Следващото правителство – лошо или никакво

---

Парламентарните избори са все по-близо. Погледът отвъд тях и прогнозата какво ни очаква стават все по-наложитени. Резултатите от вота са горе-долу ясни, смятат социолозите, освен ако в близките месеци не се случи някое изключително извънредно събитие. А въпросите и възможните решения, върху които ще си блъскаме главите след изборите, със сигурност вече са известни.

   В бъдещия парламент разпределението на мандатите ще е приблизително следното: ГЕРБ – около 70 мандата, БСП – около 70 мандата, ДПС – около 30 мандата, „Има такъв народ“ – около 40 мандата, и „Демократична България“ – около 30 мандата. Вероятно в числата ще има корекции, те няма да са толкова кръгли, но това ще бъде общата картина. Тази картина едва ли ще се промени коренно дори ако някоя друга формация успее да прескочи бариерата от 4%.

     Теория и практика

   Ако се вярва на официалните изявления на всички партии, то в подобен парламент правителство няма как да се сформира. От ГЕРБ твърдят, че никога няма да направят коалиция с БСП и ДПС. От БСП също заявяват, че никога няма да са в коалиция с ГЕРБ. Подобно е отношението на другите две формации към ГЕРБ, БСП и ДПС. Що се отнася до самото ДПС, по традиция за него винаги всички опции са отворени.

   Най-логичният вариант в тази ситуация е страната да влезе в спирала от избори и политическа нестабилност. Ако всички партии следват стриктно своите публични изявления, то друг вариант всъщност няма.

   На теория поле за компромиси има, тъй като не е в обществен интерес към здравната и икономическата криза да се прибавя и политическа. Ситуацията е такава, че може би ще е по-добре да имаме лошо правителство вместо никакво. Този аргумент би могъл да убеди обществото да си затвори очите за някои непоследователни действия на политическите партии. Къде обаче биха могли да се търсят компромиси?

   Чисто математически най-лесно ще бъде ГЕРБ и БСП да съставят правителство. Ако такъв кабинет има подкрепа и от ДПС, то управляващото мнозинство ще е внушително като брой мандати в парламента. Формулата „правителство на националното съгласие“ не е нова, използвана е вече и от известно време насам ДПС се опитва да я актуализира. А посланията, идващи откъм Сараите, никога не са случайни.

   Фактите са, че въпреки официалните изявления ГЕРБ и БСП често влизат в тематични коалиции. И то все по най-важните въпроси – съдебна реформа, или по-точно отказ от такава, руски енергийни проекти у нас и т.н. ДПС също неведнъж е било част от подобни коалиции. Така че чисто идеологическата основа я има. Ако ГЕРБ, БСП и ДПС направят коалиция, то чисто и просто задкулисието става предкулисие.

   Проблемът тук е по-скоро имиджов. Обединение на ГЕРБ и БСП трудно ще бъде „продадено“ на общественото мнение без сериозни политически последствия и за двете партии. Още по-лошо ще стане, ако към националното съгласие се включи и ДПС. Всеки, който се е хванал с тази партия, добро не е видял. И политическото му бъдеще е било поставено под въпрос.

          Не е като да не се е случвало...

   Другият вариант е ГЕРБ да търси сближение с останалите две формации. Все пак не е изключено при определени обстоятелства чисто математически да се постигне парламентарно мнозинство и при такъв вариант. Какво ще бъде поведението на „Има такъв народ“ е трудно да се предвиди. Тази партия е новосъздадена и тепърва предстои да се наблюдава нейното политическо поведение. Към момента нейните представители изглеждат доста радикални. Но понякога най-радикалните стават „златен пръст“, който крепи управляващото мнозинство. Не е като да не се е случвало.

   Що се отнася до „Демократична България“ – сближението на ГЕРБ с тази формация е изключително трудно, почти невъзможно. В „Демократична България“ влизат политици, които подадоха оставки и излязоха в опозиция, когато съдебната реформа бе бламирана във втория управленски мандат на Борисов. Тогава ГЕРБ, БСП, ДПС и останалите гласуваха против най-важните текстове в конституционните промени, подкрепени единствено от тогавашния Реформаторски блок. Формално по това време блокът бе в коалиция с ГЕРБ и бе част от управлението. Реално обаче той се оказа единствената опозиция на всички останали, които подкрепиха статуквото.

