Кабинетът “Борисов 3” остана на власт след поредица от скандали, някои от които още не са приключили - като този с апартамента (на кръстника) на финансовия министър. Въпросът е каква е формулата на политическото оцеляване в такава наситена с недоверие и антагонизъм среда.
Накратко: оцеляването на премиера е уравнение с три важни променливи. Първата е способността на Борисов да се отдръпва и да бъде прикриван медиийно от неудобни теми. След интервюто с един резервиран и хрисим Слави Трифонов, премиерът не е имал сериозна медийна изява. Това снишаване е стандартен пиар ход, с който се цели негативите от скандалите да бъдат обрани от по-долните нива в йерархията на ГЕРБ.
Второ, правителството предколедно раздава подаръци. Това също е стандартна маневра на управляващите в тежка ситуация - сега и Макрон опитва тази стратегия във Франция. В България тя минава през по-щедър бюджет за догодина, вдигане на пенсиите, подкрепа за деца с увреждания и т.н. Много от тези мерки са оправдани с оглед на общото политическо и икономическо развитие на страната. Не е оправдано обаче раздаването на милиарди от излишъка на бизнес партньори. Но пък така може да бъде купена манифестация на този или онзи бранш в подкрепа на правителството.
И трето, формулата на оцеляването на кабинета е функция от компромисите и отстъпките, които то прави на скрити и официални партньори от бизнеса и политиката. Номинално правителството остава, но властта му намалява, като части от нея се отдават за ползване на трети лица. Това по същество е тиха феодализация.
Двата нови феода на "Патриотите"
Някои от тези лица са официални партньори на ГЕРБ в управлението. Т.нар. "Патриоти” например се сдобиха наскоро с два нови феода: политиката на България по отношение на Македония и защитата на българските превозвачи пред Брюксел. В първия феод изглежда ще господства великият „воевода" Каракачанов. След тежкия скандал с раздаването на българско гражданство - политика, която от години е лицето на ВМРО, “воеводата” получи като компенсация югозападната тема Македония плюс лиценз да води индиректни преговори с премиера Заев. И Каракачанов ги поведе, както си знае - от спора за езика, през идентичността на Самуил, та чак до общата ни историята до 1944 година. След тези преговори не се знае дали въпросната обща история ще бъде призната от македонците, но със сигурност рязко ще намалеят шансовете ни за обща история днес.
В тази ситуация става все по-неясно дали българската политика към Западните Балкани остава същата като по време на европредседателството или по-скоро преминаваме към “патриотизация” на темата. Мълчанието на премиера по въпроса е свидетелство за (временна?) феодализация на този аспект на външните ни отношения - като един вид дар за ВМРО. Целта е пообруленият Каракачанов да набере малко капитал преди европейските избори. По подобна логика малкият „воевода" Джамбазки получи „територии" на запад - в и около Брюксел. Там той ще трупа дивиденти, организирайки панаири, шествия с тирове и антиевропейски кампании.
Вакъфите на ДПС
Докато официалните партньори в коалицията получиха феоди на югозапад и в Далечния запад, ДПС разшири своите вакъфи в съдебната власт, в антикорупционните агенции, в медиите и в някои министерства (икономика и екология например, които е време да се слеят под името Министерство на икономическите интереси и защитата им от околната среда). Тези вакъфи от години вече превръщат ДПС в ключов партньор на Борисов, както и на всички други партии с претенции за управление. Корнелия Нинова също разбра тази проста истина и открито повдигна въпроса за потенциална коалиция с ДПС.
Вакъфът е феодална единица в Османската империя, състояща се от имоти и население, чрез която публична институция е набирала средства за своята издръжка. Големите джамии например са имали такива феоди. Този модел се използва от ДПС като бизнес стратегия - части от медии, банки и служби имат за основна цел издръжката на партията и нейното почетно ръководство. Политическа власт - хидроинженерен проект - политическа власт прим. Съдебна власт - студен резерв - съдебна власт прим. Медийна власт - закон за медиите - медийна власт прим. Това са основните обороти, които Движението завърта. А сегашното отслабване на Борисов допълнително ги ускорява. Но понякога засилването му също ги
В медиите нещата са ясни: без самоотвержената подкрепа на медиите на/около ДПС правителството не би оцеляло. Както и те едва ли биха оцелели без правителството. Казано другояче: става дума за взаимен интерес и затова тези медии се сдобиха със законодателна инициатива и законодателна рецепция в НС.
По-важни са нещата в съдебната власт. След като бе обявен “позитивният” доклад на ЕК за напредъка на България, започна дружен правителствено-депесарски напън за унищожаване на последните острови на независимост в съдебната власт. Към момента извън вакъфите институционално остава Лозан Панов и затова той е обект на политически, медиен, дисциплинарен, данъчен и антикорупционен натиск. Напълно случайно съвпадение на действията на институции и служби в една държава, в която няма проблеми с медиите и съдебната власт. (Това е ирония.)
А общественият интерес?
Третото българско правителство на Бойко Борисов започва да прилича на Второто българско царство по времето на Иван Шишман: Каракачанов отцепи темата Македония, Джамбазки властва на запад в Брюксел, а феодалните имения на ДПС и на други местни деспоти се разширяват. Усилва се и външният натиск от изток да дадем територия и суверенитет срещу тръби и ядрена енергия. “Бизнесът” в лицето на КРИБ и на други велможи също вижда възможности за правителствени отстъпки срещу опортюнистична подкрепа - и затова търси по-изгодни васални договори.
В някакъв смисъл политиката винаги е въпрос на договорености и взаимни отстъпки. Но те трябва да са в съзвучие с обществения интерес. При настоящата феодализация обаче има опасност точно той да бъде пожертван.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай