Разнообразието на медиите в България е опасно малко

Публикация 21 Юли, 2021 / akcent.bg / 1280

Рисковете за разнообразието на българските медии са много големи и има нужда от спешни мерки за намаляването им. През миналата година е настъпило значително повишаване на риска заради държавно регулиране на ресурсите и подкрепата за медийния сектор (от 63% на 97%), застрашената жизнеспособност на медиите (от 77% а 87%) и концентрацията на медии (от 90% на 96%).

Едно от обясненията е ефектът от пандемията. Но слабото представяне на медийния сектор в България традиционно се дължи на това, че формално има законови рамки за необходимите стандарти, които често изобщо не се прилагат на практика. Случи се нещо ново и като цяло неблагоприятно за плурализма през 2020 г. и то идва от възползване на инвеститори от спорен модел на собственост и управление на медиите.

Това се казва в годишния доклад за България за Мониторинга на медийния плурализъм - документ, използван от множество институции (вкл. от Европейската комисия за нейния Доклад за върховенство на правото) като авторитетна оценка за една от медийно най-несвободните държави в Европа. Той е изработен за Центъра за медиен плурализъм и медийна свобода (CMPF) към Европейския университет във Флоренция. Водещи автори в MPM2021 отново като миналата година са проф. Нели Огнянова от Софийския университет "Св. Климент Охридски", доц. Орлин Спасов от СУ и Фондация "Медийна демокрация" и Николета Даскалова от същата фондация.

Направена е оценка в 4 групи, като в 3 от тях рисковете са особено големи: Социално включване, Пазарно разнообразие и Политическа независимост. Като умерен е оценен рискът във Фундаментална защита на журналистите и медиите.

- Най-високи са рисковете, произтичащи от държавното регулиране при предишното правителство на ресурсите и подкрепата за медии, концентрацията и конкурентната среда и защитата от незаконно и нанасящо вреди и щети говорене.

Особено тревожно звучат описанието на лошите показатели за пазарно разнообразие и острата нужда от "актуална, достоверна и достъпна информация за пазара (пазарни дялове във всички медийни сектори, тиражи и разпространение, потребление и концентрация при онлайн медиите и т.н.)". Продължително е и изреждането на растящите проблеми и неяснотата какво точно става при онлайн медиите, как се допуска концентрация на собствеността върху тях и ненаказваното прикриване от потребителите им кой точно ги притежава.

При онлайн платформите рискът от концентрация и от задушаване на конкуренцията достига "максимално възможното ниво от 97%".

"Концентрацията при новите медии сочи много висок риск (96%) без значително подобрение спрямо предходните доклади. Няма специфични и основани на обективни критерии прагове за предотвратяване високата степен на хоризонтална и минаваща през различни медии концентрация на собствеността при новинарските издания. Има общи правила в закона за защита на конкуренцията, които не са специфично пригодени за медийния сектор", се казва в текста.

"Друт сериозен проблем е липсата на базови данни за оценка на действителната степен на концентрация и това само по себе си е риск. Няма данни за пазарни дялове на базата на общи приходи (включително от реклами, продажби, обществено финансиране, абонаменти и т.н.) в аудиовизуалните, радио- и вестникарските пазари. Секторът на онлайн медиите също се характеризира с отсъствие на точни данни."

- Според доклада степента на концентрация при телевизиите е изключителна - 92% от пазара в този сектор е в ръцете на 4 собственика. Делът на аудиторията на водещите 4 тв групи е 74%, а на водещите 4 радио групи - 79%. Като се има предвид, че двете най-големи частни телевизионни групи притежават и значитена част от радио пазара, концентрацията става още по-голяма.

"Хората стигат до онлайн новините по-скоро по заобиколни пътища, а не като отиват директно на сайта на издателя на тези новини. Успоредно на това се установява дефицит на регулации за конкуренция, взимащи предвид особеностите и еволюцията на медийния секктор, няма правила как да се раздават държавни средства по начин, пропорционален на ролята на медиите в цифровата среда, няма форми за облагане на цифровите услуги."

Ето още няколко от заключенията:

- Етичният кодекс на българските медии, който има саморегулираща роля, е подписан и се спазва от ограничен кръг онлайн медии.

- Няма правила срещу прикритата реклама онлайн.

- Медийни собственици и други търговски структури системно влияят на редакционното съдържание на новинарските сайтове.

- Има дефицит на гаранции срещу тайно следене и нелегално събиране на информация от държавата.

- Гражданите не са изцяло защитени срещу незаконна държавна намеса в личното им пространство. Държавата не е законово задължена да подготвя и публикува доклади за рестриктивни мерки като филтриране на онлайн съдържание. А доклад на Facebook за България показва, че за първото полугодие на 2020 г. е имало 39 искания за данни от страна на правителствени агенции.

- Ниското ниво на цифрова компетентност сред населението увеличава риска за медийната грамотност и медийния плурализъм като цяло. Едва 29% имат базови или над базовите цялостни цифрови умения. 38% са с ниски цифрови умения. И двата показателя показват завишен риск спрямо средното за ЕС.

Тагове : разнообразие , медии , опасност ,