Насред огромната несигурност по време на пандемията едно нещо стана ясно - повече от всякога, и повече от всичко, хората искат здравословен баланс между професионалния и личния живот. През 2021 г. данните от проучване сред повече от 9000 служители в Обединеното кралство показват, че 65% от търсещите работа дават приоритет на баланса между професионалния и личния живот, пред заплащането и придобивките. Подобно е и положението в САЩ - от 4000 респонденти в проучването FlexJobs Career Pulse Survey за 2022 г., 63% заявяват, че биха избрали баланса между професионалния и личния живот пред по-доброто заплащане.
И така, какво точно означава този термин за служителите в момента?
Дефиницията за баланс между професионалния и личния живот се промени драстично през последните няколко години, с отпадането на строгите правила за работа от 9 до 17 часа и увеличаването на работата в дистанционен режим.
Да, гъвкавите графици са основна част от начина, по който служителите определят баланса между професионалния и личния живот. Но това е само началото. Разшири се представата за това, което служителите си представят като баланс между работа и личен живот. Все по-често те казват, че идеята обхваща изцяло здравословна работна среда, която позволява открит диалог между служители и работодатели. Тази комуникация им позволява по-лесно да се отдават на личния си живот, но в контекста на кариерата си и така да получат живота, към който се стремят.
Вместо просто даден служител да си тръгне в 17 часа, балансът между работа и личен живот сега е по-широк, по-дълбок и по-нюансиран. Работат от 9 до 17 ч. вече не е универсално уравнение.
Изключване и пак изключване
Идеята за баланс между професионалния и личния живот до голяма степен се появява по време на широкото прилагане на осемчасовия работен ден в началото на XX век. За това работниците са се борили с протести, бунтове и стачки. И така те са спечелили правото на осемчасов работен ден. Тогава се появява и идеята за баланс между професионалния и личния живот, дори и да не е изрично етикетирана като такъва. Просто става дума за способност да се разделят работните задачи от другия живот.
Това всъщност е било голяма стъпка - такава, която остава критична към идеята за баланс между професионалния и личния живот и до днес. Йоана Лупу, професор по счетоводство и мениджмънт в парижкото ESSEC Business School, казва, че най-щастливите професионалисти, с които тя говори, успяват да „се разделят, да прекъснат връзката, да изключат, без чувство за вина към работата“.
И все пак за много служители прескачането на бариерата „режи и хвърляй“ е ерозирало с появата на новите технологии в началото на хилядолетието. Тъй като интернет, електронната поща и в крайна сметка смартфоните намериха своето място на работното място, те промениха не само начина, по който служителите вършат работата си, но и формата и продължителността на работния ден.
„Случи се, когато всички се сдобиха с Blackberries“, казва проф. Лупу. „Преди, разбира се, можехте да получите телефонно обаждане, но през повечето време нямаше непременно достъп до работните файлове или нещо подобно. Така че беше по-трудно да си вземете работа у дома. Сега хората са достъпни по всяко време – през празниците или през уикендите със семейството“, обяснява тя.
Но вместо да тегли твърди линии за разграничение, казва Лупу, корпоративната култура се покри с плаща на преумората и гордо го носеше като знак за чест. „Стана нещо като идеология, идеята, че ако си зает и си постоянно на разположение, това те прави наистина добър професионалист“, казва тя. „Видяхме най-добрите предприемачи да се хвалят, че работят 100 часа на седмица... Наложи се идея, че дългите часове на работа ще покажат, че сте ангажиран и добър служител“, добавя проф. Лупу.
Тази появила се култура на работохолично блъскане в офиса доведе до премахване на приоритета за баланс между работата и личния живот за някои служители. Но пандемията отново промени тази перспектива, особено с интегрирането на дистанционна и хибридна работа. Наред с възможността на работниците физически да се установяват, където желаят, и с повече гъвкавост, тази трансформация също така означаваше, че личният живот на служителите навлезе в работния им живот по безпрецедентен начин – както добър, така и лош. И това подтикна работниците да се препозиционират при разделянето на двете.
За някои, казва Лупу, и без това крехките граници между личното и професионалното бяха още повече размити. Преди пандемията служителите имаха „различни навици, които им позволяваха да разделят работата и живота. Например, карайки колело на път за вкъщи, или вземайки влака и четейки книга, това им позволяваше да се успокоят, да влязат в ролята на родител или съпруг, или каквото и да било“, обяснява проф. Лупу. Но тя казва, че след като пътуването до работното място спря и хората започнаха да работят на или на няколко крачки от своите дивани, кухни и спални, завесата между професионалния и домашния живот се повдигна.
В резултат на това, казва Лупу, служителите престанаха да определят баланса между работата и личния живот като еднакво време, прекарано на всяко място, или равновесие между лични и професионални занимания. Вместо това те започнаха да възприемат един вид интеграция между работата и личния живот, която признава, че двете са неразривно преплетени и се стремят да направят връзката помежду си взаимно здрава.
„Стана промяна, при която хората разбраха, че е възможно да дадат приоритет на семейния или личния живот, дори в рамките на работното време“, казва Лупу. „Защото, ако работата се намесва в семейния ви живот, в извънработното ви време, защо обратното да не е добре?“, пита тя.
Служителите, казва тя, сега искат гъвкавост, която им позволява да съчетават работното време и личния си живот. „Имаше такава промяна в начина на мислене, осъзнаване, че те могат и трябва да отделят повече време за себе си и да използват гъвкавостта и на двата начина. Защо не можем да имаме гъвкавост и за личния си живот и да се чувстваме в правото си да отделим време през работния ден, за да отидем на час по йога, например?“, казва проф. Лупу.
Дефинираният от служителите баланс
В тази нова ера служителите вече виждат баланса между професионалния и личния живот като способност да насочат работата към своя собствен, индивидуализиран списък от приоритети – този път самите те определят какво всъщност представлява „баланс“, а не компаниите. Балансираният живот интегрира личното и професионалното по здравословен начин, поддържайки идентичност, която включва кариерата, но не се върти непременно около нея.
Служителите, на промененото от пандемията работно място, не само реформираха и разшириха дефиницията за баланс, но и я избутват на преден план в своите ценности. В проучване от 2022 г. сред 1120 американски работници от Forbes Health, което пита респонденти за техните приоритети, единственото нещо, което съперничи на финансовата стабилност, е балансът между професионалния и личния живот. А 90% го наричат „важен аспект от тяхната работа“.
Широкомащабното разтърсване на пазара на труда от пандемията даде възможност на много работодатели да настояват за този баланс. „Има определено увеличение на исканията за ползите при баланс между професионалния и личния живот“, казва Патриша Грейвс, старши сертифициран експерт и съветник в Асоциацията за управление на човешките ресурси . „Служителите очакват работодателите да им дадат всичко, което искат. Исканията за повече гъвкавост, хибридни модели на работа или договорености за дистанционна работа със сигурност се увеличиха драстично след пандемията“, добавя тя.
И отвъд гъвкавостта, за която е доказано, че повишава производителността и щастието, служителите търсят и други ползи. Така те искат да помогнат за насърчаване на здравословна интеграция между работата и личния си живот. Те очакват от своя работодател да насърчи среда на съпричастност и признание и да предложи достъп до здравословен начин на живот и здравни ресурси. Едно скорошно проучване на Qualtrics сред близо 8000 работещи на пълен работен ден в Азия, например, показа, че близо две трети смятат, че работата е основният фактор за психичното им здраве. Да, „служителите искат контрол върху работното им време и място“, казва Грейвс – но те също искат „комуникация, съпричастност и фокус върху здравето“.
Тъй като служителите са признали, че работата всъщност не може да бъде отделена от останалата част от живота им, те търсят нова подкрепа от работодателите за личния си живот. Нуждите варират с различните специфики на служители, но според Грейвс, някои от най-важните изисквания директно подобряват личния им живот. Помислете за предимствата като грижа за домашни любимци, карти за фитнес и грижи за лица в неравностойно положение, които са важни за хората. „Така стигнахме до точката, където самите служители определят как изглежда балансът между работа и личен живот за тях като личности“, казва Патриша Грейвс
Подпомагането на семейното възпроизводство също е все по-голямо искане. Данните от проучване на компанията за създаване на поколение Carrot и Националната асоциация по безплодие сочат, че 59% от запитаните казват, че възможносите за създаване на поколение и семейство са повлияли на работата им. Наистина, 77% от анкетираните служителите казват, че подкрепа при създаването на поколение, би повлияло на престоя им в компаниите им. Тоест би повлияло на решението им да останат или да потърсят друга работа, която предлага такива предимства.
Навигация в бъдещето
Ключов компонент от еволюцията на баланса между професионалния и личния живот е колко важни са тези ползи за служителите. „Сега много хора, с които говоря, казват: „О, ако нямах гъвкавостта или други предимства, просто щях да напусна“, обяснява Йоана Лупу.
Балансът и гъвкавостта са се превърнали в такъв приоритет за служителите, че мнозина правят кариерни стъпки въз основа на тези стандарти. Това беше основен двигател на Голямата оставка, при която само в САЩ повече от 50 милиона души напуснаха работните си места през 2022 г. и близо 48 милиона през 2021 г. Данните от годишния доклад на Microsoft за индекса на работните тенденции за 2022 г. Показват, че повече от половината от Милиеналите и служителите от Поколението Z, които са напуснали, посочват като причина или липсата на баланс между професионалния и личния живот, или липсата на гъвкавост.
„На днешния пазар на труда служителите напускат, за да намерят нови възможности, които предлагат по-добър баланс между работата и личния живот“, съгласява се Грейвс. „Мисля, че сме еволюирали до ниво, където самите служители определят как изглежда балансът между работата и личния живот за тях като личности. Това принуждава работодателите да предложат много от тези изисквания, за да привлекат и задържат способни и талантливи служители. Но еволюцията е непрекъснат процес, посочва Лупу. Според нея докато балансът между работа и личен живот се е трансформирал в интеграция между работа и личен живот, той може да продължи да се променя, тъй като желанията и нуждите на работниците стават още по-персонализирани, особено когато са в процес на ориентация между различни начини на живот и приоритети. Така че в бъдеще дори идеята за съвместното съществуване на работата и живота също може да се промени. Може би, казва Лупу, не е точно, това да се нарича баланс между професионалния и личния живот или дори интеграция между професионалния и личния живот. „За мен това по-скоро е процес на навигация в пространството работа-личен живот“, казва проф. Лупу.
Източник: BBC
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай