Необходимо е политиците да дадат думата на експертите по отношение въпроса за коронавируса и справянето с кризата - да ги питат за решения но и да ги слушат. Това заяви съпредседателят на Демократична България Христо Иванов по време на онлайн разговор с пулмолога д-р Александър Симидчиев.
“Очевидно има управление, което не се ползва с достатъчен ресурс на доверие, за да може да убеди хората да спазват мерките. Отделно, моментът на фактическа предизборна кампания, в който страната се намира води до една спирала на неизбежния предизборен популизъм и това пречи на намирането на работещи решения”, е мнението на Христо Иванов. Той изтъкна колко е важно да се водят спокойни и експертни разговори по темата и обществото да бъде убедено, че мерките срещу коронавируса са правилни, а не разговорът да се свежда до полюсното да затваряме всичко или не.
Д-р Александър Симидчиев посочи, че има медицински и научен подход за ограничаване на скоростта на разпространение на вируса. “Това трябва да бъде национален консенсус”, каза той и изтъкна, че вирусът има една цел - да заразява, за да живее, а всички ние трябва да се обединим около това да го ограничим. Според него е необходимо управляващите да имат план и да го следват, а при разнопосочни мнения на експертите, проблемите да се дискутират обосновано и на професионално ниво, а не само през медиите.
“Има ясни медицински критерии за ограничаване на пандемичния процес - дистанциране, носене на предпазни средства и хигиена на ръцете. Ако спазваме тези мерки като общност, скоростта на заразените може да спадне с 30 до 50%. Представете си два пъти по-малко нови случаи, два пъти по-малко хоспитализирани, два пъти по-малко в интензивни отделения и два пъти по-малко смъртни случаи”, заяви пулмологът. Той цитира канадско изследване, според което масовото спазване само на една от мерките - носенето на маски, ще намали скоростта на разпространение на вируса с 20-40%. Наблюдението на лекаря е, че около 30% от българите не спазват трите основни меки - носене на маски, спазване на дистанция и редовно миене на ръцете.
“Все още повечето хора разсъждават за здравеопазването като болницата, или ДКЦ-то. Здравеопазването като термин във втората си част е “опазване”. Това не е болелечение, а е здравеопазване. За да опазим здравето, ние трябва да предприемаме мерки към хора, които все още не са се разболели. За да прилагаме профилактични мерки, трябва да можем да отчитаме как това се случва. Ако нямаме система която го отчита, не можем ефективно да се справим с профилактичните мерки, включително и ваксинациите”, смята лекарят.
Симидчиев акцентира върху важността да се работи с данни и те да бъдат в голям обем. “Електронизацията на здравеопазването е изключително необходимо, за да има приложими мерки”, каза пулмологът.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай