- Какво изпускат управляващите в разчетите си за догодина?
- Никой в бюджета за догодина не е предвидил ефекта от загуба на работно време. Става въпрос за хората, които са в болнични заради новия вирус, които са под карантина и прочие. До миналата седмица тази загуба възлизаше на 0.5% от БВП, или на почти половин милиард лева. Това е загуба за фиска, за НОИ, отделно е загуба и на икономиката.
Не е ясно и какво ще се случи след края на кредитната ваканция, която банките обявиха за кредитополучатели със затруднения заради корона кризата. Става дума за отложени плащания за 9 милиарда лева, които не са проблем само на банките. Всъщност осезаемо е, че напоследък банките ожесточиха събирането на вземанията си. Закъснееш с плащането с един ден, и веднага бързат да ти напомнят.
2.5 млн. данъкоплатци нетно кредитират 3.5 млн. заети в бюджетния сектор
Бих отложил увеличаването на пенсиите, защото размерът им расте твърде бурно
Държавата трябва да се откаже от АЕЦ "Белене" и петролната компания
- Г-н Станчев, няма бюджет, от който всички да са доволни. Парите все са малко и разпределени неравномерно. Ако Вие бяхте на мястото на министъра на финансите, какво щяхте да направите в момент, когато една здравна криза е напът да катурне икономиките в цял свят?
- Аз бих дал данъчна ваканция за бизнеса. Бих обявил нулева година за плащането на корпоративен данък и данък върху дивидентите. Това веднага ще освободи финансов ресурс, който би отишъл за три неща - за заплати на служителите, инвестиции или за намаляване на цените на стоките и услугите, тоест за конкуренция. И обратно - в условия на криза, като трябва да плащате данък, вие намалявате или заплатите, или размера на инвестициите, или се опитвате да прехвърлите част от този данък върху потребителите с по-високи крайни цени. Само от тази стъпка в икономиката ще останат някъде около 3 милиарда лева. Второто нещо, което лично аз бих направил, ако бях в такава позиция - бих взел заем.
Тъй като не е ясно какво ще се случва със заразата занапред, очевидно трябва да се подкрепи здравната система
В моя хипотетичен алтернативен бюджет бих заделил за това 0.5 милиард лева. В момента и пациентите, и лекарите смятат, че тези допълнителни 136 милиона са крайно недостатъчни, нужни са поне 536 млн. От този половин милиард бих отчислил около 100 милиона за заплати и преобучение на медицинския състав и около 400 млн. лв. бих дал за техника, медицинско оборудване, защитни средства, лекарства. Без съмнение, според мен, около 100-150 милиона лева трябва да отидат за инфраструктура в образованието, както за учители, така и за ученици. Това се прави доста лесно, защото няма директно раздаване на пари, а на средства за обучение. Непременно трябва да се заделят пари и за извадково тестване на рисковите групи за COVID-19. Да го направим така, както се прави социологическо изследване - подбираме 1000-1200 души, така че да има представителна извадка за цялото население. От нея със сигурност ще излезе например, че полицаите не са рискова група, защото те са по-млади и често работят на открито, на чист въздух.
Пенсионната система също има остра нужда от подкрепа.
- А какво не бихте направили? Откъде бихте рязали разходи?
- Трябва да се спрат безсмислените проекти. Някои, като "Турски поток", не могат да бъдат спрени, но АЕЦ "Белене" може. Не е необходимо точно в момента да се прави държавен ВиК холдинг, в който да се налеят 1 милиард лева. Нито пък е належащо да се създава държавна петролна компания.
Ето ви един нагледен пример - трансферът от националния бюджет към НОИ е увеличен от 2 на 4 милиарда лева. Тези допълнителни 2 милиарда са 1.8% от БВП. За самолетите, които правителството поръча, също отиват 2% от БВП. А от това по никакъв начин не зависи нито икономиката, нито здравеопазването. И като се наслагват всички неща,
се оказва че 4% от БВП, колкото е дефицитът, изведнъж отиват за ненужни начинания.
В никакъв случай не бих пипал и нивото на минималната работна заплата. Вдигането <210>, както е заложено за догодина на 650 лева, автоматично означава, че бедни и необразовани остават без работа на момента. Минималната работна заплата трябва да бъде ниска, не повече от 30 на сто от средната.
Аз бих отложил и увеличаването на пенсиите, поради простата причина, че те са на най-високото равнище от 1967 година досега. А в последните месеци размерът им расте твърде бурно. През юни например минималната пенсия в България беше 220 лева, през юли стана 250 лева, а през януари месец догодина ще е 300 лева, плюс бонуса от 50 лева. Това прави ръст от 60% за много кратък период. Особеното с пенсионерите е, че те не са производително съсловие и поради това колкото и да ги финансираме, доходът винаги ще намалява.
Второ, онова, което се дава, е винаги недостатъчно. И трето - това даже не може да даде политически резултат на предстоящите избори. Ако вие и аз сключим някакъв договор и аз не го изпълня, вие можете да идете при някой и да кажете: накарайте този да ми плати обещаното! Но при изборите такъв механизъм няма.
- Синдикатите твърдят, че заплатите и пенсиите непременно трябва да бъдат увеличени в условия на криза, за да се стимулира потреблението, за да се харчи.
- Няма как да стане това. И ще обясня защо. Защото от един лев добавена стойност в България 83 стотинки са от международна търговия. Тоест вие като вдигате дохода и потреблението тук, този ефект отива в голяма степен навън. Второ, не може увеличаването на потреблението да се прави необосновано чрез увеличаване на доходи, защото в крайна сметка разполагаемият доход е нещо, за което всеки сам трябва да се грижи - чрез образованието си, квалификацията, придобиване на нови трудови умения и т.н.
Картината през 2019 г. у нас беше следната: 115 хил. работодатели, 215 хил. самонаети и 2.2 млн. работещи в частния сектор.
Тези 2.5 млн. данъкоплатци нетно кредитират 3.5 млн. заети в бюджетния сектор, в държавните предприятия, училища, университети, болници, безработни, полицаи, армейци, пенсионери, народни представители, държавни и общински служители и самите себе си. Доходите на последните се увеличават, но за сметка на първите.
- Ще издържи ли бюджетът на НОИ при растящата безработица и още по-лошите прогнози за зимата?
- В бюджета на НОИ се събират и средства за безработица, някъде около 1 милиард лв. Този фонд се финансира от фирмите, съответно би трябвало да отиде обратно при тях. Дали под формата на тази схема 60:40 или някаква друга, няма особено значение. Но така или иначе, поради натрупването на много разходи в НОИ съответно се увеличават и дефицитите.
- Има ли нещо, което може да се направи експресно и да даде добър резултат?
- Има. Трябва да се облекчи достъпът до т.нар. обществени услуги. Те са някъде около 2000. Те трябва да се облекчат, да станат електронни, за да освободят работно време на ползвателите им, а не бизнес и граждани да чакат на опашки пред гишета на ведомства, дирекции и отдели, общински и държавни структури. Ще онагледя с пример. За първите три месеца от пандемията отлагането на строителни разрешения възлиза някъде на около 160 милиона лева неосъществени инвестиции. Което води до неплащане на доходи. Знаете, строителството поема много бизнеси и дейности по веригата на добавената стойност.
Красен Станчев е роден през 1955 г. Завършва философия в Санкт Петербург. Бил е народен представител във Великото народно събрание (1990-1991), член на Съвета за икономическа политика към президента (1996 - 2001). В момента е доцент в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Управител на КС2 ЕООД.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай