„Такова лошо качество на бюджет досега не съм срещал. По всички критерии има сериозни диспропорции и разминавания. Предвижда се приходите и помощите да нараснат с 1 млрд. лева, а същевременно разходите и вноските в ЕС нарастват с 11 млрд. лева.“
Това каза в студиото на „Добро утро, Европа“ проф. Гарабед Минасян от Института за икономически изследвания на БАН.
„Това, което е още по-драстично и неприемливо е, че около две трети от прираста на разходите се пада на текущите разходи. В икономическата и финансовата теория има наложени щампи, една от които е, че що се касае до текущите разходи в бюджета – заплати, поддържане на персонал и т.н., да бъде извършвано в рамките на това, което може да се събере, а допустимото за финансиране чрез външни заеми да бъде единствено за капиталови разходи – ново строителство, инфраструктурни проекти“, обясни проф. Минасян.
Ръководителите на политическите партии нямат големи познания в областта на икономиката. Винаги се издънват по един или друг повод, да не говорим за Бойко Борисов, който нееднократно е правил неудачни изхвърляния. Радев също е имал такива непремерени изказвания в областта на икономиката.
Проф. Минасян коментира и критиките на бюджета отстрана на бившия финансов министър Асен Василев, като отбеляза, че именно по негово време е бил подготвен Планът за възстановяване и устойчивост и нещата, които той посочва сега като критика, са си съществували и тогава.
По думите на проф. Минасян служебното правителство бяга от своите отговорности. Според икономиста задължение на правителството е, когато предвижда определено текущи разходи, те да бъдат покрити от събирания на данъци и приходите в бюджета.
Работите на правителството е дали тези разходи, които предвижда като текущи, могат да бъдат покрити от приходите. Ако не могат, има две възможности – да не се правят такива високи разходи или да се увеличи приходната част.
По думите на проф. Минасян плоският данък е доказал своята несъстоятелност.
„Плоският данък, който беше въведен през 2008 г., доказа абсолютно своята несъстоятелност, защото той действително оставя повече свободни капитали и ресурси в по-богатата прослойка от населението. Очакванията бяха, че тези пари, натрупвани от капиталистите, ще се върнат обратно в икономиката, но действителността не го потвърждава“, посочи икономистът.
„Миналата година бяха изнесени български капитали в размер на 11 милиарда евро. При условие, че вътрешните инвестиции бяха 13 млрд. евро. Тоест, ниското облагане на високите доходи действително дава резултат във вид на натрупване на печалби и капитал, но този капитал не остава, а напуска страната“, подчерта той.
Според проф. Минасян на този етап България все още не е готова да приеме еврото.
„Лично за мен Еврозоната е най-малката болка. Моите преценки показват, че ние не сме готови на да влезем там. Не, че въобще трябва да се откажем, но на този етап ние не сме готови“, посочи икономистът.
„Съветът ми е правителството да се държи като такова и да носи отговорностите, които му се полагат“, каза още той.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай