Дума дупка не прави, гласи народна мъдрост. Когато думите ги изговарят политици обаче, ситуацията може да се окаже твърде различна. Техните думи закономерно биват интерпретирани. Понякога - напълно вярно, друг път недотам, а има и случаи, в които изпуснати реплики заживяват съвсем собствен живот или живота на своя интерпретация. И това оставя не просто следа в архивите. И (може да) влияе на събитията. Често пъти дългосрочно.
Темата в последните месеци пак е актуална - току някой важен на деня каже нещо непремерено и валят (депутатски) оставки, лидерски оправдания, опозиционни обвинения.
Репликата на депутата от БСП проф. Иво Христов, че "80% от населението са дебилни", докато се опитва да защити тезата на говорителката на руското Външно министерство Мария Захарова, отвори наново темата, току позаглъхнала след историите с Антон Тодоров и вицепремиера Валери Симеонов, които също се оказваха "погрешно" разбрани...
Закономерно думите на Христов се върнаха срещу него като бумеранг. Той уж се поизвини на засегнатите, БСП си го защити, клипът с изявлението изчезна. И да, тази реплика беше от казаните. Не стана ясно кому бе нужно, но...
Социалистите се опитаха да оправдаят своя човек, атакувайки лидера на ГЕРБ Бойко Борисов за негови реплики в миналото, след като партията му поиска оставката на депутата с "дебилите". Не, че няма и фрази на Борисов, които чудесно биха свършили работа на БСП в контраатаката. Те обаче не избраха такава. Върнаха се в 2009 г., когато Борисов все още беше кмет на София и се срещна с българи в Чикаго. Тогава от срещата излязоха заглавия как Борисов е казал, че у нас "има лош човешки материал". С тази разлика, че той... точно такова нещо не беше казал. Повтарянето на интерпретацията обаче отдавна звучи по-автентично от самата реплика. А тя беше:
"Идеята ми да съм тук е да можем ваши деца или тези, които искат да се занимават, да се върнат обратно. То няма как, в България да останат... Ами това е основата на населението в момента – един милион цигани, 700 - 800 хиляди турци, два милиона и половина пенсионери. Ей това е срещу ГЕРБ. Пенсионерите с цялата си глупост, носталгията и младостта ги води, те си викат: „Едно време на Хаинбоаз какъв проход правихме... (...) Никога няма да се върне младостта. Обаче това си ги води под строй и си гласуват за Станишев. И вие като избягахте милион и половина, материалът, който се явява на избори или можем да избираме като кадри, никак не е голям."
Определение "лош материал" няма. Това, разбира се, не значи, че изброяването на хора според етническия им или социален профил е красиво, особено с добавката "ей това е срещу ГЕРБ". Само че нито тогава, нито сега това се превърна в тема. Публиката - медийна и политическа, си създаде друга реплика на Борисов и тя се търкаля до днес.
Една реплика на президента (1997-2002) Петър Стоянов по адрес на тогавашния премиер Иван Костов, също заживя собствен живот, при все, че там интерпретацията дойде от смяна на едно местоимение. "Иване, кажи си" се повтаря като рефрен от има-няма 20 години. Само че Стоянов не каза това. Точната реплика бе "Иване, кажи им, те ще те разберат". Звучи различно, нали? Е, никой не помни нито истинките думи, нито контекста. Дали зад конкретните думи или последвалата интерпретация е имало умисъл е въпрос на анализ, а това води риск до спекулация. Но това повлия на бъдещи събития, а и извади конфликта на върха на държавата наяве тогава по начин, по който ситуацията просто не можеше да се замазва.
Между другото, и прословутото "неспазено" обещание на Симеон Сакскобурготски, че никога няма да управлява с БСП, а след това влезе в тройната коалиция тогава беше леко преувеличено. В интервюто си за "24 часа" на 6 юни 2005 г. царят казва, че няма да подкрепи правителство на БСП. Да се разбира - с мандата на левицата. В крайна сметка точно това се случва - кабинетът, в който Станишев стана премиер, не беше на БСП. Мандатът беше на ДПС, а НДСВ отказа подкрепа за първия кабинет "Станишев", който не бе избран буквално за един глас. А с ДПС Сакскобурготски не е казвал, че няма да управлява. Особено след като 4 години точно това бе правил. Дали това "неспазено" обещание помогна на НДСВ да се спихне до следващите избори - със сигурност. Дребен детайл, ама... "казана дума, хвърлен камък", гласи друга нашенска мъдрост.
А помните ли как Станишев през 2007 г. каза "Кой нормален човек извън т.нар. политически елит се вълнува от темата с досиетата?" Тази беше от казаните, макар че контекстът сякаш беше една идея по-различен. Тоест - че 17 години след падането на комунизма едва ли обикновените хора се вълнуват, че комисията по досиетата, формирана и с подкрепата на БСП, на която Станишев в този момент е лидер, е извадила поредна доза "ченгета". В случая - сред депутатите. Статистиката - и тогава, и сега, показва, че хората, които живо се интересуват от прочита на тази част от историята, далеч не са смазващо обществено мнозинство. Което не оправдава непремерения език. Нито, че в политическия смисъл думите дупки правят.
И лидерката на БСП Корнелия Нинова изпита на гърба си силата на думите, когато посред последната изборната кампания обяви:
„Българи, да си вземем свободата, спокойствието и гордостта обратно от Бойко Борисов. Демокрацията ни отне много. Отне ни здравеопазването, образованието, сигурността, но ни даде свободата да мислим, да имаме мнение и да се борим за правата си. Този човек ни отне и тази свобода".
Частта "демокрацията ни отне много" взриви кампанията на левицата, която със сигурност загуби потенциален "периферен вот". Просто защото каквото и да се има предвид точно, когато социалист дръзва да каже това, то резултатът не може да е друг.
А иначе - от зората на 1991 г. също има една реплика, свързана с демокрацията. Чиято интерпретация бързо се оказа напълно погрешна. Но пък истиските думи до момента са валидни с пълна сила.
Дълги години СДС - онова, ранното, но и след това, отнасяше подигравки заради приписваните на Филип Димитров или на Александър Йорданов думи "Спечелихме с малко, но завинаги" след изборите през 1991 г. Тогава Димитров става премиер, но правителството му издържа около година. Всъщност думите са наистина на Александър Йорданов. Само че точният цитат е:
"На 13 октомври 1991 година демокрацията спечели с малко, но завинаги".
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай