Лятото бавно отминава и ваканционната еуфория отстъпва място на училищния звънец. Традиционно фокусът на 15 септември е за учениците. За първокласниците, които за първи път прекрачват училищния праг. Но броени дни преди новата учебна година нека поговорим за безопасността и здравето при работа в училищата и детските градини, отвъд темата за физическата среда - осветеност, ергономия и изправност на съоръженията, и отвъд учебните планове и календара на матурите. Да поставим в центъра психичното здраве на учителите и възпитателите в сектор „Образование", хората, които имат грижата за възпитанието и образованието на нашите деца, поне докато са в клас.
Данните от паневропейските изследвания на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA), включително европейското проучване на предприятията за нови и възникващи рискове (ESENER), очертават не толкова весела картина, в която психосоциалните рискове и нервно-психичното напрежение са основното предизвикателство в образователния сектор.
Според данните от ESENER и анализите на EU-OSHA за сектора на образованието в Европа и България няколко са скритите рискови фактори пред педагозите. Сред тях са комуникация с трудни ученици и родители; времеви натиск и интензивност; дигитализация и претоварване и мускулно-скелетни смущения. Над 56% от учебните заведения посочват работата с трудни ученици, родители или граждани като основен рисков фактор. Близо 43% от ръководителите в образователната сфера отчитат засиления времеви натиск и кратките срокове като ключов източник на стрес. Всеки трети учител (над 34%) съобщава за нарастване на интензивността на труда и претоварване с информация заради засилената дигитализация, а 51% от учебните заведения вече включват дигиталните технологии в оценките си на риска. Докато над 64% от организациите отчитат продължителното седене и повторните движения като ергономичен риск, то при педагозите тези проблеми често са пряко свързани с физическите проявления на хроничното психоемоционално напрежение.
До какво обаче води проблемът с психичното натоварване сред учителите:
- Преподавателите ежедневно упражняват емоционална регулация. Задължението да поддържат спокойствие и професионализъм в часовете, независимо от агресивно поведение, конфликти в класната стая или липса на съдействие води до емоционална обремененост.
- Големият обем непедагогическа документация и постоянно променящите се изисквания съкращават времето за същинска преподавателска работа и почивка. А това от своя страна може да доведе до burnout (бърнаут).
- Подготовката на уроци, проверката на тестове, домашни работи, контролни и класни, и комуникацията с родители в извънработно време води до постоянна липса на откъсване от работния процес. Т.е. на лице е размиване на границите за работно време и почивка.
- Учителите често изпитват страх да признаят, че изпитват тревожност или бърнаут. ESENER над 59% от училищата и образователните институции отчитат, че най-голямата бариера за справяне с психосоциалните рискове е нежеланието за открит разговор.
Как всичко това се отразява на образователната система и качеството на образователния процес:
- Хроничният стрес сред педагозите се соматизира (проявява се физически) под формата на главоболие, сънни нарушения, сърдечно-съдови проблеми и отслабен имунитет. Т.е. един риск в образователната система прераства в проблем и се прехвърля и в здравната и социална система.
- Нарастват загубените дни от временна неработоспособност, увеличават се болничните листове, наблюдава се ранно напускане на професията от млади учители. Всичко това е пряк резултат от липсата на психоемоционална подкрепа.
- В същото време намалява качеството на образованието. Стресираният педагог трудно поддържа позитивна и стимулираща среда и е неефективен при предаването на материала. В допълнение психичното здраве на учителите е пряко свързано с безопасността и емоционалния комфорт на децата.
Контролът на психичното здраве и преодоляването на кризата сред учителите изисква ясни процедури и институционална подкрепа, изразяваща се във:
- Въвеждане на задължителна медиация с психолог и създаване на регламентирана процедура за задължителни психотерапевтични сесии при поява на остри конфликти (учител-родител, учител-ученик или в рамките на педагогическия колектив), за да се предотврати задълбочаването на психоемоционалния натиск.
- Регулярен контрол на симптомите, чрез внедряване на периодични, анонимни скрининги и мониторинг за ранни симптоми на бърнаут, хроничен стрес, тревожност и депресивни състояния от страна на Службите по трудова медицина.
- Институционална психологическа подкрепа, чрез увеличаване на достъпа до регулярни индивидуални и групoви консултации за екипите в училищата.
- Управление на стреса в оценката на риска и реално интегриране на психосоциалните рискове в ежегодната оценка на условията на труд.
- Оптимизиране на административната тежест върху учителите, намаляване на дублиращата се документация и осигуряване на реално „право на изключване" след работно време.
- Изграждане на подкрепяща среда, организиране на регулярни супервизии, обучения за справяне с агресията и дестигматизация на темата за психичното здраве в педагогическия колектив.
-----------------------------------------
*Анализът е разработен от инж. д-р Владислава Кирова, стратегически консултант по безопасност, човешки капитал и организационна устойчивост с над 25 години опит. От 2006 г. е обучител по безопасност и здраве при работа и ръководител на служба по трудова медицина. Участва в процеса по въвеждането на нормативната база на ЕС в България в областта на здравето и безопасността.
Този документ е създаден само с информационна цел.