   Коалицията с ГЕРБ и досега се припомня при всеки повод от политическите противници на „Демократична България“. И при това припомняне, разбира се, умишлено се пропуска разривът между ГЕРБ, от една страна, и настоящите лидери на „Демократична България“ – от друга. Те вече са опитвали формулата „влизаме в коалиция с ГЕРБ и се опитваме да ги цивилизоваме“. Опитът за сработване на тази формула завърши с провал. В „Демократична България“ нямат нито една причина да допуснат отново сближение с ГЕРБ. Така те ще сложат край на своите партии и на своите политически кариери.

   Има само един вариант ГЕРБ да успее да се сближи отново с т.нар. автентична десница, наричана иронично „умните и красивите“. Ако още преди изборите от тази партия намерят вариант да се разграничат от т.нар. модел #КОЙ, ако се обявят за радикална реформа в съдебната система и за въвеждане на институционален контрол върху главния прокурор, то много е вероятно сближението да се осъществи. Подобна политика би се отразила добре и на самата партия ГЕРБ, би увеличила подкрепата за нея и вероятно би променила горепосочената конфигурация в парламента. ГЕРБ дори би могла да бъде с 10, 20, дори 30 депутати повече от БСП.

   Стига герберите наистина да убедят обществото в своята промяна. А това ще бъде изключително трудно, след като години наред лъжеха най-безогледно и всячески се опитваха да запазят сегашния модел в съдебната власт.

   Нищо не е невъзможно, особено в политиката. Към момента обаче ГЕРБ продължава да бъде само и единствено основен стълб на настоящото олигархично статукво, зад което прозира дългата ръка на Сараите. Достатъчно е само да се изтъкне, че когато под напора на протеста Иван Гешев се появи на отчет в парламента, ГЕРБ и ДПС всячески го бранеха от евентуални неудобни въпроси. И най-големият доброжелател на ГЕРБ трудно би открил в поведението на партията признаци за промяна към европейско развитие по темата за съдебната власт.

             А какво става вляво?

   Шансовете на БСП да направи коалиционно правителство без участието на ГЕРБ са още по-малки. Не е изключено при определено развитие БСП и ДПС все пак да имат парламентарно мнозинство. Но на „Позитано“ 20 би трябвало много добре да преценят коя коалиция ще се отрази по-зле на обществения им рейтинг – дали такава с ГЕРБ или такава с ДПС. Отговорът е труден, но може би ГЕРБ все пак е за предпочитане. Още повече че БСП вече има горчив опит от коалиция с хората на Ахмед Доган.

   Възможно ли е някакво обединение между БСП и „Демократична България“? Факт е, че БСП също се присъедини към исканията за оставка на главния прокурор. При това не само на думи. Депутатите от БСП бяха единствените, които при второто изслушване на Гешев в парламента му зададоха неудобни въпроси, докато всички останали го бранеха. Тази активност на БСП обаче започна чак след като избухнаха протестите. Преди това левицата беше по-скоро защитник на статуквото в съдебната система.

   Между БСП и „Демократична България“ има и други много сериозни различия. Първите не се свенят да обслужват руските интереси у нас и в Европа, докато вторите са единствената формация, която отстоява безкомпромисно евроатлантическата ориентация на България. От БСП често обвиняват „Демократична България“ в пещерен антикомунизъм, но продължават да практикуват своя пещерен комунизъм. Социалистите не изпускат повод за опити за реабилитация на мрачните тоталитарни времена. Дори в това отношение ГЕРБ е доста по-подходящ коалиционен партньор за БСП. Все пак за Бойко Борисов „Тодор Живков е университет“.

            По-малките имат потенциал

   До изборите има време и всичко е възможно. Най-големите партии като че ли трудно ще успеят да увеличат своята подкрепа. По-малките обаче имат потенциал и ако избирателната активност е по-висока, нищо чудно в крайна сметка именно тяхната дума да бъде решаваща.

   Единственият сигурен вариант за бъдещо добро управление е гражданската активност да не спира. Следващото правителство, което и да е то, със сигурност ще има нужда да бъде „побутвано“ от гражданите в правия път. Ако не с всекидневни протести, то с всекидневна бдителност за управленските му действия.

   Правителствата в демократичните държави сами по себе си не са по-добри от тези в недемократичните. Основната разлика е, че в демократичните държави гражданите могат да протестират срещу своите правителства. Колкото повече български граждани осъзнаят това свое предимство – толкова по-добре.

----

Този материал е публикуван в сп. "Клуб  Z" през декември 2020 г.