Българите остават едни от най-големите еврооптимисти, възприемат по-осъзнато произтичащите от членството ползи и ангажименти и имат по-рационално отношение към общоевропейските решения по актуални проблеми. Опитът отключва и някои евроскептични настроения, но към момента те остават в сянката на позитивните нагласи.
Това показват резултатите от национално-представително проучване на "Алфа Рисърч", проведено по поръчка на Представителството на Европейската комисия в България, в периода 16 – 25 септември 2017 г. сред извадка от 1021 души. Проучването е по повод 10 години след приемането на страната ни за пълноправен член на ЕС.
От влизането на България в ЕС през 2007 г. досега, одобрението за еврочленството се запазва в рамките на 50%, срещу 16% неодобрение и 34% неутрални оценки.
За този период най-големи еврооптимисти са по-младите българи, с по-високо образование, активност и мобилност, жителите на столицата и големите градове, икономически активните и хората с доходи над средното ниво. По-скептични остават възрастните жители на малките населени места, с по-ниско образование, икономически неактивни или заети с неквалифициран труд.
Според проучването има съществена разлика в обществените нагласи за ефектите от приобщаването на България към ЕС. В края на 2008г. се наблюдаваше поляризация между очакванията за умерен ефект от еврочленството и неудовлетвореност от липсата на бърза видима промяна в страната, а въвеждането на европейски правила се приемаше като налагане на незаслужени ограничения пред България.
Сега обаче в съотношение 51%:26% българите смятат, че страната е спечелила от членството. По-сдържана е оценката в личен план: 19% от живеещите в страната смятат, че перспективите пред тях се увеличават, а 15% се възприемат като губещи.
Мнозинството от пълнолетните жители на страната възприемат ЕС като демократичен (63%), закрилящ (52%) и солидарен (52%). Сред по-критичните оценки се откроява мнението на 46%, че ЕС е бюрократичен и в по-малка степен неефективен (32%).
И в началото на еврочленството, и сега като най-важни предимства хората продължават да възприемат шансовете, които свободното движение им предоставя. Тук е и най-значителният ръст в оценките за ползата от европейското членство - възможностите за пътуване в страни от ЕС нарастват от 15% през 2008 г. до 49% през 2017 г.; шансовете за образование бележат двоен ръст - от 4% през 2008 г. до 10% през 2017 г.; а за намиране на работа, троен ръст - от 6% до 22% за същия период.
За разлика от първите години на членството, когато усещането за липса на промени в страната беше един от основните източници на евроскептицизъм, към момента надделява разбирането, че то има положително влияние, особено върху онези страни от живота, където чрез еврофондовете ЕС пряко подпомага България.
Преките ефекти от членството се виждат в няколко основни посоки - България е икономически и политически по-стабилна в сравнение с периода преди 2007 г. (според 40% от анкетираните); налице са значителни промени в инфраструктурата (32%) и в населените места (от 12% през 2008г. до 28% през 2017г.), разширява се достъпът на българските производители до повече пазари (26%).
Европейските правила и стандарти от източник на притеснения вече също намират място сред предимствата (24%).
Според 36% от анкетираните гласът на страната се зачита в ЕС 35% смятат, че тя има по-голяма тежест при международни търговски преговори.
Докато през 2007 г. всеки четвърти българин се е чувствал европеец, през 2017 г. така се чувства всеки трети, но 66% все още нямат такова самочувствие.
През 2007 г. българите открояват като водещ проблем пред ЕС конкуренцията от икономики извън него (47%), което днес тревожи значително по-малко хора (35%).
Икономическите проблеми са изместени на по-заден план от борбата срещу тероризма (65%), общоевропейската имиграционна политика (ръст от 15% до 49%), обща външна политика и политика по сигурността (ръст от 30% до 44%), взаимоотношенията ЕС – Русия (36%).
Водещи общоевропейски проблеми се припознават не само като проблеми на "другите", но и като български.
Най-големите страхове през 2007 г. бяха, че ще бъдат затворени предприятия заради нахлуването на чужди стоки (47%), че българите ще са неравнопоставени на пазара на труда заради ограничения достъп през първите години (39%), че български специалисти ще емигрират в чужбина (37%), че чужденци ще започнат да изкупуват земя (37%).
Десет години по-късно делът на споделящите тези страхове е два пъти по-нисък. Широко дискутираният въпрос за двойните стандарти в качеството на храните заема първо място сред притесненията (60%), следван от намаляване на покупателната способност (50%). Същевременно, общите проблеми за цяла Европа, като трафика на хора и наркотици (47%), притока на имигранти и терористичните заплахи (44%), се приемат и като основни за България.
Общо 40% от българите очакват ЕС да се развива като по-стабилен и единен, срещу 18 на сто на обратното мнение.
Българското общество обаче е категоричен противник на сценариите, които предполагат фрагментирано развитие на ЕС. Един от всеки двама пълнолетни българи подкрепя лансирания през септември 2017 г. от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер вариант за по-силен ЕС, включително чрез по-голяма интеграция на България и Румъния в Шенген и еврозоната.
Относително одобрявани са също сценариите, при които ЕС се развива както досега (31%), или засилването му чрез единна търговия, външна политика, отбранителен съюз, единни социални стандарти (29%).
Обществената подкрепа за влизането на страната в Шенген е устойчиво висока (53%), докато приобщаването към еврозоната среща съществени притеснения и поляризирани оценки (34% го одобряват, а 45% - не).
Общо 61% смятат, че ЕС трябва да действа и по-дългосрочно, като положи усилия, на първо място, за постигане на икономически растеж и по-висока заетост. Всеки трети е на мнение, че здравеопазването, миграцията, външната политика и сигурността трябва да останат във фокуса на европейската политика. Около една четвърт от българите, основно по-младите поколения, извеждат на преден план образованието, защитата на гражданските и социални права.
През целия десет годишен период на членството подкрепата за приемането на балканските страни остава устойчиво висока (над 50 на сто). Отрицателна е единствено тенденцията по отношение на Турция, одобрението за чието присъединяване към ЕС спада от 35% през 2008г. до 23% през 2017 г.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай