За последните 30 години светът е станал три пъти по-богат, но не е станал три пъти по-справедлив. Тоест, мантрата, която и в България повтаряме – трабва да произвеждаме повече, за да получаваме повече, трябва да се вгледаме в нея до колко е вярна и в дълбочина.
Ние продължаваме да даваме достатъчно аргументи и за пореден път сега ще искаме от правителството в сегашния започващ нов кръг от разговори и преговори за бюджета през 2019 и съпътстващите с него политики, да погледнем и в този ъгъл. Как в края на краищата разпределяме произведеното. Да, минахме 100 милиарда, или сме там някъде, на брутния ни продукт, но колко получава от него трудът – около 43%. Всъщност сумарно това е.
От немския брутен вътрешен продукт немският работник получава над 55%, от това, което той произвежда в Германия. Тоест, за подобни въпроси ми се иска да говорим вече, защото те могат да променят по-радикално усещането на българина за несправедивост на целия преход. Несправедливост, която по един или друг начин всяко семейство или всеки сам превежда през негова лична история, драма, ако щете, или пък несполука, има и хубави моменти, естествено. Така, че трябва да се заложи наистина на това, което ще кара хората да вярват повече не само на политиците, да вярват повече, че в нашата мила родина имат бъдеще. Това минава според мен през напипването на тези много чувствителни нишки, които обаче, когато направиш вярното действие, могат да произведат подобно доверие. То в момента, според мен, е решаващо дали за България е решаващо, или за Европейския съюз. Дали ще се върнем към Европа с нови възможности да бъде не само регионален, а и световен лидер както в това, което произвежда, така и в модела, който налага – социалния модел, или ще се изправим пред прага на реалния разпад. И това не е вече химера. Това е реална възможност, реална заплаха за голямо съжаление.
Нашето правителство и нашият премиер имаше до вчера като председател на Европейския съвет, в кавички до вчера казвам, имаше възможността да формулира подобни тези, идващи от изтока. И мисля, че много неща бяха казани далеч по-открито, далеч по- откровено на лидерите, които досега, като че ли не бяха така ясно формулирани. Възходящото сближаване на заплатите е нещо, което държавите от Западна Европа трябва да вземат като тяхно действие не защото искат да правят благотворителност на изток, а обратно. Поне само така можем да живеем в мир и да сме силни толкова, че да не чакаме Тръмп да дойде да ни размаха пръст, или Путин да ни вдигне цената на газа, или Китай да се окаже в един момент по-голям лидер, отколкото си мислим, в това число и в Европейския континент. Всичко това са неща, за които трябва да си даваме сметка в ежедневието и в нашия реален живот, който се случва, залисани от всички тези проблеми, не винаги ги виждаме по този начин, по който се случва.
И последно, увеличението на доходите, съобразно това, което произвеждаме, отново казвам, няма алтернатива и по пътя на България към еврозоната. Няма такъв писан критерий, но има негласен критерий. Ниво от конвергенция поне на 60% на брутния продукт на глава от населението, на производителността на труда и на работните заплати, измерено в пресперитет, тоест изчистено от ценовите различия, всъщност са неписани правила, които стоят към нас като изисквания да постигнем, за да влезем в ERM II. Не знам дали си даваме сметка, че това беше една от причините да ни погледнат с едно предварително условие като към държава, която не е готова все още.
Макар да сме готови за Шенген, не получаваме Шенген. За ERM II сме полуготови, там също ново условие се ражда за пръв път. Трябва да си напишем домашното докрай и то минава през една агресивна политика по доходи в следващите четири години, която независимо кой как я определя – лява, дясна, няма значение, това значи 15% упеличение средно годишно на всички доходи в България, за да стигне тези нива от сегашните, които са достигнати вече на конвергенция. Не искам да утежнявам с числа, мога да кажа, но не е нужно.
Така, че това е движение напред и то при подобно движение на останалия свят в Европейския съюз, тоест по-бавното нарастване на техните доходи, което знаем, че е факт, тази конвергенция ще даде тогава и на хората по-голямото усещане, че живеят по-европейски в собствената си родина, а и на тези, които ни гледат от Франкфурт - Европейската централна банка, стабилността, че няма да влезе поредния беден роднина, който да направи някой нов зулум на и без това клатещото се европейско семейство на богатите в еврозоната.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай