Рисковете за разнообразието на българските медии са много големи и има нужда от спешни мерки за намаляването им. През миналата година е настъпило значително повишаване на риска заради държавно регулиране на ресурсите и подкрепата за медийния сектор (от 63% на 97%), застрашената жизнеспособност на медиите (от 77% а 87%) и концентрацията на медии (от 90% на 96%).
Едно от обясненията е ефектът от пандемията. Но слабото представяне на медийния сектор в България традиционно се дължи на това, че формално има законови рамки за необходимите стандарти, които често изобщо не се прилагат на практика. Случи се нещо ново и като цяло неблагоприятно за плурализма през 2020 г. и то идва от възползване на инвеститори от спорен модел на собственост и управление на медиите.
Това се казва в годишния доклад за България за Мониторинга на медийния плурализъм - документ, използван от множество институции (вкл. от Европейската комисия за нейния Доклад за върховенство на правото) като авторитетна оценка за една от медийно най-несвободните държави в Европа. Той е изработен за Центъра за медиен плурализъм и медийна свобода (CMPF) към Европейския университет във Флоренция. Водещи автори в MPM2021 отново като миналата година са проф. Нели Огнянова от Софийския университет "Св. Климент Охридски", доц. Орлин Спасов от СУ и Фондация "Медийна демокрация" и Николета Даскалова от същата фондация.
Направена е оценка в 4 групи, като в 3 от тях рисковете са особено големи: Социално включване, Пазарно разнообразие и Политическа независимост. Като умерен е оценен рискът във Фундаментална защита на журналистите и медиите.
Особено тревожно звучат описанието на лошите показатели за пазарно разнообразие и острата нужда от "актуална, достоверна и достъпна информация за пазара (пазарни дялове във всички медийни сектори, тиражи и разпространение, потребление и концентрация при онлайн медиите и т.н.)". Продължително е и изреждането на растящите проблеми и неяснотата какво точно става при онлайн медиите, как се допуска концентрация на собствеността върху тях и ненаказваното прикриване от потребителите им кой точно ги притежава.
При онлайн платформите рискът от концентрация и от задушаване на конкуренцията достига "максимално възможното ниво от 97%".
"Концентрацията при новите медии сочи много висок риск (96%) без значително подобрение спрямо предходните доклади. Няма специфични и основани на обективни критерии прагове за предотвратяване високата степен на хоризонтална и минаваща през различни медии концентрация на собствеността при новинарските издания. Има общи правила в закона за защита на конкуренцията, които не са специфично пригодени за медийния сектор", се казва в текста.
"Друт сериозен проблем е липсата на базови данни за оценка на действителната степен на концентрация и това само по себе си е риск. Няма данни за пазарни дялове на базата на общи приходи (включително от реклами, продажби, обществено финансиране, абонаменти и т.н.) в аудиовизуалните, радио- и вестникарските пазари. Секторът на онлайн медиите също се характеризира с отсъствие на точни данни."
- Етичният кодекс на българските медии, който има саморегулираща роля, е подписан и се спазва от ограничен кръг онлайн медии.
- Няма правила срещу прикритата реклама онлайн.
- Медийни собственици и други търговски структури системно влияят на редакционното съдържание на новинарските сайтове.
- Има дефицит на гаранции срещу тайно следене и нелегално събиране на информация от държавата.
- Гражданите не са изцяло защитени срещу незаконна държавна намеса в личното им пространство. Държавата не е законово задължена да подготвя и публикува доклади за рестриктивни мерки като филтриране на онлайн съдържание. А доклад на Facebook за България показва, че за първото полугодие на 2020 г. е имало 39 искания за данни от страна на правителствени агенции.
- Ниското ниво на цифрова компетентност сред населението увеличава риска за медийната грамотност и медийния плурализъм като цяло. Едва 29% имат базови или над базовите цялостни цифрови умения. 38% са с ниски цифрови умения. И двата показателя показват завишен риск спрямо средното за ЕС.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай