Ако в инструкциите на смартфона пише, че той може да издържи на всякакви удари, хората не го щадят. Те го хвърлят, подхвърлят и изпускат, без да се страхуват. Ако обаче пише, че е чуплив, започват да се грижат за него като за зеницата на окото си.
Същото е и с хората. Човек, който е мек, снизходителен, готов на компромиси, който си затваря очите за недостатъците на другите, изобщо не е ценен. Ценни са онези, които поставят граници, които казват – това е позволено, но това – не!
Внушава ни се, че ако искаме да запазим добрите отношения в семейството, трябва да толерираме, разбираме и прощаваме. Но дали това наистина е така? Дали няма да започнат да ни използват като изтривалка и буквално да стъпят на врата ни?
На Изток казват: "Ще прощаваш на близък човек, докато не го намразиш".
На близките ни се струва, че любовта ни е толкова безгранична, че всичко може да бъде простено. Че да се жертваш в името на семейството, да се откажеш от собствените си интереси в името на децата си, е най-благородното нещо на света. Но това не е така.
Има някои неща, които трябва да бъдат спрени в зародиш.
Мамо, ако ме обичаш, ще приемеш съпруга ми. Татко, ако ме обичаш, ще ми дадеш няколко хиляди, за да популяризирам бизнеса си. Е, и ако не направиш това, което ти казвам, тогава ще ти се обидя и никога повече няма ме видиш.
Чиста манипулация! Не се поддавайте на това. Отстоявайте интересите си, не се съгласявайте условия, които са напълно неизгодни за вас. Родството не ви задължава да действате против волята си. И със сигурност един любящ човек няма да изчезне от живота ви само защото имате мнение.
Една моя приятелка отгледа сина си сама. Тя компенсираше чувството си за вина, че израства без баща, като му позволяваше да прави каквото си поиска. Боядисай си стените както искаш, направи си самолетче от документите ми. Няма да ти се скарам. А трябва!
Момчето порасна и престана да се съобразява с майка си. Първо, ремонтира стаята ѝ без разрешението и поиска заплащане за труда. После продаде селския ѝ имот и внесе парите в собствената си сметка. Ожени се, разведе се и забрани на майка си да посещава внуците си. След това ѝ забрани да се вижда с приятелките си.
И се стигна дотам, че майката започна да живее според режима на сина си и да се храни само с храната, която той ѝ разрешавал да купува.
Трябва ли всичко в семейството да е общо? Още един въпрос, на който трябва да обърнем внимание. Ако някой близък човек вземе нещо от вас и не смята за необходимо да го върне (нали сме роднини!), си струва да се замислите.
В една връзка, освен сляпата всепоглъщаща и всеопрощаваща любов, трябва да има и уважение към личните граници. Вземате пари назаем? Върнете ги. Благодарете. Счупили сте чашата на майка си? Компенсирайте.
Много разглезени деца, вярват, че дългът по кредита към банката трябва да им бъде погасен от родителите им – те едва ли не са длъжни да дават пари, без впоследствие да им се връщат.
Децата не бива да ви казват как да живеете, колко пари да харчите, да се присмиват на вашия избор, на вашите убеждения. Има огромна разлика между добронамерен съвет и ценно напътствие дори и да грешите или да се заблуждавате.
Ако ви харесва да живеете по определен начин, не позволявайте на никого да го критикува и да го прекроява до такава степен, че вече да не ви харесва.
Истинският успех не се състои в това да прескочиш летвата, а да живееш живота си по начина, по който искаш.
Източник: cluber.com.ua
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай