Тази статия има за цел да запознае читателите за понятията „умен или интелигентен град“ и дали има подобни градове и технологии в България. Също така ще се опитаме да открием как умните градове отговарят на климатичните промени и промените в средата, в която живеем, какви са предизвикателствата пред умния град, каква е основната му цел и какви са ефектите на умния град, какво и как ще успее да подобри. София се намира на 107-мо от общо 118 класирани умни градове според „Smart city index 2021“ на Института за развитие на управлението към Сингапурския университет за технологии и дизайн. За да се превърне София в умен, устойчив и лесно адаптивен към климатичните промени град, е необходимо да се работи както структурно, така и технологично в сферите здравеопазване и сигурност, рециклиране, мобилност, оползотворяване на зелените площи, както и в сектора на управление. Необходимо е да се изграждат и укрепват иновативни екосистеми и нови технологии, да се насърчава взаимодействието между образованието, науката и иновациите.
През последните няколко години понятията „умен или интелигентен град“ навлизат все повече в нашето ежедневие и работа, в медиите и научните среди. В големите градове по света се възприемат все повече умните технологии, които имат положително въздействие върху начина на живот. Появиха се и множество проучвания за умни градове и технологии.
Какво е умен град?
Умен град може да бъде както целият град, така и определена територия от града, където се използва електронна и технологична инфраструктура, като информационни и комуникационни технологии, за да се събират данни и правят анализи в реално време, да се предоставят определени важни услуги, с които се решават градски проблеми. С нарастването на нуждата от устойчиви градове в глобалния контекст на изменението на климата, в концепцията за умния град е поставена околната среда и заобикалящия ни климат, включваща взаимодействието между технологията и природата, насърчаващо интегрирането на стратегии за климата и участието на гражданите с цел адаптиране от въздействията на климата.
Какви са целите на умния град?
Основната цел на умния град е да подобри благосъстоянието и адаптирането към промяната на климата чрез предоставяне на услуги, които подкрепят всеки един от жителите. Умните градове подобряват ежедневните дейности на града, като например обществен транспорт и мобилност, електро- и водоснабдяване, канализационни системи и т.н. Използвайки тези данни, местните власти могат да извлекат полезна информация и да предоставят ефективни решения за коригиране на преобладаващи градски проблеми.
Какви са ефектите на умния град?
Според „Smart City Guidebook“ на Министерство на икономиката, търговията и промишлеността на Япония, неговите ефекти варират в широк диапазон и примерите за очаквани резултатите са описани по-долу:
Общество – реализация на безопасен, висококачествен живот на жителите
Ефект от реализирането на социално включване, което позволява на всички жители да живеят равноправно, чрез предоставяне на по-ефективни градски услуги във всички области, включително административни процедури, покупки, транспорт, медицински грижи, здравеопазване и туризъм, както и предоставяне на услуги, които отговарят на индивидуалните характеристики и предпочитания.
Икономика – реализация на устойчиво и креативно градско управление и икономика
Това направление би имало положителен ефект в няколко посоки:
Околна среда – реализация на екологично чисти градове и региони
Ефект от оптимизиране на използването на енергия/ресурси в съответствие с действителното пътуване на хора и стоки във всички ситуации, като бизнес операции, ежедневие и поведение при пътуване, реализирайки декарбонизирано общество.
Какво ще подобри умният град?
Едно от основните очаквания е подобряването на цялостните услуги чрез събиране и използване на различни данни от разнообразна гама от сектори (Фиг. 2). Друго очакване е разрешаването на предизвикателствата с нови рамки чрез участието на научните институции, индустрията и правителството, както и с включването на жители от много градове.
Фигура 2. Умен град и неговите прилежащи умни подсектори
Как умният град би могъл да промени начина ни на живот?
Чрез гарантиране на справедливост и приобщаване на жителите равноправно да се наслаждават на умните услуги, защита на поверителността при използване на лични данни, включително лична информация, от гледна точка на предоставяне на висококачествени услуги, съобразени с нуждите на отделните граждани и потребители. Осигуряване на оперативна съвместимост, откритост и прозрачност чрез внедряване на платформата за данни, оперативно съвместими с други региони и системи за национално ефективно насърчаване на умния град. Осигуряване на безопасност на предоставяните услуги, непрекъснатост на системата при спешни случаи, включително по време на бедствия и т.н. Осигуряване на оперативна и финансова устойчивост, която се осъществява от основна организация. Пример може да бъде местно правителство от една страна. От друга страна, това са публични, частни и академични субекти, които си сътрудничат по подходящ начин, играят своите роли да бъдат функционални и гъвкави и да поемат разходите за поддръжка на системата и предоставяне на услуги.
Примери за умни технологии и връзката им с климатичните промени
Съществуват множество примери и приложения на умните технологии. Те могат да бъдат под формата на софтуерно вземане на решения, умни технологии свързани с други устройства посредством интернет или приложения, които позволяват на потребителя да контролира своите устройства лесно и удобно и може да бъде свързано с външен доставчик на услуги. Важно е да споменем тук, че умните технологии помагат за намаляване на енергия и по този начин влияят благоприятно и дългосрочно за адаптирането към измененията на климата.
Технологиите за умен дом са много разпространени през последните години. Те обхващат широк спектър от приложения като системи за сигурност, осветителни системи, интелигентни камери, дистанционни контролери, контакти и щепсели. Тези технологии могат да осигурят отдалечен достъп до собственика на дома, както и позволяват на потребителя да изпълнява различни задачи за домашна автоматизация, например изключване на светлините, прилагане на ключалки на вратите, наблюдение около дома и много други.
Устройства като интелигентни термостати например, могат да покажат колко енергия се използва при промяна на температурата в нашите домове, което води до много по-малко загуба на енергия.
От друга страна, умното осветление може да намали потреблението на електроенергия чрез използването на затъмняване на светлините на улици без пешеходци или трафик. Подобни системи за осветление често са оборудвани и със софтуер за централно управление, който следи използването и води до ефективност на поддръжката.
Пример за умно управление може да бъде инициатива за отпадъците. Град, който прилага иновативни решения за управление на отпадъците, може да намали разходите чрез изпразване на контейнерите за отпадъци чрез използване на сензори, инсталирани в контейнерите. Сензорите са способни да наблюдават индивидуалното ниво на отпадъка и по този начин контейнерите се изпразват само когато са пълни, а не по стандартизиран график. Така се намалява и трафикът, тъй като по улиците се движат по-малко специализирани превозни машини за отпадъци, което пък от своя страна допринася за намаляване на емисиите на парникови газове, подобряване на въздуха и климатичните условия в градовете.
Какво е положението в България в момента и има ли у нас умни технологии?
В България през последните десетилетия сме свидетели на увеличаване на ползването на електроенергия, транспортната мрежа става все по-натоварена, вследствие прекомерното употреба на лични автомобили и наблюдаваме неефективно използване на градския транспорт. Увеличава се температурата в града и се влошава качеството на въздуха, следствие на глобални и локални климатични промени и от човешката дейност, увеличава се въглеродният отпечатък върху околната среда и много други градски проблеми, които водят до търсенето на решения за разработването и внедряването на иновационни, енергосъхраняващи и нисковъглеродни технологии.
Напоследък се срещат примери за умни и иновативни дейности в някои от по-големите български градове.
Пример е инициативата WiFi4EU. Чрез нея Европейската комисия насърчава безплатен Wi-Fi за гражданите и посетителите в обществени пространства като паркове, площади, обществени сгради, библиотеки, здравни центрове и музеи навсякъде в Европа. По този начин всеки може да бъде свързан, независимо от мястото си на живеене. Според Европейската комисия, 232 от общо 265 общини в България са получили ваучер за WiFi4EU.
Друг пример е навлизането на радиомрежи на българския пазар, които са предназначени за реализацията на Интернет на нещата (Internet of Things – IoT) – решения, свързани с мониторинг на въздух, сметоизвозване, земеделие, управление на опорните мрежи за ВиК и енергийния сектор.
В София вече е достъпна и услугата за споделени пътувания с електрически скутери с идеята да се освободи и намали трафикът в централните части на столицата, което позволява използването на по-малко лични автомобили, което пък от своя страна би подобрило дълготрайно околната среда и градския начин на живот.