Добре че беше срещата на двамата лидери на Европейския съюз с Турция във Варна, защото третият месец от българското европредседателство щеше изцяло да премине под знака на разправии, свързани с Русия.
Още не бяха приключили тържествата за 140-та годишнина от Освободителната война, когато руският патриарх направи чиста проба политическа демонстрация на обиден и остави българските управници да се самоизяждат. Президентските избори от 18 март, узаконили четвъртвековна власт на Владимир Путин бяха последвани веднага от руско-британската дипломатическа криза заради покушението над Сергей Скрипал, поставила на изпитание партньорските отношения в Европа.
Макар да не са пряко свързани с европредседателството, тези събития съпътстваха третия месец на България начело на Съвета на ЕС и бяха тест за зрелостта на външната политика и уменията на София да бъде посредник по горещи световни проблеми.
Диалог, но без пробив за Турция
Дори и в ролята си на европредседател, невъзможно е за България да постигне пробив в отношенията между ЕС и Турция. И все пак срещата във Варна със сигурност ще бъде сочена като един от големите успехи на българското председателство, даже заради самия факт, че е имало такава.
Какво се случи? Отношенията между Анкара и Брюксел са в много ниска точка и това не се промени. Единственият проблем, който намери решение на срещата в резиденция "Евксиноград" на 26 март е, че споразумението за бежанците ще бъде продължено и съюзът ще изплати следващите траншове от 1.2 млрд. и 3 млрд. евро.
Притесненията за свободата на медиите и турската операция в Сирия остават. И въпреки че председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер се обяви за гарант на продължаването на преговорите за присъединяване, Турция е също толкова далеч от еврочленство, колкото и преди срещата.
Казано накратко, успехът е, че диалогът с Турция продължава, но същото важи и за авторитарните практики там. България съумя да бъде посредник и макар да постави пред Ердоган двустранни въпроси (обезщетенията за имотите на бежанците от Беломорска Тракия, които винаги са били запазена тема на БСП), не превърна срещата в заложник на междудържавни спорове.
Русия, Русия и пак Русия
Два въпроса, свързани с Русия, доминираха в медийното пространство през целия месец.
Първият е дипломатическата криза между Лондон и Москва заради атаката с нервнопаралитично вещество в Солсбъри срещу бившия руски агент Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия. В края на месеца ЕС подкрепи версията на Лондон, че е доста вероятно Русия да е отговорна за нападението, и отзова посланика на общността в Москва за консултации.
В средата на март Лондон реши да изгони 23-ма руски дипломати и да предприеме няколко други мерки по случая "Скрипал", а Москва отговори реципрочно. Няколко европейски държави и САЩ обявиха едновременно ответни мерки срещу Русия в знак на солидарност с Великобритания.
България засега избра да не е сред тези страни и да се откроява сред малцинството държави в ЕС, въздържали се от подобна крачка. По думите на вицепремиера и министър на отбраната Красимир Каракачанов страната трябва да води балансирана политика и да има открити канали за комуникации с Русия. Той все пак отбеляза, че ако има безспорни доказателства за вината на Русия, България може да промени своята позиция.
Но така и не се разви дебат дали българските служби и власти знаят достатъчно по случая. Според "Файненшъл таймс" Лондон е споделил "необичайно много информация" с партньорите си, но също така е проявил и селективност - някои от тях не са получили по-подробни данни. Изданието не посочи кои може да са партньорските страни, на които Великобритания няма доверие докрай.
Русия бе в центъра и на друга дипломатическа буря, този път между руския патриарх и българските власти. Проблемът тръгна от разговор между президента Румен Радев и патриарха на Руската православна църква Кирил. Той се състоя в София в рамките на посещението на главата на Руската православна църква в България за Трети март. След срещата в президентството патриархът направи специално изявление за българските медии като каза, че си заминава огорчен от интерпретациите в България за Руско-турската война (1877-1878 г.) и споменаването на жертвите и на други нации освен руската. Дни по-късно на сайта си Руската православна църква публикува видео от част от разговора между патриарх Кирил и българския държавен глава, в което се чуват остри реплики от страна на руския духовник, който подсилва въздействието им с потропване с пръсти по масата.
Войната на думи продължи и на други фронтове. Вицепремиерът Валери Симеонов нарече патриарха "цигарен митрополит" и "второразрядно ченге", а руски свещеници определиха Радев като страхлива марионетка на Запада в треторазредна страна.
Случващото се между ЕС и Русия е изпитание за дипломацията на всички държави членки. България не е изключение. Как обаче да бъде и неутрална към Москва, и солидарна с Лондон по случая "Скрипал"? Отговорът не е лесен, а премиерът Бойко Борисов обича да припомня как показал от черноморския бряг на френския президент Еманюел Макрон, че "ей там е Крим, а ей там е Босфора" и трябва да внимаваме. Вероятно за страна европредседател е плюс да пороявява дипломатичност в такива моменти - ако трябва и повече от необходимото. Проблемът е каква ще бъде позицията, когато след три месеца приключи българският мандат и ще отпаднат подобни оправдания София да заеме страна.
Европредседател по цял свят
А междувременно то продължава да тече с пълна сила далеч отвъд границите на Европа. Според Комуникационния план за Българското председателство на Съвета на ЕС (наложи се "Дневник" да го изиска по Закона за достъп до обществена информация) събития за българското европредседателство се провеждат по целия свят – от Австралия и Далечния изток, през Северна Африка до Южна Америка.
Те са многобройни и разнообразни – изложби, концерти, откривания и закривания на председателството, прожекции на българско кино, конференции и семинари, представяния на България като дестинация за туризъм. За това Министерството на външните работи има бюджет в размер на 2.4 млн. лева – 400 000 лв. за 2017 г. и 2 млн. за 2018 г. Тези числа са прогнозни – от предвидените за миналата година са похарчени 362 483 лв., неусвоените са останали в републиканския бюджет.
Дали с концерти и изложби или с международни срещи, България има шанс да стане по-позната, било то и за шест месеца? Вероятно да - особено за хората, които десет години след приемането на страната в ЕС още не знаят за това (а такива все още има в Европа). Също така вероятно е, че по този начин едва ли се оставя отпечатък върху европейската политика.
В средата на европредседателството България се опитва едновременно да играе ролята на посредник, лидер или неутрална страна. Въпросът е кой как разчита в чужбина тази мимикрия и доколко ще разчита на София, когато дойде следващата дипломатическа криза.
Източник: dnevnik.bg
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай