Инж. Петър Петров е роден през 1963 г. в с. Окорш, Силистренско. На 20 г. става стипендиант в създадената още през 1903 г. първа българска оръжейна фабрика „Дунарит“. През 1989 г. завършва химия в Държавния технологичен институт в Санкт Петербург и започва работа в завода като технолог. Оттогава до днес преминава през всички ръководни постове в компанията. През 2017 г. е назначен за прокурист на „Дунарит“, а от май 2018 г година е негов изпълнителен директор.
Живеем в интересни времена, инж. Петров. Как ги оценява ръководството на "Дунарит"?
И за Дунарит са интересни- с много променливи фактори, трудно може да се правят анализи...
Вече вървим към края на полугодието. Цялата държава разбра, че военно- промишленият комплекс работи добре, каква е ситуацията при вас?
Работим си. С различно темпо в различните моменти. След 1-2 години забавяне сега работим с по-бързи темпове. Колкото до обсъждането в държавата- не вярвам това да е единственото нещо, което има за обсъждане. Колкото пъти военното производство е било обсъждано публично, толкова пъти сме правили бели, и то големи бели. Сега работата ни се коментира от хора, които си нямат ни най-малка представа за какво говорят. Но това не пречи те сами да се определят като експерти и да ходят да коментират по телевизиите неща, които явно не разбират. Човекът, който бе освободен от "Кинтекс" , познавам много добре и още по-добре зная какво е "експертното" му ниво от преди 7-8 години... кога стана експерт- не зная.
Дунарит ще чества днес своята 119-та годишнина. Колко души ще бъдат съпричастни към този празник?
Близо 900 души и техните семейства, двойно повече непряко заети в производството, колеги от бранша.
В момента най-сериозен и обсъждан е проблемът със снабдяването със суровини. Как "Дунарит" се справя с този проблем?
Трудно, но се справяме. Всъщност, при нас никога не е бил лесно. Стратегическите суровини, да ги наречем, стараем се да ги обезпечаваме и да имаме резерви. Защото техните доставки са по принцип трудни във времето. Явно добре сме планирали, защото не изпитваме затруднения.
А с металите как стои въпросът за снабдяване?
Металите са несравнимо повече в света в сравнение с другите суровини, за които говорихме. С цените станат ненормални неща- получаваш оферта с валидност един- два дена. Сега е времето на търговците, просто те диктуват правила и цени. Тези, които имат запаси на склад, гледат да извлекат възможно най-голяма печалба. Докато ние не може да си позволим да произвеждаме изделия и да ги държим на склад.
Естествено, ние играем по правилата, които диктува пазарът, и така по цялата верига.
Газът стана най-коментирата тема. Как са нещата при вас?
Газ ползваме основно за отопление. През зимата консумацията е по равно с тока, но през лятото е минимална. Електричеството също не ни е проблем, тъй като производството ни не е енергоемко.
Предполагам, работите и за използване на алтернативни енергоизточници?
Да, имаме 20 дка плоски покриви и върху тях може да бъдат инсталирани соларни панели с мощност 10 мегавата за месец, докато нашето потребление е по-малко. В момента целта ни е обаче да инсталираме толкова мощност, колкото ни е потреблението.
Сега събираме оферти. Ще започнем с покривната част на сграда от 7 дка, където може да се инсталира мощност до 1 мегават. Такава е и мощността, която се черпи в сградата, но тя не е постоянна величина. Надявам се това да се случи до края на годината. Както и да получим държавна помощ по нови програми, каквито правителството обещава.
Но както почти винаги, вероятно ще тръгнем с този пилотен, да го наречем, проект със собствени средства. Като цяло съществуващата инфраструктура е добра и позволява да направим такава инвестиция и тя да работи в наша полза.
Преди две години и малко повече всички медии се надпреварваха да отразят инцидента с един от цеховете, който гръмна. Обещахте да изградите изцяло нов, вижда ли му се краят вече?
Да, съборихме го до основи, проектирахме го. Имаше забавяне с доставката на част от материалите, които бяха с по-специфични изисквания. Както се казва, най-хубавото предстои, и то съвсем скоро. Ако погледнем от друга страна на този инцидент, така стана, че изградихме една съвременна сграда, като са разширени и технологичните ѝ възможности.
А оборудването- налично ли е, или предстои да бъде доставено?
Оборудването е специфично, не се продава- ние си го правим.
Да се обърнем и към един все по-често срещан навсякъде проблем- този с кадрите. Как го решавате?
Справяме се. Специалистите за производството си ги обучаваме сами. Няма откъде да се вземат готови специалисти. Все повече имат дипломи, все по-малко искат и работят.
Имаме 28 ученици от ПППТ "Буров" и от Автотранспорт. Виждаме, че от около 10-на завършващи при нас остават един- двама.
Другата актуална тема е инфлацията и трябва ли да се увеличават заплатите. Как се справя "Дунарит" с тази ситуация?
Не сме търсили някаква символика, но на празника на труда 1 май увеличихме заплатите с 20 процента. Ръководим се от убеждението, че не може човек да изпълнява трудовите си ангажименти , ако мисли как и с какво да си нахрани дацата и да си плати тока. Сега обмисляме с колко да актуализираме и ваучерите.
Житейска или банкерска мъдрост гласи, че парите обичат тишината. Това, доколкото е известно, е актуално и за военното производство. Това, което се случва сега, този шум, нормално ли е?
Разбира се, че не е. Всеки, когото го сърби езикът, започва и говори. Всъщност има няколко закона, има няколко органа, които регламентират тази дейност. Ние сме останали 5 производители, всички имаме лицензи за търговия, но никой не ги използва. Както винаги, тези, които печелят много, не сме производителите. Но в края на краищата всеки си е свършил работата...
Все пак да кажем категорично- имате ли договори за директен износ на продукция за Украйна?
Не само нямаме директен, нямаме договор със сертификат за краен получател Украйна. Това е задължителен документ, даже и договорът да не е наш.Търговецът идва при нас със сертификат за краен получател.
Когато се променят условията за конкретна сделка /сертификатът за краен получател/, или крайният получател реши да реекспортира продукцията, задължително трябва да иска разрешение от органа, който го е издал и от производителя. Такова нещо не се е случвало.
И накрая, като черешка на интервюто- има ли и какви са новите изделия, които работи "Дунарит"?
Едното е ГРАД 122 мм, реактивен снаряд е едно от изделията, върху които работим. В България не е произвеждан и "Дунарит" го произвежда за първи път. Също така с ПТУРС- противотанкови управляеми комплекси. Заслуга за това производство имат и партньорите - също българска фирма. Тук вече сме на финала.
Целта ни е всяка година да имаме поне по едно ново изделие.
И да завършим- оптимизъм за "Дунарит" и тази година - от период на оцеляване от преди 15 години до устойчиво успешно развитие.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай