Синдикат „Образование” към КТ „Подкрепа” проведе национална среща в Русе. На нея бяха коментирани ситуацията в страната, образователните политики, новото управление на Министерството на образованието. Най-вече бяха анализирани ситуацията с най-важните за учителите проблеми, като безспорно бюджетът и парите за заплати са сред първите въпроси.
На срещата се говори за националния социален диалог. Очаква се първа официална среща с новото министерство, както и дискусия по ключови въпроси като този за парите за образование в бюджета.
В момента има, според д-р Юлиян Петров, председател на синдиката, едно вътрешно напрежение заради недостиг на пари в училища и в общини. Вече са светнали първите индикатори. Необходимо е да се обясни, че последните 20 години, макар и да са трудни за националните бюджети, образованието е запазвало някакъв частичен или по-силен приорирет. А в момента това не се усеща- както за финансиране, така и за други образователни политики.
В предизборната програма на Прогресивна България пише увеличение на учителските заплати със 125 процента, но не се предвижда това да стане в края на мандата. В момента учителите получават под 10 на сто от средната работна заплата за страната. Това не е добър сигнал както за младите учители след тези послания, не е добър и за останалите учители.
Средната възраст на учителите е много по-висока от тази в Европа- над 50 години, но дори и те вече се замислят дали да останат да работят.
Ето какво сподели д-р Юлиян Петров пред Акцент.БГ
Какво според Вас трябва да се направи, за да се спрат тези измислени през годините постоянни промени /реформи/, в учебните програми... Знаем- до 1992 година образованието беше стабилно, знанията- сериозни, учениците- подготвени. Дуалното обучение се оказва едно лошо изпълнение на модела- техникуми, СПТУ, гимназии.
Първите послания на министерството са много добри. До голяма степен те съвпадат с това, което ние сме искали през последните 10-15 години. Да се намали обемът знания, учителят да получи по-голяма автономия за практиката и връзката с реалния живот.
Но на този етап има едно обилно говорене и се различаваме в методите, по които можем да постигнем тази промяна. Реално министерството ни предлага повече от същото- т.е. да говорим, преди да наказваме, да има електронно досие на ученика, на учителя... Искаме да има сериозен разговор за добродетелите- в обществения живот липсва добротата, толерантността, смирението- нещо, което трябва да се формира в училище, но да започне от семейството. На този етап това не се прави успешно.
Трябва да има друга отговорност към родителите, но държавата трябва да я предяви. В крайна сметка учителят трябва да има възможност, да има време... В момента продължават да препускат, да предадат обем материал и се стига пак до там. Ученикът чете, научава, но не се напредва.
Това, което се случва в България, са световни процеси- липса на мотивация, липса на усещането, че училището създава по-добрата среда. Училището трябва да се синхронизира с вътрешния свят на учениците и да ги предпази от редица негативни явления на обществения живот. Не на последно място е предозирането с ИИ и дигитални технологии. Това трябва да се случва заедно с родителите, но за съжаление те не правят това, което трябва,за да ги опазят.
Дават се милиони за СТЕМ кабинети. Някой интересува ли се каква е ползата от тях, от създаването им?
Има проверка на въздействието. Но един СТЕМ кабинет се използва много частично от един ученик или една паралелка. Така че той не може да обърне резултатността.
Протестиращите ученици във Франция искат това, което липсва и в България. Не на последно място трябва да се промени и самата мотивация на учениците- те да повярват, трябва да се намали натоварването.
Вие често говорите за дисциплината на учениците в училище. Тя не тръгва ли да е такава от родителите- едно поколение, което живя само с права, без задължения?
Когато говорим за дисциплина, винаги искаме тя да бъде разглеждана в унисон с цялостния модел на ценностна система, която трябва да се изгражда в училище. Дисциплината и оценката за дисциплина са нещо, което ще дадат на един ученик яснота, че ако той не е толерантен, ако е агресивен, нарушава чуждите права, ако той не идва на училище... това е сериозно отклонение от неговото развитие, социално, на ниво възпитание.
Ученикът ще попадне под ударите на училищния правилник, а по-късно като гражданин- под ударите на закона. Либералното образование, което набира скорост, иска да ни убеди, че много е добре да има училище без задължителни елементи, за ученика училището е едно забавление, а учителя- като аниматор. Ако иска, ще учи, ако иска, ще си напише домашното, но в никакъв случай да не бъде агресиран.
Това няма нищо общо с истинското и успешно образование. ...
Сега се лансира предмет „Религия и добродетели”. Пак по- рано имаше предмети „Основи на естетиката”, „Морал и право”... Резултатът е налице. Какво правим и очаквате ли резултат от поредния закъснял експеримент?
Българските учители подкрепят този предмет, макар в последните месеци да идва едно съмнение доколко той би могъл да свърши работа. Той би имал смисъл, когато учениците знаят и научат какви са добродетелите. Те трябва да знаят, че когато са извършили някакво нарушение, когато са преписали, когато те са нарушили правилника, ще бъдат наказани, ще бъдат изключени. Не разбирам защо сега ни е страх дори да кажем тези думички- преди вършеха много добра работа. Това се приема от ученици и родители за новата нормалност.
Стигнахме до функционалната неграмотност- да четеш, без да разбираш какво четеш..
Това е световен процес. България през последните години е била по-назад в класацията на PISA. Но ние не сме насочени към този тип изпитвания, този тип оценка. Бедата е, че дори и в нашето външно оценяване положението е същото.
Имаме много добри ученици, на световно ниво, но статуквото никак не е добро. Ние сме свикнали да гледаме 20-30 училища много добри, а всички останали ги скриваме. ...
Все още много на брой ученици са извън училище.
Даниел Вълчев говори за неговата идея „парите следват ученика”, като изрази мнение, че тя все още е добра , но не се прилага правилно. Вие какво смятате?
Синдикат „Образование” по принцип поддържа делегираните бюджети поради това, че няма по- смислена и по-успешна система на финансиране. Самите ученици, както се говореше преди 10-на години, са „крачещи хилядарки” и много училища разчитаха на по-голям брой паралелки и ученици. Делегираните бюджети се развиха. Ние предлагаме да има и конкурентен брой учители.
Категорично не сме за излизане от делегираните бюджети.
Много важно е каква сума разпределяме, а не как я разпределяме. Каквато и система вълшебна да измислим, парите 3,8%, 4 на сто от БВП не стават повече.
Категорично сме против да вкараме компонент качество, защото няма национален консенсус за качеството на българското образование.
