Средната годишна консумация на вино у нас (официално) е около 6 л на човек, което на практика поставя под съмнение разбирането за България като традиционна винена страна. За сравнение в страни като Франция, Испания, Италия и Португалия консумацията е между 40 и 50 л. Дори в традиционно бирената Германия тя е над 20 л, а в спортуваща и въздържателска Америка – над 30 л. На вътрешния пазар виното държи около 8% от продажбите на алкохол като обем и около 14% като стойност (по данни за 2008 г.).
Вносните вина на вътрешния пазар са около 8-9%, като най-голям е делът на Италия – над 60%. Останалата част от тортата си поделят производители от Новия винен свят (Чили, Аржентина, САЩ, Австралия, Нова Зеландия, ЮАР), както и страни като Испания, Франция, Португалия, Австрия и Гърция, внасяща по-скоро колорит на рафтовете. Интересното е, че аудиторията на тези вина, най-често с цени между 10 и 25 лв., макар и бавно, расте. Отделни вносители през последните две години са увеличили портфолиото си с над 30%. Явно профилът на винения консуматор в България се променя и хората, които харесват по-скъпи вина, продължават да ги предпочитат въпреки кризата. Несъмнено процесът е свързан със социалната стратификация в българското общество и ще се развива.
20 долара плащаш за виното, оттам нагоре – за себе си
Това е другият въпрос, който често предизвиква дискусии сред винолюбивите общности. На тази тема са посветени много експерименти и изследвания, често подозирани като манипулативни и пристрастни. През 2008 г. американският винен журналист Робин Голдстейн публикува мащабно изследване, в което над 500 доброволци били поканени да опитат и оценят 540 вина с цени между 1,5 и 150 долара. Резултатите били шокиращи. Оказало се, че средностатистическият консуматор предпочита евтиното вино и цената няма отношение към вкуса. Сто вина с цени под 15 долара били оценени по-високо от десетократно по-скъпите, а евтино шампанско било оценено по-високо от "Дом Периньон".
По същото време друг експеримент, проведен в Калифорнийския технологичен институт, хвърля още малко светлина върху магията на скъпото вино. Участниците дегустирали различни вина, като мозъците им по време на дегустацията били сканирани. Единствената информация, която получавали за виното, била цената. В действителност те опитвали по два пъти едно и също вино, но с различно обявена цена. Оказало се, че колкото по-скъпо е виното, толкова повече се харесва. Скенерът установил, че етикетът с високата цена възбужда онази част от мозъка, която контролира усещането за удоволствие.
Хубавото на подобни експерименти е, че събуждат интерес към света на виното и вдигат шум, но без да променят нагласите. Който обича скъпи вина, продължава да ги търси, както и ценителите на евтините продължават да се наслаждават на своя избор.
Със сигурност обаче резултатите от двете изследвания са засилили и бездруго тежките терзания на търговските отдели в избите – да вдигат ли цените или да ги свалят.
Според често цитираната сентенция на барон Филип Ротшилд до 20 долара човек плаща цената на виното, а оттам нагоре плаща собствената си цена. Иначе казано, удоволствието, когато е истинско, няма цена. Но в България по-тънката цена го прави още по-истинско.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай