Грандиозен скандал се заформя в земеделието. Искането на Асоциацията на зърнопроизводителите държавата, а не пазарът да определя цената на рентата доведе до разнобой. В петък Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) настоя за спешна среща с министъра на земеделието и храните Кирил Вътев.
В средата на януари Националната асоциация на зърнопроизводителите излезе с искане държавата да регулира с механизъм цената на рентата, макар че не са частна собственост, която се води неприкосновена. Зад това искане застана и нова браншова структура, наречена Българска аграрна камара.
Периодично зърнопроизводителите се опитват да прокарат в обществото тезата, че плащат прекалено висока рента за наетата земя. Реално обаче ситуацията е различна - по-висока цена се плаща само за уедрени парцели и предимно в Добруджа. В останалата част на страната рентите, които се плащат веднъж годишно, са по-скоро ниски и най-често варират от 50 до 100 лв. за декар за година. За разлика от наем, например на апартамент, рентите се плащат веднъж годишно. Периодично има и сигнали от собственици на земи за заграбена земя, без да се плаща никаква рента.
В разрез с Конституцията
Асоциацията смята, че искането за въвеждане на механизъм за държавно регулиране на цените на поземлената рента е в разрез с поне два основни постулата на Конституцията.БАСЗЗ цитира член 17, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията, който гласи, че правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона и че частната собственост е неприкосновена.
Според чл. 19, ал. 1 от Конституцията, икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива.
"В този смисъл държавното регулиране на цените на рентите би ни върнало в коловозите на една тоталитарна система на управление, с държавна планова икономика от административно-команден тип и съществено ни отдалечава от европейското развитие на България", посочва асоциацията.
Преминават се всякакви предели
"Всички гореописани обстоятелства за нас са ясен сигнал, че подобни действия на определени представители на неправителствения сектор не се римуват по никакъв начин с обществения интерес и още по-малко с тези на земеделската общност, с интересите на собствениците и ползвателите на земеделски земи. Нарушават се всякакви предели на приемливо институционално взаимодействие, законност, прозрачност и отчетност в името на тесни икономически и дори вероятно някакви политически интереси. Това не е първи такъв пример през новата ни история, на който сме свидетели. През последното повече от десетилетие по емпиричен път се доказа, че пришиването на опити за законодателни инициативи (особено в областта на поземлените и свободните пазарни отношения) към опитите за решаване на текущи и краткосрочни конюнктурни нужди винаги е водело до нормативен и регулаторен хаос. В тази връзка се обръщаме се към вас с призив за връщане към нормалността и законността", пише БАСЗЗ в заключение.
Нарицателен пример за нарушение на правата на частната собственост в земеделието стана прокараната законова поправка при първото правителство на Бойко Борисов, с която собствениците на земя бяха задължени при продажба на ниви първо да продават на дългосрочния си арендатор.
След негодувания в агросектора този спорен текст бе премахнат от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Изненада
"Изненадани сме от подхода, който бе приложен при подготовката и провеждането на срещата с министър-председателя Николай Денков в понеделник, 22 януари. От публичната информация, която получаваме, разбираме, че участниците в срещата се очаква да определят политиките и новите ставки по украинската помощ за 2024 година. Считаме, че администрацията в лицето на Министерски съвет и Министерство на земеделието и храните (МЗХ) са допуснали грешки при организирането на тази дискусия", пише още в позицията на БАСЗЗ.
Източник: Медиапул
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай