Хотел Dedeman Princess в София, 2010 г. група български производители са свикали пресконференция. Искат да привлекат общественото внимание, за да кажат, че вече не издържат. Говорят за притискане, рабати, фалити и заплашват да сезират институции. На другия ден медиите излизат с почти еднакви заглавия: "Веригите извиват ръцете на българския бизнес."
Горе-долу тогава започна активното противопоставяне между някои вериги и някои доставчици, разделени условно на големите чужди и малките родни. Повече от две години група фирми - производители на известни български марки, правят срещи с министерства и комисии, инициират дискусии и промени в закони.
След около две седмици може да се каже, че една фаза от борбата между веригите и доставчиците ще завърши. В Министерския съвет ще бъде внесен проект, изготвен от министерството на икономиката. През тези две години документът претърпя десетки мутации както структурно и съдържателно, така и концептуално. Беше съкращаван до общи определения и разширяван до най-малките детайлни ограничения, някои от които дори при първи прочит звучаха невъзможно. В сегашния си вид той е сведен до едно ново определение, шест ограничителни точки и много притеснения.
В най-добрия случай законът ще бъде мъртвороден, няма да реши сериозните проблеми на българските доставчици и производители, но няма и да навреди на бизнеса. По-натрапчивите опасения са, че така променен, законът дава инструмент в ръцете на всякакви фирми да си разчистват сметки със свои партньори, с които бизнес отношенията им не вървят. Негативните прогнози са, че КЗК ще бъде залята от сигнали на недоволни доставчици. Още повече че обхватът на закона далеч не се ограничава до модерната търговия, а ще важи за всякакви търговски отношения – от производството на метали, през адвокатските услуги до туризма.
Шестте точки на значителната сила
Напрежението между двете страни има своето основание. Модерните търговски вериги (това определение придоби популярност и обхваща магазините, предимно чужди, но и някои български, които през последните години активно разширяват мрежата си из цялата страна, предлагат разнообразие и се борят за ниска цена) вече са значителен фактор на пазара, в някои категории държат над 50% от него. От позицията си на голям и важен играч и в преследване на най-ниската цена те имат силата да налагат своите условия над доставчици. Не е тайна, че прибягват до агресивни методи, като изпилват маржовете на партньорите си и правят тяхното съществуване, меко казано, предизвикателно.
Сега подготвеният текст има за цел да успокои двете страни. Той въвежда в Закона за защита на конкуренцията ново понятие - значителна пазарна сила. Тя е различна от вече съществуващите монополно и господстващо положение, които така или иначе са ограничени според закона. "Значителна пазарна сила притежава предприятие, което не е с господстващо положение по смисъла на чл. 20, но с оглед на своя пазарен дял, финансови ресурси, възможност за достъп до пазара, технологично равнище и стопански отношения с други предприятия може едностранно да наложи на зависими от него доставчици и/или купувачи несправедливи търговски условия, с което да попречи на конкуренцията на съответния пазар." Всички други детайли ще бъдат уточнени в специална методика, която ще бъде изготвена от Комисията за защита на конкуренцията.
Законът поставя и шест точки, шест забрани какво не трябва да правят значително силните компании. Така например те не могат пряко или косвено да налагат цени и други нелоялни условия, да ограничават инвестициите и развитието на партньорите си, да сключват договор с партньор, като искат от него да изпълни нещо допълнително (например да си плаща два пъти в годината за реклама), да не спазва договорените срокове за плащане и т.н.
"От този вариант отпаднаха много недоразумения, които нямаше как да бъдат изпълнени. Сега топката е в ръцете на професионалистите от Комисията за защита на конкуренцията, които трябва да изготвят методиката", коментираха от министерството на икономиката.
Действително сегашният вариант на текста не определя с какъв процент български продукти трябва да работят веригите, както и не изброява десетина случая на нарушение и да завършва с "и др.", което предполага голяма доза субективизъм.
Министърът на икономиката Делян Добрев защити закона с мотива, че той трябва да има превантивна функция и да спира компаниите със значителна пазарна сила да я упражняват. "Затова не очаквам да има лавина от сигнали в КЗК", каза той.
Ако законът успее да сплаши пазарно силните и ги накара да "не извиват ръце" (по жаргона на доставчиците), той би трябвало да получи позитивна оценка. Ако не се стига до сигнали в КЗК, а същевременно веригите смекчат условията си към доставчиците, означава, че подготвяните през последните две години промени са пожънали успех. Този позитивен сценарий обаче изглежда малко вероятен на фона на проблемите, които могат да възникнат.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай