Д-р Росица Кръстева: избрала съм най-творческата за мен специалност в медицината – неврологията

---

Болничните заведения не трябва да са търговски дружества, смята началникът на Неврологично отделение в УМБАЛ Медика

    /продължение/

     Как се постига балансът да си успешен лекар и са имаш личен живот, дори и хоби? Явно при теб предимството е за медицината…

  Да, аз си обичам работата. Като един Козирог, обичам да правя това, което правя, както трябва. Така че работата за мен е приоритет.

• … и тази година ще имаме нова песен?

  Може и да са две. Защото втората трябваше да е готово за Коледа. Идеята е тази година да направим авторска песен.

• А музиката откъде се появи в твоя живот, не става ясно дотук? Да няма нещо със Сухиндол и виното?

  Аз съм от поколението на 90-те години, което слушаше рок музика. За съжаление след Нирвана няма нищо ново….

• А, има, Шушана…

  Но и тя е стара песен, а и оригиналът ми хареса, приятна, мелодична песен. Тя е еднопланова, само една музикална тема, която се повтаря до края. А това е характерно за еврейските песни.Няма нищо общо с това, което се е побългарило.

• А как започна да пееш по-публично, че и записи, интересно?

  Случайно стана. По една от телевизиите казаха преди време, че съм от Павликени и там съм пяла в хор там. А аз съм в Русе от 3-годишна възраст и само тук съм живяла. Учителят ми по музика в основното училище беше много добър музикант и сме печелили награди с хора. … И до там. След това се разделих с музиката.

  След това с д-р Павлов, колегата от Кардиология, на една сбирка предложи по-настойчиво и стигнахме до звукозаписното студио.

• И как се получи творческия процес?

  Д-р Павлов ме чу като пея, каза, че ще се получи, аз не вярвах. Той е музикант и свири предимно класическа музика, и то прекрасно. Самият процес на записване беше много интересен, всичко се правеше като в истинско студио. Самото записване на песента за мен беше много по-лесно от записването на клипа.Песента я записахме за 2 часа, а клипа- поне 5-6 часа.

  Трудно беше да достигна тоналността от оригинала, но се справих. На новата песен пък е още по-висока. Така вече мога да твърдя, че гласът подлежи на тренировка, да се ползва техника, която да позволява да разширява диапазона.

• Като казахте тренировка, да се върнем на заболяванията. Физическите упражнения ще позволят на пациентите да ограничат посещението на болницата?

  Физическите упражнения, но имам предвид лечебна гимнастика. С нея може да се изгради един мускулен пояс около гръбнака, който изпълнява ролята на един корсет, амортисьор при движение. Ако човек няма развита мускулатура, натоварването при едно вдигане, навеждане, изправяне, се поема директно от гръбначните структури, на връзките и прешлените. Когато има мускулен пояс, тогава гръбнакът е защитен.

  Когато един човек има изградена двигателна култура, той много добре знае, че преди да почне да се натоварва, трябва да загрее постепенно. След това при извършване на определено движение да застане така, че натоварването на кръста, където е най-голямата подвижност и където възникват най-често проблемите и дисковите хернии, да не бъде голямо. Има техники как да се става от леглото… Това е половината от профилактиката.

• Ако трябваше сега да си избираш професия, какво би избрала. Нещо като медицината, което да ти ангажира изцяло времето или дейност, която би ти позволила да имаш повече лично време?

  Не е за хвалене, но сега почти нямам лично време. Дори и в извънработно време ми звънят пациенти, ангажирана съм непрекъснато с работа и с болките на пациентите. А и позицията, на която съм, изисква повече отдаденост на професията. Дори и по време на отпуската се случва да решавам различни проблеми, свързани с работата.

  В интерес на истината съм си мислила как би било, ако се занимавах с нещо различно, но реалността е тази. Все пак изборът на неврология съм преценила, че е подходяща за мен като специалност. Защото неврологията и психиатрията имат доста голям процент теория и има какво да се учи. Има повече възможност за размах на мисълта, възможност за някакви импровизации. Аз от малка се оценявам като творческа личност- обичах да пиша, да рисувам, музиката харесвам… така че мисля, че съм намерила в медицината най-творческата специалност.

• Парите за здраве стават все повече, а медицинските услуги не стават кой-знае колко по-добри. Къде е проблемът? Как са организирани клиничните пътеки, достатъчно адекватни на лечебния процес?

  Може да се каже, че в момента вече сме се нагодили така, че нашата работа да отговаря най-добре както на изискванията на пациентите, така и на Здравната каса. Разбира се, има още доста неща, които трябва да се дообмислят, да се преработят. Най-големият проблем според мен остава въпросът за финансирането.Въпросът вече е не колко пари да се отпуснат, а как се разходват средствата. Качеството не зависи от количеството отпуснати средства, въпросът е как отпуснатите пари ще стигнат до пациента по най-добрия начин.

Всеки пациент е индивидуален случай и не може да се фиксира, например, лечението на радикулит ще струва 460 лева. При някого може да се направи рентгенова снимка, при друг- скенер или ядрено-магнитен резонанс. Лечението може да протече с различни лекарства, които има различна стойност. На някой може да му мине за три дни, на друг- за две седмици.

Това унифициране ощетява и пациентите, и болничните заведения.

Освен това заплащането на лечението не трябва да бъде обвързано с броя на пациентите, които лекува здравното заведение, т.е. да се намалят излишните хоспитализации. Или по друг начин казано, болничните заведения да престанат да бъдат търговски дружества.

Колкото до клиничните пътеки- те имат и положителни страни. По този начин се прилага един алгоритъм на лечение, някакъв утвърден стандарт, който трябва да се спазва.

 

---