със социална депривация (изолиране, откъснатост от обществото), което в горещо време би могло да изиграе много отрицателна роля.
Най-бедните страни в света са разположени в Глобалния юг, който със затоплянето на климата се очаква да стане още по-горещ. Екип от учени по климата, икономисти и инженери установява, че най-бедните части на света вероятно ще бъдат 2 до 5 пъти по-изложени на горещи вълни, отколкото по-богатите страни до 2060 г.
Фигура 5: Нарастване на неравенството по отношение на изпитвания топлинен стрес в развиващите се и развитите страни на фона на променящия се климат. Източник: Alizadeh et al, 2022
Освен липсата на множество мерки и разпоредби, които да защитават уязвимите групи, у нас се оказва, че често не се спазват дори и малкото съществуващи нормативни уредби за защита на здравето и живота на работещите.
Масово в строителството не се спазва забраната за работа при издадена втора и трета степен на предупреждение. Като се има предвид, че праговете за издаване на оранжев и червен код у нас са по-високи от съседните държави, като например Сърбия и Румъния (която разлика също би следвало да се обсъди със заинтересованите страни), неспазването на забраната за работа на открито от страна на работодателите поставя под екстремна угроза здравето и живота на работещите. Освен задействането на отговорните институции, като Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”, е необходимо да бъде създадена обществена и медийна нетърпимост към неглижирането на този значим проблем на общественото здраве у нас, който със затоплянето на климата ще става все по-актуален.
Положителен знак е, че вече е иницииран разговор с офиса на Световната здравна организация в България и предстои среща със заинтересованите страни по стартиране изготвянето на национален План за защита здравето на населението при горещи вълни. В Европейския съюз 16 държави имат такъв план, да се надяваме скоро и нашата страна да се нареди сред тях, защото като южноевропейска страна, в регион с 5 пъти по-висока от средната за света смъртност поради горещо време (по оценки на СЗО) подобна инициатива не е пожелателна, а необходима и належаща.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай