Колизеумът (Amphitheatrum Flavium) е най-емблематичната забележителност на Рим и едно от новите седем чудеса на света. Този величествен амфитеатър, построен преди почти 2000 години, остава символ на могъществото на Римската империя и свидетел на драматичната история на гладиаторските игри.
Строителството на Колизеума започва през 72 г. сл. Хр. при император Веспасиан от династията Флавии. Проектът е финансиран с плячка от превземането на Йерусалим и е част от по-широка програма за възстановяване на престижа на императорската власт.
Ключови факти за строителството:
Флавийският император Веспасиан построява този амфитеатър, който може да побере 65 000 зрители, през 72 г. Строежът на Колизея отнема осем години и е финансиран с плячка, взета от Йерусалим.
Колизеят, наричан още Amphitheatrum Flavium, е открит от император Тит с игри и празненства, които продължават 100 дни и струват живота на 5000 животни.
По-късно император Домициан, наследникът на Тит, разширява амфитеатъра с допълнителен етаж и редица пространства под Колизея. Това превръща Колизеума в Рим в най-големия амфитеатър в римската история и той се смята за едно от седемте чудеса на света.
Основната цел на Колизея в Рим е била да забавлява хората - и по този начин да увеличава популярността на императора - с гладиаторски битки, понякога включващи диви животни, като слонове и тигри. Битките с животни са се провеждали сутрин в "бестиариите".
По време на почивките осъдените престъпници често са били хвърляни на дивите животни. В следобедните часове се провеждали гладиаторски битки. С нарастването на значението на християнството варварските игри са окончателно забранени от император Хонорий през 404 г.
Публичното линчуване на монах, който се опитал да прекрати бой между двама гладиатори, било последната капка. До 523 г. там се провеждат само представления с диви животни.
Колизеумът е бил театър на едни от най-кръвопролитните зрелища в историята:
Програма на игрите:
Типове представления:
През Средновековието различни земетресения разрушават голяма част от Колизея. През по-късните векове руините са разчистени от папи и други, за да се използват отново камъните като строителен материал за църкви и дворци. Краят на това разграбване е сложен през 1749 г. от папа Бенедикт XIV. Той смята Колизеума в Рим за свещена земя заради важната му история; там е пролята кръвта на много християнски мъченици.
До амфитеатъра може да се стигне през 80 входни арки, а името "Колизеум" (или Колизеум) се основава на колосалната статуя на император Нерон (Колоса на Нерон), която в онези дни е стояла до амфитеатъра. Общата обиколка на амфитеатъра е 527 метра, а максималната му височина достига 48,50 метра.
За строителни материали са използвани варовик (1-ви ред арки), по-светли тухли (2-ри и 3-ти ред арки) и бетон. Външната част е завършена с травертин от хълмовете край Тиволи. За седалките и за облицовка на вътрешните стени е използван мрамор. Същинската арена, на която са се провеждали битките, е била с размери 76 на 44 метра и е била заобиколена от четириметрова стена. Смята се, че на арената на Колизея са загинали от 300 000 до 500 000 души!
Колизеумът остава архитектурно чудо дори и днес:
Основни характеристики:
Строителни материали:
Под арената се намира сложна система от коридори и помещения:
Функции на хипогеума:
Inovativна покривна система за защита от слънце и дъжд:
Седенето в Колизеума отразявало строгата римска социална йерархия:
Prima cavea (най-близо до арената):
Secunda cavea:
Tertia cavea:
Summum maenianum:
След падането на Римската империя Колизеумът претърпява тежки щети:
Онова, което знаят малцина, е че в Колизеума, освен гладиаторски битки, са били провеждани и ... морски сражения.
https://www.youtube.com/watch?v=ZJuXuBhrBI8 - Gladiator II (2024) - Sharks vs. Gladiators Scene | Movieclips
Но, как? - ще попитат някои. Арената на подземния етаж периодично се пълнела с вода до ниво 1 метър и там се устройвали зрелищни наумахии /морски битки/.
Илюстрация на морска битка в Колизеума
Може би най-зрелищните събития в Колизеума били празничните военни боеве в наводнената арена.
Тези организирани морски битки, наречени наумчия , се държали на места, които лесно биха могли да бъдат наводнени. Първата записана наумахия се отнася до Юлий Цезар, само две години преди да бъде убит и много преди изграждането на Колизеума. Именно той искал да отпразнува някои от военните си усилия в Галия и Египет през 46 г. пр.н.е. Следователно той дава заповеди за много вълнение в река Тибър. Басейнът беше използван за събитие, при което 2 000 затворници се сражавали взаимно до смърт. Четири хиляди гребци също присъствали в самата постановка.
Около четири десетилетия по-късно, през 2 г.пр.Хр., вече на власт е бил император Август. Той също така нарежда създаването на подобен басейн, също и от река Тибър, и се организира друго събитие. Присъствали около 3000 човека и 30 кораба.
Първата военноморска битка в Колизеума се провежда през 80 г., по време на церемонията по откриването на арената. Императорът Тит е бил на амфитеатъра , който за да бъде наводнен и имало специални кораби с плоско дъно, предназначени да поберът плитката вода. Историците все още не знаят как точно са организирани тези морски битки, но корабите са били използвани на арената.
Няма никакви физически доказателства за Наумакия в Колизеума, но някои от древните писатели, като Касиус Дио и Сутоний, описват тези събития. Арена била очевидно доста напълнена с вода и след това бива изцедена много бързо. Първата наумахия в Колизеума имала 3 000 бойци и възпроизвеждала битката между Атина и Сиракуза. В средата на арената имало изкуствен остров, където моряците се приземяват и продължават битките. Друга военна битка на Колизеума е била документирана през 89 г. сл. Хр., Организирана от император Домициан, и това е последната записана наумахия в историята.
Времето, в което Колизеумът е бил домакин на наумахия, обаче е било краткотрайно. Въпреки че първоначално той можел лесно да се пълни и източва с помощта на поредица от канали и басейни, това станало невъзможно, след като император Домициан построил мрежа от помещения и тунели под Колизея, известна като Хипогей.
Изобщо, организаторите на зрелищата, щателно подготвяли всичко, за да задържат интереса на публиката.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай