Сивата икономика в бранш "Парфюмерия и козметика"

Публикация 17 Ян, 2012 / АИКБ / 183

Специфика на бранш «Парфюмерия и козметика»

Спецификата на производството в бранш «Парфюмерия и козметика» предполага заетост на високо образовани специалисти (особено в ядрото на производствения процес), но също така и привличане на работници за ниско квалифициран труд. Работодателите от бранша полагат сериозни усилия за наемането и задържането на квалифициран персонал, владеещ тънкостите на този специфичен бранш. Тази лоялност в отношенията работодател - наемен работник се разчита в един емблематичен сегмент на сивите икономически практики: плащането на осигуровки върху реалното възнаграждение на наемния работник. 94% от работодателите са изрядни в това отношение по време на изследването и това е знак за надмогнато сиво икономическо поведение.

Проблемни в бранша са обаче онези невидими и неуловими икономически играчи, които паразитират върху производителите «на светло» - чрез копиране на производство, имитации, кражба на разпознавателни знаци, запазени марки и т.н. Този тип играчи в бранша са не просто нелоялни конкуренти, които разколебават доверието в българското производство, но и са опасни за здравето и дори за живота на потребителите.

Дял на сенчестата икономика в бранш «Парфюмерия и козметика»

Според преобладаващата част (42,2%) от работодателите в бранш «Парфюмерия и козметика», сивият дял в бранша е в интервала 11- 25 %. Други 19,5% от работодателите в бранша пък са на мнение, че сивите дейности в бранша са около една трета. При браншовото изследване прави силно впечатление своебразното «бягство» на 47,2% от работодателите от даването на оценка на относителния дял на сивите практики –на практика, всеки втори работодател от бранша е избрал отговора «не мога да преценя» и не е посочил конкретни оценки за сивия дял в бранша. Но ако работодателите от бранша не желаят да дават оценки за нивата на сивото в бранша, това поражда нови въпроси. Защо се бяга от такъв тип оценки? Какви са притесненията на работещите в бранша и защо чрез уклончиви отговори се бяга от търсеното на действителните параметри на явлението?

Според оценките на работодателите от бранша, най-честият «носител» на сивото в бранша са малките, особено гаражните козметични фирми. Типично за тяхната дейност е използването на нерегламентиран труд, производството на продукти-менте, нарушенията на данъчното законодателство. В случая са налице два сериозни проблема:

Ø Първо, произвеждат се продукти с понижени качества, а в редица случаи поради използването на евтини суровини и вещества се създават вредни за здравето на потребителите продукти. Директните вреди се понасят от крайните потребители на продуктите;

Ø Второ, дейността на гаражните фирми формира сив сектор в бранша, изразяващ се основно в недекларирани обороти, нелоялна конкуренция и оскъпяване на продуктите от постоянно нови разработки и налагането им на пазара. Освен че ощетяват държавния бюджет, действията на сивите фирми в бранша нанасят огромни вреди върху изрядните работодатели в бранша.

Типичните сиви практики в бранш «Парфюмерия и козметика»

Данните от изследването за бранш «Парфюмерия и козметика» показват, че традиционните сиви практики в бранша се изразяват в закупуване на суровини и материали от сиви производители, неиздаване на фактури или други платежни документи, укриване на реалните обороти, плащане на по-ниски данъци, неиздаване на надлежно изискуемите от закона платежни документи или фактуриране под реалната цена на реализираните стоки и услуги, контрабанден внос без да се начисляват мита и ДДС, недеклариран износ или износ със занижени продажни цени и укриване на реални продажби и обороти.

Последните две години в бранша се наблюдават някои нови сиви практики. Най-сериозни вреди нанасят опитите на една част от малките фирми в бранша да си «спестят» задължителните регистрации по стандарта „РИЧ” с цел избягване на допълнителни такси за регистрация на продукти и по този начин ще бъдат по-конкурентни в сравнение с големи производители.

Според работодателите от бранша, един от най-сериозните проблеми в бранша възникват по повод наемането на сезонни работници. Тяхното наемане е във връзка с кампаниите по брането на розовия цвят – кампаниите траят две-три седмици, но са необходими сравнително големи количества сезонни работници.

Практиката сблъсква работодателите със сериозен проблем, имащ едновременно и социални, и икономически последствия. Сезонно наеманите работници са предимно безработни роми, повечето от които са регистрирани в Бюрата по труда и получават съответните социални помощи, поради което самите те поставят условие да бъдат наемани «срещу кеш», без договори. И така работодателят е поставен пред дилемата или да наеме нужния брой работници, като спази тяхното условия да работят без договор, или да наеме само тези, които са съгласни да сключат договор. Когато кампанията чука на вратата и реколтата от розов цвят е поставена под въпрос, работодателят бързо взема решение как да постъпи – дали да бъде изряден пред трудовото законодателство и да претърпи икономически щети или да поеме риска от някоя друга глоба, но да прибере реколтата.