Четвъртък, 26 Декември 2024

Изследване: Голяма част от българите смятат, че няма да се заразят с коронавирус

Изследване: Голяма част от българите смятат, че няма да се заразят с коронавирус
Публикация   25 Март, 2020   /     интервю на Силвия Прибиловска   /     1038

Клиничният психолог и психотерапевт Мартин Колев разказва повече за онлайн-базирано изследване, проведено от Институт за психично здраве и развитие

   Разпространението на коронавируса и въведеното извънредно положение в страната фокусира силно вниманието на хората.

   Изследване на Института за психично здраве и развитие показва, че 76% от българите, които са се включили в проучването, не се оценяват като застрашени или в рискова група от заразяване с коронавирус.

  Едва 12% виждат себе си като много силно застрашени.

  „С бурното развитие на ситуацията, хората започнахме да се питаме един друг все по-често „Как си? Как сте вкъщи? Всичко наред ли е?“. В една по-благоприятна човешка ситуация всеки заслужава да получи въпроса „Как си в тези тревожни времена?“, но поради обективни причини и невъзможност да попитаме всеки поотделно, заедно с проф. Ваня Матанова и останалите членове на ИПЗР прибегнахме до проучване, в което човек да е свободен да даде отговори на някои въпроси в обществена полза.

  Лично мен ме тревожи фактът, че много малко внимание се обръща на преживяванията на хората и

  Изследването е базирано онлайн и в него се включват 500 души на възраст от 16 до 70г.

   Най-многобройни са участниците във възрастовия диапазон 25-54г. То допринася към развитието на здравните, психологически и социални грижи в България.

   Предстоят още два големи етапа на провеждане.

  Анализът на данните от проведеното изследване показва тенденция на покачване на тревожността и страха, свързани както с вероятността от инфектиране, така и с очакването на финансови затруднения.

  Положително е, че сънародниците ни проявяват повече съпричастност и голяма част изпитват облекчение от въведените мерки.

Източник: ИПЗР

   „Когато изпитваме чувства и желания, които са прекалено силни, капацитетът ни за мислене за себе си и другия се „изключва“ и така се връщаме към базовите си нужди от оцеляване, предимно телесно. Нищо чудно, че изкупихме тоалетната хартия...“, коментира специалистът.

   Обществото в момента е изправено пред собствените си преживявания за самота, тревога, приемане, че животът от вчера вече е друг, че планирането ни за събития в близкото и средно бъдеще е „забранено“ от влиянието на един вирус.

   „Когато ситуацията се стабилизира всеки един от нас ще има нужда от възстановяване.

   Ние, като подкрепящи специалисти, сме готови да присъстваме активно за хората, за които този процес ги затруднява“, посочва още клиничният психолог.

Източник: ИПЗР

   Интересно е, че данните в изследването показват, че на този етап 94% от хората са готови да останат вкъщи под карантина, а в последните дни това се оказа трудна задача за голяма част от населението на България.

  „Много голям процент от хората преживяват огромна тревога, но заедно с нея и усещане за съпричастност.

   Да, изключително трудно е човек да остане вкъщи за повече от 3-4 дни, но в настоящия период на пандемията голяма част от хората са готови да се самоограничат, за да не посрещнат по-големи страхове утре“, обяснява Мартин Колев.

    При пандемична здравна криза съществуват няколко основни типа реакции. Едната е на подценяване на ситуацията, втората е на надценяване и третият вид е фатализмът. При него събитията се оценяват катастрофално до ниво, при което всякакъв тип мерки се считат за безсмислени.

   Психотерапевтът посочва, че в първата и третата група реакции влизат хората, които нарушават мерките.

Източник: ИПЗР

   Половината от анкетираните се притесняват за финансовото си състояние по време на извънредното положение.

   „Много хора очакват сериозни финансови затруднения в идните седмици или месец. Това вече е по-актуален страх.

   Съответно, тези които нарушават мерките на предпазване и превенция биха били най-изплашени, ако ги грози парична санкция.

Тъжно ми е да го кажа, но повечето хора, които виждаме да излизат навън и са застрашени, без предпазни мерки и в непосредствена близост много често са възрастни хора, към които предимно е насочена цялата световна мобилизация“, споделя експертът.

Стресът за всеки един човек е неизбежен, а за да се справите с него може да следвате насоките за грижа към психичното и емоционалното здраве, публикувани в страниците на Института за психично здраве и развитие.

   „Много хора вече се сблъскват с трудности във всекидневието ни, много хора тепърва ще се сблъскват с това и не само от пандемичната криза, а и от живота като цяло. Към всички, които могат да се справят, пожелавам търпение и отговорност, а към всички, за които ще е трудно да се справят – ние сме тук за Вас“, посочва клиничният психолог Мартин Колев.

      Ето и част от резултатите от анкетата:

  Средното предвиждане на участниците в анкетата е, че 44% от населението на България ще бъде инфектирано от вируса.

   Като най-вероятни места за заразяване се оценяват общественият транспорт и обществените места за забавление (73%).

90% вярват, че могат да се вземат необходими и ефективни предпазни мерки. 5% изпитват съмнение относно мерките за безопасност.

  Виждайки човек с маска, повече от половината изследвани вярват, че маската предпазва самия човек. Около 20% изпитват облекчение при вида на човек с маска.

  67% от всички изследвани категорично не изпитват страх от умиране, ако бъдат инфектирани.

  Най-трудно изпълнима здравна мярка за хората е оставането в изолация, под карантина вкъщи и ограничаването на контакт с близки и семейство. Най-лесно хората могат да избягват места за забавление (ресторанти, барове) и спортни зали/фитнес.

  94% от хората са готови да останат вкъщи под карантина, макар това да е съпроводено от известни затруднения за тях.

   Над 90% биха поверили грижите за телесното и психичното си здраве на близки приятели и/или доверени хора. Около 1% споделят, че няма кой да се погрижи за тях.

Тагове : коронавирус ,


Коментари

Все още няма коментари!

Коментирай

   captcha