Компенсациите трябва да са временни за да не изкривяват картината. Само че всички го правят и ако ти не го правиш поставяш собствените си хора в неблагоприятна позиция. Влязохме в такъв цикъл на мислене и ще платим цената за това.
Данъците са система, не става да щипнеш оттук или там, за да закърпиш някоя дупка.
Нищо не налага да се прави актуализация, дори и да имаше подготвени реформи
Г-н Дацов, кабинетът обяви проект за антиинфлационни мерки. Едни казват, закъснели са, вие - че трябвало да се отложат за есента. Защо?
- Единствената логика това да се случи в средата на годината, извън политическата, е ако има широк пакет от мерки, покриващ не само краткосрочните аспекти на социалното подпомагане, а адресиращ и необходимите структурни предизвикателства и реформи. Аз не виждам нищо лошо това да се случи с нормалната бюджетна процедура от началото на следващата година. Всъщност в такава волатилна среда е много важно да имаме предвидимост и хоризонт.
- А защо сте категоричен, че не трябва да се пипат данъци точно сега?
- Някои неща ще трябва да се променят, да се направят нови стъпки. Много съм скептичен към предложенията, защото те не са нищо друго освен дърпане на чергата към себе си от една или друга гилдия или популизъм на един или друг политик. Данъците са система, не става да щипнеш оттук, за да закърпиш някоя дупка. Доказано е, че социална политика не е добре да се прави през приходите. Няма много възможности за маневреност, по-скоро проблемът не е как да се намаляват данъците, а как да не се вдигнат. Всъщност може да се играе с акцизите, защото при тях нещата са контролируеми от държавата, но дори и това няма да помогне срещу инфлацията.
- Това означава ли, че не очаквате да проработят намаленията на акциз и ДДС, които са основна част от пакета?
- Аз вече няколко месеца говоря, че може да се играе с акциза на горивата и загубата на приходите да бъде компенсирана с други източници, но си мисля, че това закъсня, ефектът ще се размие. Това е като при горски пожар - ако закъснееш, голяма част от гората ще е изгоряла, трябва навреме да го ограничиш, да прокараш просеки. Но поне за разлика от лобистките идеи за ДДС няма да навредят. Само като си зададеш въпроса какво е инфлацията и как се ограничава, ще разбереш колко безумна е идеята за диференцирани ставки по ДДС за определени групи стоки като антиинфлационна политика.
- Премиерът и финансовият министър смятат, че инфлацията е вносна, вие пък казвате, че имаме външни фактори за нея, но даваме всичко от себе си, за да я допълним. Какво даваме?
- Инфлацията се овладява на макрониво и като повечето неща трябва системност на мерките. Има още няколко урока за публичния сектор - че не трябва да има автоматична индексация на доходи и е нужен поне 6-месечен времеви лаг, преди да бъде направена частична компенсация. Инфлация се забеляза още септември миналата година, правенето на дефицити, неспестяването на инфлационните приходи я подпомагат.
Някои части на бюджета са нараснали средно 30-35%, но има и такива с близо 80% спрямо 2019 г., а реалният БВП за същия период е с ръст от около 6%, дори с високата инфлация номиналното изменение е малко над 20%. За съжаление, инфлацията обикновено е наказание за грешни политики, появи ли се, няма лесни и популярни решения.
- Подрани или закъсня светът в битката с ръста на цените?
- Антиинфлационните мерки закъсняха на абсолютно всички нива, като се почне от ЕЦБ, мине се през ЕК, та се стигне до националните правителства. Всъщност проблемът е, че всичките тези институции имат интерес от по-високата инфлация, тя като изгаря проблемите в публичния сектор, носи по-високи приходи, намалява дълга като дял от БВП, а в съчетание с централната банка, която не бърза с вдигане на лихвите, този ефект става още по-голям.
Близо година вече говорим, че играта с изпреварващото вдигане на доходите е опасна, води до дефицити, а това всичкото добавя към инфлацията.
- Според шефката на МВФ Кристалина Георгиева ще има висока инфлация поне до 2023 г. Вашата прогноза каква е?
- Ако знаем как ще действат централните банки и правителствата на големите държави, може да прогнозираме донякъде нивото. Аз залагам, че в световен мащаб ще продължи тенденцията на преструктуриране и появата на продукти, изискващи нови ресурси в допълнение на нарушени доставки, което ще определя по-висока базова инфлация. Много институти я оценяват между 0,75-1,5%, но това е главно инфлация в производството. Големите централни банки ще вдигнат с малко основните лихвени проценти, но нямат намерение да затягат прекалено много и монетарните условия ще останат стимулиращи икономиките. Т.е. те ще таргетират предпоставките за растеж и ще оставят инфлацията да изгори дисбалансите. В други времена това би създало доста протести, защото ще е предпоставка за загуба на реални доходи на населението, но сега в света има доста оправдания, които да отклоняват вниманието.
Правителствата в САЩ и Европа също нямат ясно изразена антиинфлационна политика, дори създават предпоставки, изливайки огромни публични средства и правейки дефицити. Инфлацията ще загасне, защото тя действа като пожар, но има много предпоставки да продължава да тлее дълго време и това на фона на конфликта в Украйна, който създава голяма несигурност в Европа.
- Насложилите се кризи ще изкривят ли бюджетните ни параметри, ако държавата продължи да компенсира всички? Трябва ли да го прави?
- Аз предпочитам държавата да взема рационални решения, вместо да се прави на Господ. Проблемът с компенсациите е, че те трябва да имат временен характер, иначе изкривяват цялата картина, махат стимулите за оптимизация. Само че всички го правят и ако ти не го правиш, поставяш собствените си хора в неблагоприятна позиция. За съжаление ще трябва да си платим цената за това.
- Визирате фискалната политика и специално бюджетния дефицит ли?
- В политиката решенията се основават на прогнози, очаквания. Напоследък се правят опити да се смени посоката на политиките, като се казва, че не е толкова важно нивото на дълга, а дали можеш да го обслужваш, така наречената фискална устойчивост. Лошото при тази схема е, че ако някой ти гарантира, че 40-50 години нещата ще вървят в една посока например и настъпи ера само на ниски лихви, тази политика може би била успешна. Но дойде войната в Украйна и имаме тотално променена обстановка. Като резултат бюджетите на много държави са станали по-рискови.
- Колко рисков е бюджетът ни и а ктуализацията ще го върне ли към правилата?
- Идеята да се правят дългове в добри времена и с тях да се финансира изпреварващо растежа действа като бустер и може би работи някъде по света. Теоретично, ако си много ефективен, може и да го направиш, но в реалността това си е капан. Аз не виждам никаква причина за неколкократни актуализации на бюджета. Нищо не налага от професионална гледна точка да се прави актуализация. Дори и да имаше подготвени реформи, е нормално да започнеш да ги въвеждаш с нормален времеви бюджетен график, т.е. с бюджета за новата година, дискусията по който започва през септември. Да оставим, че ми се струва нормално, преди формално да се бюджетира нещо, да знаем какви ще са тези структурни реформи, да бъдат обсъдени.
- Казвате, че икономиката е критично нестабилна, или че нямаме майстор пилот?
- Това правило се отнася до изтребителите, не работи по отношение на икономиките. Икономиките са товарни самолети. Товарният самолет има друга функция - той трябва да е работяга, да е устойчив, да каца навсякъде, да не изисква специално летище, да превозва стоки по-възможно най-евтиния начин.
- Какъв ще бъде изходът от войната не във военен, а в икономически смисъл? Ражда ли се нов тип икономика?
- Нямам усещането, че някой има ясна представа какво предстои, и не говоря толкова за икономика, колкото за политическа архитектура, разделителни линии и т.н. Ясно е, че спиралата доведе войната и разделението в Европа и прави нещата много различни. Аз се притеснявам, че дългосрочна геополитическа нестабилност ще се настани и тогава каквото и да предположиш, няма да е вярно. Едно от големите последствия на всичко, което се случва около нас, е, че доста държави могат да се затворят. Например мислите ли, че ситуацията с въглищата и маришките централи може да продължи да бъде същата като отпреди 3 месеца?
- Закъсняхме ли с дебатите за еврото?
- Смятам, че институциите са длъжници, можеха да са доста по-активни, но да кажем, че не е имало дебат, не е вярно. Имало е няколко вълни на дебати, като се почне от 2005 г. още, мине се през 2008 г., когато се пробвахме да влезем в ERMII, и оттогава поне няколко вълни. Понякога става досадно да се повтарям едно и също с години. Явно не е било достатъчно, смени се и времето, и поколенията. Ако щете, страховете и спекулациите еволюираха, дори се шегувах, че някой може да направи докторска дисертация, ако проследи как са се променяли тезите и антитезите в дебата за еврозоната! Мисля, че в момента наблюдаваме тупкане на топката по въпроса, а липсата на ефективни структурни реформи в цяла Европа започва да става голям проблем и вкарва допълнителен ажиотаж и шум в системата.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай