Георги Ганев е макроикономист, преподавател в Софийския университет, а в последната половин година - депутат в 45-ото и 46-ото Народно събрание от "Демократична България". В двата парламента беше последователно председател и зам.-председател на бюджетната комисия. "Дневник" се обърна към него с въпроси за това как трябва да изглежда проектът за бюджет за 2022 г. при липсващи парламент и редовно правителство, в условията на покачващи се енергийни цени и инфлация и в разгара на поредната вълна на коронавируса.
Трябва ли да има нова актуализация заради цените на тока и обещанието на служебния премиер да има компенсации за бизнеса?
- Аз лично смятам, че никой не трябва да бъде компенсиран заради високите цени на тока. Това е абсолютно нормален пазарен риск, някой може да е недоволен от структурните причини, поради които това се получава в България, но не може данъкоплатците да поемат бизнес рискове.
Но ако бизнесът в другите страни в ЕС получи такива помощи, то българските производители ще бъдат с неконкурентно високи цени.
- Няма да бъдат неконкурентоспособни, ще намерят начин да се състезават. Успешният предприемач е този, който и при най-тежките условия успява да се състезава. Ще търсят други начини. Това, че другите правят фрапантна грешка, не е причина и ние да я повтаряме. А освен това, като става дума за неконкурентоспособност, особено за вносни стоки, ако се прецени, че дадена вносна стока конкурира българската продукция и е получила помощ в чужбина, България е в пълното си право да си вземе на границата тази помощ, за да не допуска именно нелоялна конкуренция. Аз мисля, че тези помощи нарушават доста правила на Европейския съюз (ЕС), свързани с конкуренцията.
В тази сложна ситуация на липса на редовно правителство и на работещ парламент какъв проект на бюджет трябва да изготви служебният кабинет за 2022 г? Известно е, че бюджетът е инструмент за провеждане на политики, което обичайно се прави от редовните кабинети.
- Това е въпрос за 10 млн. лв., не е ли?! На въпроса какво трябва, могат да се получат съответните идеологически отговори. Но какво реално ще стане, особено в един парламент, в който се очаква да има 6-7 политически сили, най-голямата от които с под 60 депутати, тогава как ще се формира "волята на народа" абсолютно никой не може да каже. Единственото почти сигурно е, че ще има нагон за повече харчове.
Както се получи и при актуализацията на бюджета за тази година...
- Да, даже аз бях по-скоро приятно изненадан, че не бе повече от това.
Но все пак към какво трябва да се придържа кабинетът при съставянето на бюджета?
- Социалният министър Гълъб Донев има ясна стратегия в социалната сфера. Най-вероятно ще има продължаване към тази стратегия, при която доходите на пенсионерите ще се допълват със социални плащания. Това хем няма да тежи на пенсионната система, хем ще се повдигнат доходите на хората до това, което се води линия на бедност (от 1 януари за такава линия се приема 413 лв. - бел. авт.).
Ключово важни са и прогнозите за коронавируса и мерките, които биха могли да се предвидят в това отношение. Огромният проблем на България е неваксинирането, заради което ще й се наложи много по-стриктно да затваря и чуждите туристи много по-стриктно ще я избягват. Това ще удари бизнеса и пак ще се крещи отвсякъде за компенсации, които нищо не могат да решат, защото никакви компенсации не могат да заменят липсата на производство. А проблемът на цялата тази COVID криза, както се установява съвсем ясно по цял свят с надигащата се инфлация, е, че когато е затормозено производството, никакво хвърляне на пари в търсенето на това непроизведено не могат да помогнат. Така че трябва да се реши въпросът с ваксинирането, но както всички добре помним, предложението на "Демократична България" да предвидим пари за информационна кампания сред цялото население бе отстреляно като обида.
Не е ли вече късно за такава кампания?
- Важи принципът "По-добре късно, отколкото никога".
Въпреки всичко казано трябва да се предвидят пари за компенсации на затворени бизнеси например.
- Въпросът с компенсациите на бизнеса е изключително хлъзгаво място. Ти кажеш ли му на бизнеса "Аз сега ще ти дам едни компенсации", нямат край парите, които ще бъдат поискани. Всичко ще бъде представено така, че ако не бъдат дадени тези пари, те ще умрат. Бизнесът е много добър в това отношение. Кой дължи тази компенсация и защо? Компенсация може да се дължи единствено и само когато бизнесът бива затворен по нареждане на държавата. Когато държавата заповядва да не работи или ограничава седалките в театъра например, да, това е легитимно.
За такива случаи говорим.
- Не съм убеден, че основно за такива случаи говорим. Хич не съм убеден.
Как трябва да се прогнозират приходите в бюджета за догодина?
- Консервативно, но не твърде. Тоест очевидно 2021 г. продължава "да идва" доста по-добре от първоначално заложеното, което вероятно спаси бюджета. Ще цитирам колегата, когото няма да назова, че явно бюджетът така беше приготвен и замислен архитектурно в края на 2020 г., че да се удари в стена през юли 2021 г. Тези по-големи приходи предотвратиха това нещо - отвориха достатъчно фискално пространство, за да може да се извърши тази напълно належаща актуализация.
За идния бюджет е ключово важно каква е средносрочната прогноза. Когато знаеш какъв ще ти е брутният вътрешен продукт, знаеш колко приходи да очакваш. Тогава е доста лесно да се заложат общите приходи, защото в крайна сметка те са един и същ процент. От друга страна, ще се заложат тези разходи, които са спешни. И много е важно разхищението и престъпното изливане на разходи, както видяхме през Българската банка за развитие, през Агенция "Пътна инфраструктура", през Държавната консолидационна компания, да спре. И оттам евентуалното намаляване на държавните разходи по тази линия да отива за обществено по-целесъобразни програми и политики. Това също е много важно, но трябва да го свърши служебното правителство, което също донякъде е проблем, защото е страшно важна политическата подкрепа за такова нещо.
Трябва ли приходната част да стъпи на тези по-оптимистични данни, които се появиха с поемането на властта от служебното правителство?
- Не, според мен трябва да стъпи на прогнозата за брутния вътрешен продукт. Най-вероятно тя също ще е по-висока, да не кажа оптимистична, защото в голяма степен ще се дължи на инфлацията, но най-вероятно ще е по-висока, отколкото досега се е залагало. Не бих се учудил да отиде над 130 млрд. лв.
По традиция едновременно с приемането на бюджета се правят и промени в данъчните закони. Трябва ли да се пипат в тази ситуация?
- Това винаги се прави. На теория можем да спорим до безкрай дали трябва, но според мен ще се прави и това не може да бъде избегнато. Въпросът е какво да се пипа. Първо, трябва да се реши огромната престъпна каша с Агенция "Пътна инфраструктура". В момента от всяко разплащане по фактурирани дейности и по приети вече фактури една част ще отиде за читави фирми, но и при тези тотални калпазани, които са си надписвали сметките, но са извършили дейностите и трябва да им се плаща. А точно за тези хора не е известно дали е от дългосрочен български интерес да получават пари. Но тази каша трябва някак да се адресира и това не може да стане без бъркане не толкова в данъчни закони, колкото освен може би Закона за обществените поръчки.
В данъчните закони вероятно трябва да се удължи действието на намалена ставка на ДДС за книгоиздаването и ресторантьорство. Към момента на мен ми се струва, че оперативно възможното решение, което ще бъде прието, е да се продължи този режим, но стриктно само за още 1 година, а не да остане за постоянно, за което силно се лобира от двата бранша. Те много биха искали привилегията да им остане, макар да е с нищо незаслужена от тези бизнеси.
Минималната работна заплата трябва ли да продължи да расте и догодина и с колко?
