До каква степен пандемията се отразява върху хората и тяхната психика?
Пандемичната обстановка оказва по-голям натиск и стрес на обществото. Карантини, ваксини, хора, които са против и ЗА ваксините, хора, които протестират и т.н.... Всичко това дава отражение - дори за онези, които са в периферията и се стараят да не обръщат толкова внимание. Хората, които отключват агресия, често са хора с по-ниско интелектуално ниво, по- нисък самоконтрол и самооценка. Друга причина това да се случва са лошите черти на българският манталитет- завистта, лицемерието, които също избуяват силно. Виждам и около себе си такива хора, които си мислят ,че знаят всичко, показвайки високо самочувствие, но без покритие – хранейки болното си его. Не поемат отговорност за неуспехите си, а обвиняват другите, защото е по-лесно! Много често те обвиняват за положението си и правителство, управляващи... всички, но нищо не предприемат спрямо това да променят нещо в себе си. Като цяло- темпераментът на българина е такъв. Особено хората с по-буен нрав, лесно нещо може да ги провокира. В момента обстановката продължава да е такава, че да предразполага по-лабилните хора да се поддават на този излишен стрес и напрежение. Затова е важно да търсим начини за "възстановяване на собствения си баланс" и посещенията при психолог са препоръчителни при нужда.
Това и другите няколко като частни случаи ли може да определим?
Има доста хора, които срещам в парктиката си, които имат като всички нас проблеми и трудности, но приемат сегашната ситуация и се стараят да не й обръщат внимание и гледат да си решават другите проблеми.
Какви хора стават Ваши пациенти- състояние, заболяване?
Пациентите, с които работя в „Центъра за психично здраве – Русе" са предимно хора отдавна познати на центъра, но има и нови такива, които наскоро са отключили психоза поради различни причини. Най-често срещани са пациентите с тежки психични разстройства като: шизофрения (в нейните различни клинични варианти), биполярното афективно разстройство, обсесивно-компълсивно разстройство и някои други. За появата на по-леките психични разстройства най-често причината е тревожността. Тя присъства във всичките си проявления – неясно безпокойство и тревожно очакване за неблагополучия в бъдещето, страх от различни предмети или ситуации (т.нар. фобии), страх от разболяване (хипохондричен страх), различни форми на натрапливости (натрапливи мисли, представи или поведение). Депресията, безсънието и намалената работоспособност са чести спътници на тревожността. Това, което отличава тревожните разстройства от психозите, е, че страдащите от тревожно разстройство никога не губят връзка с реалността, имат критично отношение към симптомите си - възприемат ги като страдание, като нещо, което им пречи, активно търсят помощ и никога не губят контрол върху поведението си независимо, че понякога страхът от загуба на контрол може да бъде водещо оплакване.
Кои по-често стават ваши пациенти- мъжете или жените?
Чисто статистически не мога да кажа. Вероятно са 50% на 50%. Спрямо моите наблюдения жените като по-емоционалният пол са по-лабилни и искат да привличат повече внимание към себе си, но в повечето случаи мъжете са тези, които са готови да стигнат до крайности. Силно изразената психоза се наблюдава ясно както при жените, така и при мъжете.
Казахме, че пандемията оказва влияние върху психичните разстройства. Има ли увеличение на пациентите в Центъра за психично здраве?
Със сигурност има увеличение, идват в последно време нови пациенти. Наблюдава се и снижаване на възрастовата граница, което е доста притеснително. Особено ако включим и употребата на психоактивни вещества.
До каква степен и как този контингент се контролира и развива?
Като психолог мога да каза за моята работа, че за всеки пациент се използват индивидуални психологични методи и подходи имащи за цел да намалят тревожността и да му бъде оказана подкрепа.
Има пациенти, които приемат болестното си състояние, да не са особено щастливи, но са го приели и гледат по някакъв начин да продължат живота си. Често се срещат и такива, които не искат да приемат, че са болни и отричат диагнозата си, дори да се влошава състоянието им - те предпочитат да си живеят в „техен си свят". Затова е важна намесата на близките и на специалистите.
На каква възраст е най-малкият пациент в Центъра с психични проблеми заради дрога?
Работил съм с 18-годишни пациенти, които са били с диагноза шизофрения. Като голяма част от тях са отключили психоза заради злоупотреба с наркотични вещества.
Лудостта живее в нас- дреме или е заспала. При някои обаче виждаме, че се събужда. Какво реално се случва?
Всеки един човек може да отключи различни психични състояния. Ние сме емоционални същества, а не роботи, който функционираме на базата на чувства, мисли и емоции. Въпросът е до колко добре познаваме себе си, как работи самоконтролът на всеки един от нас и до колко сме предразположени да отключим едно или друго заболяване. Никой не е застрахован, независимо кой какъв е. Определящи са гените и начинът ни на живот.
Може ли да се ограничим по някакъв начин, да се предпазим, за да не стигаме до грижите на психиатрите?
Вече казах, че никой не е застрахован. Въпросът е да търсим адекватна подкрепа при дадена нужда, когато не можем да се справим сами и да се опитваме да си осигурим по-спокоен начин на живот. Всеки да е щастлив по начина, по който той си го разбира според собствените му представи и разбирания. Необходимо е на имаме, както ги наричам аз – отдушници, хобита свързани с лично пространство и със социален кръг от хора.
Добре е да прилагаме следните стъпки за по-благоприятен начин на живот:
- Да правим 3 неща сами, които да ни доставят лично удоволствие
- Да правим 3 неща с други хора, за да поддържаме добър социален кръг
Т.е. пандемията ни отнема втория кръг?
Може да се каже. Много хора се затвориха, за да не бъдат заразени, за да не боледуват, загърбиха приятелските кръгове, събирането на компании по заведенията стана по-рядко явление. Дори и аз забелязвам, че с мен се случва същото. Но ако сме достатъчно адаптивни, ще намерим с какво да запълним тази празнота и да се чустваме добре.
До каква степен медиите и социалните медии помагат и провокират хората с по-лабилна психика, поднасяйки им фалшиви новини, хранещи страха и депресивните състояния у тези, които ги четат?
Със сигурност и медиите, и социалните мрежи силно влияят върху психиката на зрителите и читателите. Виждаме, че има хора, които избягват гледането на телевизия или поне на новини и им е доста по-спокойно. Други гледат редовно новини като това предизвиква различни емоции в тях като предимно такива на страх, предпазливост, затвореност и други от негативния спектър. В днешно време благодарение на технологиите за хубаво или за лошо - достъпа на информация е неограничен. Няма как да се изолираме от света, добре е да сме запознати със случващото се главно в страната ни, но да е умерено.
Траян Личев е от Русе, на 33 години- психолог консултант, работещ терапевтично по метода на когнитивно-поведенческата психотерапия. В момента специализира Клинична психология. Работи вече 9-та година с младежи/тинейджъри, индивидуално и семейно консултиране като оказва подкрепа в състояния на житейска криза, трудности в преодоляването на любовни раздели/разводи, стресови ситуации и при вземане на трудни решения.
За консултации: 0883337598
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай