Заслужава си още веднъж да припомним поведението на Доналд Тръмп на тази среща на върха на НАТО. Още на закуска той се нахвърли крайно невъздържано срещу Германия - обяви, че тя се е превърнала в пленник на Русия, поради това, че внася газ оттам и за доказателство отново се позова на неверни данни; на пленарното заседание по-късно изведнъж поиска да се отделят не по два, а по четири процента от БВП за отбрана; после с Ангела Меркел разговаря за германските автомобили, миграцията и за руския президент Путин, наричайки двустранните отношения превъзходни.

   Само час по-късно обаче от това примирие нямаше вече и помен - в Туитър той отново нападна партньорите си от НАТО.    

           Салто напред, салто назад

   Диаметрално противоположните послания, които американският президент отправя в един-единствен ден, не се вместват в рамките на нормалното политическо общуване. На най-важната среща на западния отбранителен съюз видяхме един американски президент, който сякаш изпълняваше едновременно две различни роли - и на добрия, и на лошия герой в пиесата. Първо обижда Германия, а само няколко часа по-късно предава на канцлерката Меркел личните поздрави на своето семейство. На фона на всичко това е много трудно да не използваме термини от психиатрията, за да опишем подобно поведение.

  Но това не беше всичко. След края на официалните разговори Тръмп пусна следващия си Туит, в който той поднови атаката си срещу Германия заради вноса на руски газ, като обвърза тази тема с въпроса за НАТО. По същия невероятен начин той обвързва военната защита, която САЩ осигуряват на Европа, с твърдението, че американската търговия носела загуби за милиарди в резултат на европейското поведение. А накрая той ултимативно настоя двата процента за отбрана да бъдат платени незабавно, а не както е планирано чак през 2024 година.

   Тръмп изглежда не разбира, че НАТО не е фитнес-клуб, към който се плащат членски вноски. В случая няма обща каса, а всяка страна плаща за собствената си отбрана и при нужда предоставя на пакта своя военна сила и оборудване. Тръмп живее в своя паралелен свят и се държи по-скоро като мафиот, който върви от врата на врата, за да събира рекет за охрана и да плаши опърничавите с бой.

   НАТО е съюз, а не частна охранителна фирма

Освен че се държи своенравно, непредвидимо и безкрайно променливо към съюзниците си, става ясно, че Тръмп гледа на отбраната като на стока, която има пазарна стойност, и следователно може да се купува и продава. Съвсем очевидно е, че настоява да му се плаща за разполагането на американските войски в Европа, които защитават източните граници на НАТО. Затова думата "съюзници" тук съвсем не е на място, тъй като тази концепция изглежда е напълно чужда на американския президент. За него значение имат само търговските партньори и парите, дрънкащи в неговата каса. Той вярва, че участва в някаква глобална битка на най-силните и поради това му е напълно безразлично кой от по-слабите ще попадне под колелата. Неслучайно балтийските държави и Норвегия са вече силно притеснени от изявленията на Тръмп. 

  До разрив все пак не се стигна на тази среща на върха - американският президент се въздържа да постави под съмнение отбранителния съюз, нито пък разкъса подписаната обща декларация на тръгване от форума. Не се потвърди апокалиптичният сценарий, при който Тръмп обявява края на НАТО. Което обаче съвсем не означава, че опасността е преминала, защото още утре той може да промени мнението си.   

                Дълбоко безпокойство

  Хаотичните политически изяви на Доналд Тръмп оставят дълбоки следи в НАТО: Съюзниците едва сега започват да проумяват как американският президент гледа на Западния отбранителен съюз. Ценностите, традициите и общата история на този съюз очевидно нямат никакво значение за Тръмп. Той е винаги готов да се отметне от думите си, казани само ден по-рано, да обижда съюзниците си или да ги изнудва с икономически наказателни мерки.

Зад този налудничав зигзагообразен курс на Тръмп обаче се крие определена методика: В Брюксел той показа още веднъж, че се стреми с всички средства да разруши съществуващата система от международни договори и организации. Засега явно му се струва още твърде рано да обръща гръб на НАТО, но може да се окаже, че краят на тази организация е само отложен за известно време. Независимо дали става дума за Световната търговска организация или за Обединените нации – повече от ясно е, че Тръмп се опитва да ги замени с двустранни споразумения, в които той да играе първа цигулка. Онова, което остава, е ужасът от този курс на американското правителство и дълбокото чувство на несигурност у всички, които досега са се смятали за негови съюзници и партньори.