Аз обичам хората. Първо - никой не ми е длъжен. Второ - на мен живота ми даде всичко, пишеше под снимката в некролога на Иван Славков - Батето.
Напоследък все повече се налага тенденцията некролозите да имат по-съвременен дизайн и текст. С повече творческо въображение и модерна траурна култура близките се съобразяват с чувствата, мислите и желанията, които е имал приживе починалият наш близък.
Иначе стиховете по некролозите открай време пленяват въображението на мнозина. Има хора, които са посветили голяма част от времето си на това да събират тези перли на поетичните напъни на най-често неизвестни автори. В някои случаи те са шедьоври, изплакани от адската бездна на скръбта и написани от ръката на истински поети. В други - изчадия на "творческите" напъни на хора с поетични наклонности, а в трети - просто поръчани от опечалените на местни стихоплетци или интелектуалци (селската учителка). Изключваме случаите, когато в "Скръбната вест" можем да прочетем истинска поезия, за да разгледаме останалите около 98%.
През миналия век е имало глад за траурни стихове. Те са били събирани, отпечатвани и разпространявани сред обредните домове. В днешно време шаблоните са в интернет. Сайтове предлагат рими за всякакви поводи и дори възможност сам да си скалъпиш от различните творби свое четиристишие. Сред предложенията са модификации на Давид Овадия, цитати от Димчо Дебелянов ("Аз искам да те помня все така") и същински безродни прегрешения срещу Пегас.
"От 32 години съм траурен служител - разказва директорка на траурен дом. - Някога имахме книжки с текстове на фототипни издания от по 10-ина страници. Имаше си стандарт, трябваше да бъде одобрено в Министерството на културата. Добавяли сме към тях стихове, които са ни носили клиенти, но и сами сме си ги писали - аз лично съм с литературни наклонности. По този начин ни се е насъбрала богата колекция, от която предлагаме на клиентите да си изберат."
Излиза, че съвременните стихове за некролози са мутант. Възникнали като народно творчество с елементи на плагиаторство, те са "облагородени" през мелницата на интернет, за да бъдат изплюти под формата на относително еднородна каша.
Някогашните шедьоври като: "Сълза бе чиста,/ но смъртта те покоси/ и затова сега вуйчо ти Стоян тъжи" вече рядко се срещат. Обяснението е, че между 10 и 30 процента от хората, които поръчват некролози в траурните домове, си носят собствени стихове.
Останалите ползват това, което им предлагат на място. Служители допълват, че по некролозите, освен кръстчета и винетки, се поставят и други стилизирани форми, например цветенца. Във Варна традиционно е да се украсява траурното съобщение с кораби и море.
Разказ
"Започнах да пиша стихове за некролози в зората на демокрацията - 89-90-а година", разказва Мила, собственик на фирма за строителни материали. "Беше съвсем апокрифно. Имаше един доста симпатичен на вид младеж, но мошеник от класа.
Той идваше в една от компаниите ми. Веднъж случайно разбра, че имам такива наклонности. Беше ми разказал за един Роберто, който паднал от някакво скеле. Написах няколко стиха за това и му ги показах и така се почна.
Идваше и казваше: "Дай нещо, че на една моя позната синът й загинал с мотор". Или пък еди-кой си бил наркоман, на не-знам-кой-си баба му починала. Все му бяха уж познати. И като напиша стихотворението, ми носеше пари. Не помня колко, но на днешните пари примерно за два куплета нещо от рода на 10-20 лева."
Според Мила тази практика да се пишат стихове специално за конкретни покойници отдавна вече не съществува.
"Отдавна не се занимавам с това, но все още се заглеждам по некролозите и съм забелязала, че в момента се въртят 20-ина неща. Станаха съвсем еднообразни."
"Не виждате ли, че почивам" и числото Пи в памет на известни покойници.
Eто няколко блестящи образеца от интернет каталог с траурна поезия.
"Болката е неудържима./Мъката - безкрайна, тежка./В този жесток момент ни крепи/голямата любов, която ти/раздаваше с пълни шепи."
В това стихотворение преобладава емоцията за сметка на стихотворната форма. За рима може да се говори единствено в последните два реда, но при условие, че приемем, че авторът е имал предвид думата "крепи" да се произнася в диалектна форма с ударението на "е".
Ето и една кратка, но съдържателна препоръка, която е подредена графично като двустишие, но не съдържа нито рима, нито ритмична стъпка, нито пък би могла да се определи като бял стих: "Всички, който я обичаха,/да продължават да я обичат!"
Ако се съди по тези предложения, по-добре е човек да се присъедини към гореописаните 10-30% от опечалени, които сами си носят текстовете за некролози. Ето един текст, който ни най-малко не претендира да е в стихотворна форма, но пък очевидно е от сърце:(Името на жената) на 82 години, си отиде от нас след три дни престой в (името на болницата). Дано тези, които вместо да те излекуват, те докараха дотук, дойдат по-бързо при теб."
В световната история са известни множество епитафии (надгробни надписи), избрани приживе от покойниците. И всичките поразяват или с оригиналност, или с мъдрост, или с чувство за хумор.
Ексцентричната актриса от "Зоната на здрача" Джоан Хакет е пожелала на гроба й да пише: "Вървете си, не виждате ли, че почивам".
На паметника на бореца за права на цветнокожите Мартин Лутър Кинг пише:"Най-сетне свободен. Най-сетне свободен. Слава на бога, най-сетне съм свободен!"
Певецът Франк Синатра е оставил оптимистично послание: "Най-хубавото тепърва предстои."
Поетесата Емили Дикинсън е автор на близо 2000 стихотворения, посветени на смъртта, но в епитафията си е лаконична:"Призована обратно". 3.14159265358979323846 264338327950"е надписът върху гроба на холандския математик Лудолф фон Цойлен, който първи изчислява числото Пи до 35-ия знак.
Има още много подобни примери, които навеждат на мисълта, че може би не е зле да помислим още приживе какво ще пише ако не на гроба ни, то поне на некролога, с който близките ще отбележат печалната вест.
Първият е написан от Найден Геров.
За некролозите се твърди, че са българско изобретение. Чужденците у нас питат дали това не са снимките на хора, които се издирват от органите на реда. В източника на безкрайно познание и мъдрост - уикипедия, има снимка по темата с текст: "Улични некролози, които се срещат в България". Всъщност некролозите не произлизат оттук. Те са ни привнесени.
Изследователката на некролозите Емилия Карабоева стига до заключението, че традицията да се лепят траурни съобщения по дървета, трафопостове и входове идва у нас от Западна Европа през ХIХ век.
Първият български некролог в пресата е на Стоян Чалъков. Той бил написан от Найден Геров през 1850 г., пише литературният историк Елена Налбантова. Той е бил отпечатан и се е разпространявал и самостоятелно, което май го прави и първият уличен некролог у нас.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай