Четвъртък, 9 Май 2024

Новини от бъдещето: какво ни очаква

Новини от бъдещето: какво ни очаква
Публикация   13:05     05 Ноемв, 2021 /     akcent.bg   /     542

  2050 г. Самолетен полет Ню Йорк - Токио (почти 11 хил. км) ще трае 3 часа (сега е почти 14 часа). Най-добрата гражданска авиация е преминала към странни свръхзвукови самолети без прозорци и малки крила, а трансконтиненталните пътувания са се превърнали в обичайна част от всекидневието.

   2040 г. Всичко, което хората правят, се наблюдава, измерва, претегля... Трилиони сензори по света следят човека - къде се движи, как се чувства, дори за какво си мечтае и милиарди алгоритми прогнозират предпочитанията и действията му. Сякаш единствено виртуалните светове са останали като пространство на лична свобода, само че това е дигитализирана свобода.

  2030 г. Вече не е табу цял живот да живееш сам(а). Стереотипите, че всеки се нуждае от партньор(ка) или брак, отживяват все по-бързо и хората се чувстват свободни да избират дали се нуждаят от обвързване в романтична връзка с идеята, че тя трябва да продължава десетилетия наред. Появяват се нови форми на връзки благодарение на възможността хората да контактуват по нов начин чрез технологиите.

   Това са примерни "новини от бъдещето". Може де се възприемат като дръзки, а може би са резултат на опасни с оптимизма си заблуди или просто наивни представи.

  Тези "новини" са написани от потребители на сайт, създаден от лабораторията "Касперски" и събиращ представи от цял свят за следващите 30 години.

   Ето какво очаква например Цветан Цанков от Перник за 2030 г. и за възхода на т.нар. потапящо обучение (Immersive learning): След години пренебрегване на това колко важно е да се подобрят начините за предаване на познание виртуалната реалност (VR), добавената реалност (AR) и машинното обучение (ML) отварят нови врати за по-добро преподаване и учене, за когнитивно лесни начини за осмисляне на съдържание, при това адаптирани към индивидуалните възможности на всеки. Конкуренцията между образователните институции се изостря с растежа на глобален пазар за предоставяне на по-усъвършенствани ресурси за обучение. Университетските кампуси изглеждат все повече като нещо от миналото, започва заместване на дипломите с VR/AR тестове с игрови елемент...

   Това според Цветан Цанков е на по-малко от 10 години от нас. Но темпото на промяната понякога бързо съкращава сроковете. В началото на 2019 г. например Толга Тунджер от Измир пише, че през 2030 г. ще има озвучаване на концерти на открито с дронове, които ще сложат край на мъкненето и монтирането на тежка озвучителна техника, ще създават съвсем различна атмосфера и ще се появи професията дизайнер на звуково преживяване. Много е вероятно това да е факт преди тази дата.

   Всичко зависи от това

какво ще постигнат или съсипят хората в следващите 30 години

   Дали знаят какво ги очаква, как да поправят допуснатите грешки и да избегнат бъдещи. Както и доколко промяната в климата или поредният вирус извън наш контрол ще позволи реализирането на сегашни планове и прогнози.

Една такава често цитирана прогноза е на PwC (2017 г.) с акцент върху развитието на икономики, даващи в момента 85% от световния БВП, авторите посочват, че глобалната икономика най-малкото ще се удвои, докато човечеството ще се е увеличило с 26%. Основната заслуга ще е на движената от технологиите продуктивност. Възникващите икономики ще растат два пъти по-бързо от днешните развити лидери Г-7 и не само Китай и Индия ще са на първите две позиции в средата на века, но и БВП на 27-те държави от ЕС ще е по-малко от 10% от световния. Франция ще е отпаднала от водещите 10, Италия - от водещите 20, сред възход на Бразилия, Мексико, Виетнам и Турция. Има едно голямо "Но!", за да се случи това - развиващите се трябва да засилят институциите и инфраструктурата си, а засега, изглежда, техните лидери се опитват да наваксат по второто и по-скоро правят стъпки назад по първото.

   Мрачните сценарии казват, че това няма да се случи точно така, макар да пътуваме с автономни коли и да сме обслужвани от роботи, понякога интелигентни колкото нас.

    Да започнем от песимистите

 

- от описаното от Business Insider през 2015 г. например:

- Светът още не се е разделил с изкопаемите горива, не е намалил употребата на антибиотици, не е успял да защити девствените гори на планетата, крайбрежните зони и енергийните мрежи не са достатъчно защитени от екстремно време...

- Броят на живеещите в градове през 2050 г. ще се е увеличил 3 пъти - до 6.3 млрд. души (от вероятно 9.7 млрд.), а 100 години преди това броят им е бил 750 млн. (от 2.5 млрд. световно); това е не само струпване на едно място, но и среда за бързо разпространяване на вируси и заразни болести, черпене на водни и други ресурси от много по-голяма околна площ, потребление на повече енергия, усложняване на транспорт и логистика. Ако няма сериозни промени още в сегашното десетилетие, от замърсен градски въздух всяка година ще умират милиони хора.

- Над половината човечество няма да има адекватен достъп до вода; днес това засяга над 1 млрд. души, други 2.5 млрд. изпитват т.нар. воден стрес, а една трета от световните реки са изчезнали или изчезват; към 2050 г. в остър недостиг на вода ще са почти 2 млрд. души (предимно в Близкия изток и Северна Африка), а според изчисления на MIT тогава почти 5 млрд. ще живеят в места, където водата няма да е достатъчно и ще има кризи поне 1 месец през годината; сушата означава поражения по растителността и повече пожари.

- За наследниците ни може би храна като суши ще стане голям лукс, защото при сегашното темпо на улов на риба човечеството почти ще е изяло всичко до средата на века; предупреждението бе отправено през 2010 г. от екоорганизацията на ООН, а в момента 87% от рибните запаси са свърхексплоатирани или се ловят до степен, че не им се оставя възможност да се възпроизвеждат; около 3 млрд. души сега получават 20% от протеините в храната си от улова на риба и морски дарове, за 10-12% от човечеството това е основен източник на доходи; човечеството е превърнало океана в бизнес за над 3 трилиона долара годишно.

- Затоплянето и промените в климата ще ударят производството на храни; патогени и вредители ще се размножават в места, на които днес са необичайни; реколтите от зърно може да намалеят с 10% при очакван ръст на търсенето от 14%, а това автоматично означава по-скъпа храна.

- "Дъждовните гори" ще са намалели с между 33 и 50% заедно с растения и животни, на които разчитаме за нови медикаменти.

Списъкът продължава още дълго и срещу него огледално е съставен също толкова подробен -

този път от оптимистите:

- Ще разчитаме в значителна степен на "зелени" възобновяеми източници на енергия и ще замърсяваме много по-малко; заможната част от човечеството ще консумира по различен и отговорен начин, споделяйки повече и притежавайки по-малко; колите ще са по-безопасни, незамърсяващи и "умни", а налагането на автономни автомобили (и премахването на човешката грешка на водача, която е причина за катастрофи в 95% от случаите сега) като норма ще е факт още към 2035 г.

- Ще имаме ваксини и лечения за много заболявания или - защото никога няма да знаем всичко за заплахите - ще сме се научили много бързо да създаваме такива при появата им; обещаващи резултати срещу малария и менингит има още сега, както и надежди за пробив при HIV/СПИН ваксини; по-добре разбираме състояния като "Алцхаймер", ревматоиден артрит, много видове рак.

- Това означава, че хората ще живеят по-дълго, дори създателите на авангардни технологии допълват с "а защо не вечно", имайки предвид проекти за дигитализиране на човешко съзнание като крачка към вграждането му в роботизирано тяло или холограма; изкуственият интелект ще постигне смайващи резултати (стига да не се употребява като оръжие), водейки до появата на нови индустрии и професии, по-добри и по-евтини роботи, включително "умни" къщи, които правят така, че да се чувствате по-добре, ако сте в лошо настроение или депресия; дори рекламната индустрия може да навлезе в сънищата - програмируеми или спонтанни.

- Няма да има мизерстващи държави, неграмотност и граждански войни (може би с изключение на Африка), ако се вярва на модели, използващи фактори като ниво на образование, детска смъртност, дял на младите хора в обществото, етнически състав и поскъпването на това да започваш и водиш война; дори крайностите на климатичните промени едва ли ще са достатъчно драматична промяна за избухването на междуособни и междудържавни войни.

   Балансът между песимизъм и оптимизъм за това какво ни очаква в следващите 30 години

няма да дойде от само себе си - той ще бъде намерен с активни действия, решителни лидери и доста вложени пари. В крайна сметка климатичната промяна - безпрецедентно по мащабите си предизвикателство - сама ще наложи промени.

   Адаптирането може да е стресово, но може и да има своите приятни страни. И със сигурност няма да има едно единствено решение, а синхронно ще се случват и добри, и лоши неща.

  Ако днес приложение на смартфона предупреждава да си вземете яке или чадър, защото по-късно ще вали, скоро мнозина ще имат нужда от постоянно включени в системи за ранно предупреждение аларми за внезапни порои, виелици, свлачища или жеги. Което ще означава, че до вратата, в дрешника/мазето или в колата постоянно ще трябва да има готова раница с най-необходимото за незабавна евакуация.

  Но също така домовете и градовете може да бъдат по-чисти, зелени и добре организирани. Храната може да е по-малко, но да е по-здравословна, от местни производители и много по-близо до любимия вкус.

  Науката, образованието и здравеопазването могат да помогнат да се живее както никога досега

включително като намалят враждебността в отношенията между хората. Затова инвестициите в обучение и изследователски проекти, бързите реформи в образованието и подготовката на следващите поколения стават решаващи. Те не само ще са работната сила след 30 години, но и ще са тези, които ще вземат решения това ще определя възможностите на общества (и държави) не само да се справят, но и да допринасят за глобални решения.

  Може да бъдат преоткрити силата на местните общности заедно с поддържане на глобални познанства и масови дистанционни работни места.

   В коя посока ще поеме едно общество зависи и от способността му да е отворено за промени, а не заровено в окопите на бранене на минал начин на живот, който никога няма да се върне и чиято цена на запазване става все по-голяма. Днешните деца вече живеят доста по-различно от поколението на своите баби и дядовци, техните деца ще могат да живеят в свят, който би ни се видял неузнаваем, ако можехме да надзърнем 30 години напред.

  "Превключването" към нови реалности ще е различно за всяка държава. Затова е важно да се принадлежи към клубове на демократични, иновативни, динамични и богати общества и съюзи. Съпротивата заедно да се правят важни неща е логична, но също така е логично спокойствието, увереността и удоволствието от подкрепата и солидарността на такива мрежи.

   Илюстрация към текста Мила Янева - Табакова

Тагове : новини , бъдеще ,


Коментари

Все още няма коментари!

Коментирай

   captcha