- Смятам, че първото, което трябва да й е случи, е да бъде децентрализирана. Тя трябва да се разбие и географски, и браншово. Не може една и съща да е летвата и в София, и във Видин например. Във Видин трябва да е много по-ниска, в София тя не е обвързваща. Предполагам, че никой не работи за такава заплата освен много малко случаи. Но във Видин сигурно осезаемо ще се вдигне заетостта, ако този проблем за еднаквия размер в цялата страна бъде адресиран адекватно. Давам Видин за пример като един от бедните региони. Там тази заплата, която за София не е никакъв проблем, буквално реже глави - оставя хора на улицата като ненаемаеми. А е по-добре за всички да бъдат наети. За мен това е много сериозна слабост на националната статистика, че не се правят регионални индекси на цените, ако не за всички райони, то поне за шестте района на планиране. За да може да се сравнява каква е издръжката на живота в София и в Попово например.
Данъчни промени за догодина трябва ли да се залагат?
- Данъчната система е едно от нещата в България, които през последните 20 години се държат доста добре. Не че е съвършена, но определено не е счупена. Според мен не би трябвало да се бърка радикално в нея. Може би с изключение на големия клин в нея - високото облагане на трудовите доходи. Имам предвид осигуровките - здравни и социални. Те не са в лични сметки, въпреки че НОИ твърди, че вече има лични партиди. Но те са данъчно изземване с много висока ставка върху много тясна база - по-малко от половината от населението. Това е, бих казал, единственият структурен данъчен проблем в България, който може да бъде адресиран в голяма степен в стратегията, възприета от настоящия социален министър - социалните плащания да се финансират от общите данъчни приходи. При нея социални плащания отиват при хора в пенсия, като се финансират не от приходите на НОИ, а от държавните приходи. Така вече много по-голям процент от разходите за пенсии, които са възникнали поради случване на пенсионноосигурително събитие, а не заради други държавни политики, ще може да се покрие и със сегашните, а и с по-ниски осигурителни вноски.
Това, че планът за възстановяване не е внесен още в Европейската комисия, проблем ли е при съставянето на проектобюджета за догодина?
- Не, защото ще може да се планира с различни сценарии. Дори по абсолютните уверения на предния финансов министър Асен Василев през трите месеца до края на годината да не постъпи никаква сума от Брюксел, бюджетът не е застрашен.
Тоест без проблем може да действа принципът да се харчи една дванайсета част от бюджета за 2020 г. до приемането на актуален за 2021 г.?
- Политическият натиск върху всички в парламента ще бъде огромен, това вече и от личен опит го казвам, така че няма да се бави никой с приемането на бюджета, за да играе игрички. А дори и приемането да влезе в първите 1-2 седмици в януари, това с харченето на 1/12 част почти няма да създаде проблеми, още повече че ще бъде върху актуализирания бюджет за 2021 г., т.е. върху по-големи разходи.
Няма ли пак и в следващия парламент всяка от много партии, които се очаква да влязат, да започне да тегли чергата към себе си в опит да се хареса на своите избиратели?
- Да, но пък това е задачата на един парламент. Дърпане на чергата е прекрасна дефиниция на този процес.
Инфлацията продължава, пандемията не е свършила, енергийните цени растат. Какво да се заложи антикризисни механизми в бюджета догодина?
- Да, да не пропускаме и миграционната опасност. Някои от тези потенциални кризи са сравнително добре дефинирани и за тях трябва да се имат предвид различни сценарии и да се предвидят буфери, които да са адекватни. За инфлацията обаче, която за България е предимно вносна и никога не се знае откъде ще дойде, е по-добре да има социални буфери в полза на конкретно застрашени социални групи.
Къде да стоят тези буфери предвид неотдавнашния спор между кабинета на ГЕРБ и служебния, при който се оказа, че под буфери се има предвид, че определен процент от бюджета някои министерства може да се отнеме за антикризисни чели?
- Според мен по-добре да е централизиран във фискалния резерв, за да може да се реагира според ситуацията. В даден момент парите може да се окаже, че са нужни в Министерството на регионалното развитие, в други - в социалното, а в трети - в здравното.
Доколко е важно членовете на регулатори с изтекли мандати да бъдат подменени още в началото на работа на следващото Народно събрание?
- Има сблъсък между важност и спешност. Всички те са важни, но предвид ситуацията нищо не е фрапантно спешно. Никой няма да пострада кой знае колко, ако не стане много спешно.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай