За българина става все по-неизгодно както да тегли заем, така и да спестява. Лихвите по кредитите се вдигат рязко, а по депозитите падат, показва статистиката на БНБ за януари.
В сравнение с миналия януари през първия месец на годината рязко са поскъпнали фирмените заеми. Лихвите по левовите кредити до 1 млн. евро са се повишили средно с почти цял процент до 9.49%. Още повече са поскъпнали големите заеми за бизнеса (над 1 млн. евро) - с 2.44% до 9.54% за средства в левове и с 1.49% до 9.9% за договорените в евро.
При заемите на домакинствата положението не е много по-различно. Най-много се вдига средната лихва по потребителските заеми в левове - с почти половин процент. Същият тип кредити, обаче договорени в евро, са поевтинели най-много на годишна база - с 0.72% до 9.8%. Спрямо 2011 г. жилищните кредити в евро поскъпват с 0.36%, а в българска валута поевтиняват с 0.19%.
За разлика от шарената картина при кредитите при депозитите лихвите продължават уверено да се смаляват. Доходът от спестяванията на домакинствата в левове през януари 2012 г. е паднал средно с 0.33% на годишна база до 5.58%. При влоговете на фирмите понижението е още по-осезаемо. Средната лихва по левовите депозити е намаляла с 0.84% до 3.71%, а на тези в евро - с над половин процент до 2.57%. Движението надолу специално при влоговете на фирмите се запазва за пети пореден месец. Това, че банките не стимулират спестяванията, не е особено изненадващо. Според данните на БНБ към момента домакинствата държат 31 млрд. лв. на влог, а бизнесът къта 13 млрд. лв. Сумите са рекордни за последните години и очевидно достатъчни за банките, които набират повече от 43% от финансирането си чрез депозити.
Движението при лихвите и по кредитите, и по депозитите противоречи на прогнозите на повечето банкери, че резки промени в близко бъдеще не се очакват. Техните изявления бяха по повод на критиките на вицепремиера Дянков, че правителството е осигурило финансова стабилност, а лихвите по заемите не падат.
Според изпълнителния директор на Райфайзенбанк Момчил Андреев поскъпването специално при заемите на фирмите може да се обясни с това, че зимните месеци не са много активни по отношение на големите сделки. "Понякога единични сделки на големи компании могат да дадат отражение на крайните данни", каза Андреев. Възможно е също така повишението на месечна база да се усеща, защото в края на 2011 г. банките предлагаха многобройни промоции в кредитирането, доста от които приключиха с настъпването на новата година.
Основните фактори при определянето на лихвите по кредитите в България са два - цената на депозитите и рисковата надбавка, заяви вчера в ефира на Bulgaria On Air изпълнителният директор на ПроКредит Банк Петър Славов. Според него, за да се говори за изменения на лихвите, трябва да има промяна в тези фактори. "Банките не са затегнали кредитирането, просто фирмите не искат да задлъжняват. 2012 г. няма да бъде по-различна от предходните две години", коментира още Славов. Той добави, че в България депозитите са в пъти по-скъпи от Германия и Франция например, а ако се сравнят рисковите фактори, се вижда, че у нас рискът е по-висок, отколкото в развитите европейски държави.
Според експертите от Института за пазарна икономика поскъпването на кредитите е лоша новина. "По-високите лихви означават и по-трудно връщане. Всичко това няма как да не се отрази на търсенето на банкови заеми", коментира пред в. "Сега" икономистът Калоян Стайков. Той обясни, че промяната към поскъпване на заемите е продиктувана от по-негативните прогнози за развитието на икономиката у нас и в Европа. "Очакванията за развитието на основните ни търговски партньори - Италия, Германия и др., също не са добри", добави той. И припомни, че само преди няколко дни Брюксел ревизира прогнозата си за българската икономика, като понижи очаквания годишен ръст от 2.3% на скромните 1.4%. Според Георги Стоев от "Индъстри Уоч" обаче поскъпването на фирмените кредити не може да бъде свързано с ниския растеж. "Ръст на кредитирането у нас няма да има, докато не се върнат инвеститорите", заяви той.
РАЗПЛАЩАНЕ
България е погасила 1.61 млрд. евро от брутния си външен дълг през 2011 г. Така в края на миналата година държавата и частните субекти дължат 35.4 млрд. евро, показват данни на БНБ. Задължения са погасявали най-вече банките, които са върнали общо 1.2 млрд. евро на чуждите си кредитори. След превеждането на тази сума трезорите дължат още 5.66 млрд. евро. Основната част от брутния външен дълг продължава да бъде вътрешнофирмено кредитиране между чуждестранни компании и поделенията им в България.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай