Снимки: 1,2,3,4,5
- Проф. Белоев, на прага своята 60годишнина сте. Как оценявате тези години, много ли, малко ли са? Как се стигна до тази авторитетна годишнина?
Неусетно.
- Вероятно заради многото и то сериозни ангажименти, които Ви съпътстват в ежедневието на два сериозни фронта ректор за трети мандат и председател на Общински съвет Русе. Всъщност – как успявате да се справяте с тези отговорни длъжности?
Наистина тези 60 години минаха неусетно и връщам лентата назад. След като завърших Техникума по механизация на селското стопанство в Павликени през 1977 година, дойдох в Русе да кандидатствам, след това служих две години в казарма и от 1979 година досега съм свързан изцяло с университета и с Русе. По онова време вижданиятами и разбиранията за живота бяха съвсем различни. Дори не съм свързвал в началото живота си с Русе. Но нещата се случваха и се подреждаха някак си от само себе си, преминавайки през различни периоди и позиции.
Сега конкретно на въпроса – за председател на Общинския съвет бях избран, според мен, съвсем логично след всичко онова, което съм работил и постигнал. А дали успявам да съчетая двете отговорни длъжности- първоначално ми беше по-лесно, но след избирането ми за ректор трети мандатситуация е малко по-трудна. Това обаче ме кара да се мобилизирам допълнително и да оправдая доверието на русенци и на колегите в университета.Добрата страна е, че често двете длъжности изискват едновременно присъствие на събития, което съкращава до известна степен разхода на време.
- Изборът Ви за ректор трети мандат накара хората да заговорят, че ситуацията много прилича на тази с рокадите Путин Медведев.Какво е да бъдеш ректор трети мандат-амбиция, призвание или желание?
В никакъв случай не е амбиция, а не мога да кажа, че е и желание. Нещата следват хода на събитията, подреждат се от само себе си. В началото, когато поех ректорския пост при първия мандат, а и през втория, имаше фактори, които много ни помагаха – имахме много студенти и добро финансиране. Това ми вдъхна сила и даде възможност да се промени обликът на университета, да проявя инициатива в точните моменти, за да може да се случат много неща. Още в началото на първия мандат, в началото на 2008 г. тръгнахме с инициативата г-жа Ангела Меркел да стане Доктор хонорис кауза на Русенския университет /2010 г. бе удостоена/.
Паралелно с това бе завършен втори учебен корпус, чиято първа копка бе направена 30 години по-рано.Сега се радвам, като гледам тази модерна и представителна сграда.
След това се осъществи и идеята за Канев център, благодарение на добрите ми контакти с г-н Игнат Канев, с когото вече ме свързва силно и добро приятелство.
След дълги перипетии все пак успях да издействам необходимите средства за саниране на учебните корпуси по Фонд „Козлодуй”.
Няма да се спирам подробно върху достъпната среда във всички сгради, спортния комплекс. Всичко това доведе и до сериозна промяна на облика на университета.
- И не само на облика…
Да, това се констатира и в оценките от акредитацията, която се прави на всеки 6 години. Преди седмици стана ясно, че Националната агенция по оценяване и акредитация ни дава оценка 9,44, като предишната беше 9,28. Много е трудно покачването на оценката дори със стотна над 9, но е факт, че Русенският университет го постигна.
Итук отново ще се върна на въпроса дали ректорският пост е амбиция или нещо друго. В последните годиниситуацията във висшето образование се влошава заради демографската криза, намаляващия брой кандидат-студенти, намаленото финансиране. Нашият университет не е изключение от тази среда, но въпреки всичко в момента сме по-добре от доста други университети. Създаването на филиал на ВУЗ-а във Видин се оказа много добро и навременно решение.
- Защо трети ректорски мандат? Особено след като вече са минали два успешни мандата, а трудностите на този са очертани?
Една от причините е, че положението на висшите училища в момента в цяла България не е добро. Намаленото финансиране създава доста сериозни проблеми за нормалното функциониране и развитие на всички дейности, а това е предизвикателство за мен. Чувствам моралната отговорност и задължение в този тежък момент да поема отново управлението на университета.
- Всъщност, именно сега имате възможността за доказване на качества и управленски способности.
Да, но ще бъде много трудно. Аз зная какво трябва да се направи и ние неминуемо ще минем през тежки етапи на преструктуриране…
- Преструктурирането съкращения ли означава?
Не във всички случаи. Означава, че 8-те факултета, които имаме, вероятно ще се трансформират. Има законови ограничения за броя на преподавателския състав, които ние не може да не спазим. Вероятно ще има и сливане на катедри.
Пак ще повторя, че ситуацията е тежка, но сега се гради стратегия за стабилизиране на университета и то в перспектива за десетина години напред. Това е още едно предизвикателство, защото динамиката е изключително голяма и трудно може да се правят категорични прогнози.
- Преструктурирането изисква доверие и подкрепа. Има ли ги проф. Белоев?
Най-необходимото е доверието на хората. Ситуацията трябва да бъде очертана съвсем реалистично, да бъдат показани проблемите и възможностите за решения. А преструктурирането няма да е дело на само на ректора, а на целия колектив. Всеки един трябва да почувства своята отговорност в този процес, и то в името на университета като цяло. Затова този частичен мандат, а и следващият, за който и ректор да е, няма да са леки.
- Говорим за пари, за финансиране. Може и да не се съгласите, но една от възможностите да се финансира ВУЗа е да има приложна наука, която да създава продукти, които да се продават…
Напротив, съгласявам се, така е. Проблем в България е, а и при нас, че ако я наречем „приложна” наука, то тя не е развита достатъчно…
- Преди 5 години пак дискутирахме тазитема, но има ли някакво развитие по нея? Сега, вече и като председател на Общинския съвет, можете още подобре може да прецените местата, в които научните разработки да станат видими за обществеността – например в областта на транспорта, електрониката и др.?
В стратегията за развитие на висшето образование преди няколко години беше записано, че ще има изследователски университети, което означава една много голяма интеграция с бизнеса. Идеята е ние да получаваме конкретни задачи, които да решаваме с научния потенциал, с който разполагаме. За реализацията й обаче трябва да бъде намерено и необходимото финансиране, което ще даде възможност на част от научния състав да получава допълнително или пълно възнаграждение, работейки по конкретни проекти с бизнеса. Така действат университетите в Австрия, където половината от състава се издържа от реални проекти.Ние вече няколко години работим с бизнеса, за да бъде ангажиран със студентите и да имат те по-добра практическа подготовка. Мениджърите осъзнават силата, с която разполагаме и сътрудничеството ни се задълбочава. Защото в интерес и на двете страни – фирмите и университета – е от тук да излизат подготвени специалисти, които бързо да влязат в трудовия пазар и да са пълноценни за обществото. Нашият университет е приел мисията да бъде гарант за развитието на Северна България и се стремим да я изпълняваме.
- Необходимо ли е да чакате да ви потърсят фирмите с конкретна задача или научният състав сам генерира идеи, които да реализира в реални проекти?
Пак се връщаме на този проблем – необходимостта от възлагането на конкретни задачи. Може да се създаде нещо, което да се патентова. Но дори и този път да се извърви, трябва и някой да го внедри, да го финансира. През последните години имаме доста патентовани продукти. Лично аз и колективите, които ръководя, имаме над 20 патента. Правим конкретни машини, предлагаме ги на определени производители. Имаме запитвания за тяхната реализация.
- Може би трябва да има повече публичност на такива идеи?
Публичността в сферата на науката трябва да се ориентира съм конкретните заинтересовани страни- производители и т.н., а не към широката общественост. Електромобилите, върху които се работи, се радват пък наповече интерес от страна на масовата публика, но не може всичко да се обобщи и да се представя по един и същи начин…
- Да се върнем на другата служба. Приключи още един сезон на местния парламент. Каква оценка би дал на работата му?
/ следва продължение…/
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай