За поредна година сайтът "Моите данъци" (kolkodavam.bg) позволява на всеки работещ българин да добие по-добра представа за данъците, които плаща на държавата. На база личната си заплата и потребление, посетителите на kolkodavam.bg могат още да изчислят личния си Ден на свобода от правителството, както и да генерират своя собствена "Разходна бележка", която показва как държавата харчи техните пари. Освен това можете и да сравните данъците, които плащате, с тези на средностатистическия работещ българин.
Нашите изчисления показват, че данъчната тежест върху средностатистическия работещ българин възлиза на 594 лв. на месец, което се равнява на 44.7% от разходите на работодателя му за него. Тази оценка почива на някои необходими допускания. Средностатистическият работещ българин:
- работи на трудов договор в най-широко разпространената категория труд (трета) и е роден след началото на 1960 г.;
- получава месечна брутна заплата от 1 117 лв. (според последните данни на НСИ за средната заплата в страната през третото тримесечие на 2018 г.); спестява 5% от брутния си доход[1];
- притежава жилището, в което живее (няма разходи за ипотечен заем или наем).
При тези условия общите разходи на работодателя възлизат на 1330 лв., а след заплащането на задължителните данъци и осигуровки в размер на 463 лв.[2] лицето получава чиста сума от 867 лв. Още тук данъчноосигурителната тежест е достигнала 34.8%. Това е процентът от общите разходи на работодателя, който не стига до джоба на работещия.
Използваме за отправна точка на тези изчисления крайните разходи за работодателя[3], защото именно те формират цената на труда – месечната сума, с която работодателят трябва да се раздели, за да наеме даден работник.
Данъчните задължения обаче не спират дотук, тъй като значителна част от данъчното облагане започва едва след получаването на "чистата" заплата. В нашия модел средностатистическият българин използва[4] останалите му 867 лв. по следния начин: · зарежда по 10 литра бензин на месец (при ориентировъчна средна цена от 2.20 лв./литър за 2018 г.) - общо 22 лв. на месец, от които 7.10 лв. акцизи и 3.67 лв. ДДС; · изпива месечно 4 бутилки бира (по 0.5 литра и 1.20 лв. всяка), половин бутилка вино (от 0,75 литра и цена от 8 лв.) и 1/3 бутилка твърд алкохол (от 0.75 литра и цена от 8 лв.) – общо 11.44 лв. месечно, от които 1.39 лв. акцизи и 1.85 лв. ДДС; · пуши средно по 5 и половина цигари на ден (при цена от 4.80 лв. кутията) – общо 38.88 лв. на месец, от които 28 лв. акцизи и 6.6 лв. ДДС; · спестява 56 лв. (споменатите по-горе 5% от брутния му доход).
След като се приспаднат разходите за този тип стоки (общо 72 лв.) и спестяванията (56 лв.), остават 739 лв., които биват изразходвани за разнообразни стоки и услуги, като приемаме, че 70% от разходите му са облагаеми с ДДС (т.е. плаща допълнително ДДС от 86 лв.). Така месечните разходи за акцизи са 36 лв., тези за ДДС набъбват до 95 лв., а общо платените данъци и осигуровки стават 594 лв. на месец – 44.7% от платените от работодателя му 1330 лв.
Разбира се всичко казано дотук не изчерпва напълно данъчната тежест, на която са подложени българските граждани (и в частност - работещите). Например, сайтът "Моите данъци" не включва в изчисленията разходите за покриване на местни данъци върху движимото и недвижимото имущество, както и някои такси с данъчен привкус (известни още като квази-данъци) като винетните такси и таксата върху битовите отпадъци.
Разбира се всичко казано дотук не изчерпва напълно данъчната тежест, на която са подложени българските граждани (и в частност - работещите). Например, сайтът "Моите данъци" не включва в изчисленията разходите за покриване на местни данъци върху движимото и недвижимото имущество, както и някои такси с данъчен привкус (известни още като квази-данъци) като винетните такси и таксата върху битовите отпадъци.
[1] За приближение на средната склонност към спестяване е използван брутната средна спестовност на домакинствата в България за 2016 г. (като % от брутния доход), изчислявана от Евростат.
[2] Социални осигуровки - 278 лв./месец, здравни осигуровки - 89 лв./месец и данък общ доход - 96 лв./месец.
[3] НСИ използва същия подход.
[4] Важно допускане, без което обаче няма как да минем, е, че работещото лице има същото средно потребление като средностатистическия българин. Изчисленията са направени на база данните на НСИ за потреблението на стоки и услуги от страна на домакинствата, както и на база данни за потреблението на акцизни стоки от Министерство на финансите. Напълно възможно е акцизното потребление както на алкохолни изделия, така и на горива да е значително по-високо при работещите лица. Подобна разбивка на потреблението, за съжаление, не е налична, което налага да направим консервативното допускане, че то е аналогично с това на средностатистическия българин.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай