Акценти от анализа на екип от Центъра за икономически анализи на селското стопанство /CAPA/ в асоциирано партньорство с Изследователски институт по храни и аграрна политика на Университета Мисури
Докладът представя осъвременените петгодишни средносрочни предвиждания за производството и търговията на зърнени и маслодайни култури в България. Обхванати са петте най-важни култури в тези направления, а и за земеделието на България като цяло - пшеница, царевица, ечемик,слънчоглед и рапица.
В стойностно изражение през последните години,брутната продукция от сектор “Зърнени и маслодайни” култури възлиза на над 3,6 млрд. лв., при брутна продукция от цялото селско стопанство около 8 млрд. лева.
Тези цифри категорично потвърждават доминиращата роля на сектора, неговото значимо място в земеделието на страната и влиянието върху другите отрасли и селските райони.
Обновените предвиждания се базират на данни за производството, търсенето, предлагането, търговията и цените в периода 1989-2016 г.
Целта е на базата на историческите данни, както и на последната налична информация за секторите, да се направят предвиждания за развитието на ключови показатели до 2022 година. Те включват, както основните елементи на баланса, така и цените, площите, добивите, разходите и приходите.
Пазарната конюнктура
България е нетен износител на земеделски продукти, като зърнените и маслодайните култури заемат основната част от този износ.
След присъединяването към ЕС през 2007 г. делът на износа и вноса на България в световната търговия не позволява страната ни да играе ролята на лидер при определянето на цените.
Имайки предвид, че ЕС е най-големият ни търговски партньор, а и сред основните ни конкуренти в износа на пшеница и царевица, е основателно да се допусне, че цените в България са свързани с цените в ЕС.
Динамиката на цените на международните пазари оказва пряко влияние на цените на зърнените и маслодайните на българския пазар.
България изнася под една или друга форма между 50-70% от производството на зърнени и маслодайни семена, което я поставя в силна зависимост от глобалната пазарна конюнктура.
Добрата реколта през 2017/18 стопанска година ще задържи световните цени на сравнително ниски нива, далеч от рекордните за 2012/13.
Предвижданията за изкупните цени от място (пшеница - Североизточна България, царевица, слънчоглед - Северно-централен район, ечемик и рапица - Югоизточен район), за 2017/18 г. у нас са за 280 лв./тон, при ечемика - 255 лв./т., около 630 лв./тон за слънчогледа и 670 лв./тон за рапицата, а цените на царевицата се предвижда да са около 280 лв./тон. Тези цени са по-високи от предходната година, като единствено при слънчогледа може да се очаква спад.
Трудна година се очертава за цената на слънчогледа което се дължи на силната конкуренция на европейския пазар от страна на украинския слънчоглед и олио.
Отпадане на митата за украинско олио в ЕС потиска цените и това се отразява на вътрешния пазар у нас, като през септември, 2017 г., в началото на жътвата цените паднаха под 550 лв./т.
По отношение на средносрочните предвиждания за движението на цените на разглежданите зърнени и маслодайни култури, очакванията са цените за периода 2017-2022 г., в сравнение с тези за периода 2012-2016 г. да бъдат по-ниски при всичките 5 разглеждани култури.
Това се дължи на необичайния ръст, който постигнаха цените в периода на големия бум между 2011-2014 г. заради засушаванията и като цяло по-ниските производствени нива в света.
Цените, които се очаква да бъдат наблюдавани в следващите 5 години, ще бъдат на нива близки до тези през периода 2007-2011 г., което се отнася до пшеница, ечемик и царевица. Малко по-високи са очакванията за цените в следващите години в сравнение с тези от 2007-2011 г. при маслодайните, но специално при слънчогледа може да има известно надценяване.
Разбира се, в случай на неочаквани климатични условия, които могат да доведат до рязко намаление на реколтата може да има шокове и изменения. Все пак дори и с намаление, цените на маслодайните ще са на нива по-високи от средните за периода 2007-2011 г., макар, че за целия петгодишен период, обект на нашето моделиране, те ще надвишават средните за 2007-2011
Цените на всички култури обаче ще са на нива по-ниски от средните за периода 2012-2016 г., както през 2022 г., така и през петгодишния период. Направеният стохастичен анализ за минималните и максимални граници на средногодишните цени на отделните продукти показва, че при пшеницата в периода до 2022 година те биха били между 210-340 лв./т (с вероятност 94%), ечемика - 185-340 лв./т (94% вероятност), царевицата - 205-310 лв./т (94% вероятност). При маслодайните семена долните и горни прагове, в които биха се заключвали средните годишни цени, са: слънчоглед - 400-800 лв./т (94% вероятност) и рапица - 340-780 лв./т (93% вероятност).
Анализът показва, че при зърнените култури най-ниските и най-високите цени са сравнително еднакво отдалечени от изчислените средни цени. При маслодайните култури ситуацията е различна.
При слънчогледа горните граници за вероятно покачване на цените са по-големи, отколкото долните равнища. При рапицата понижението на цените може да достигне по-дълбок праг, отколкото горния таван на покачването
Търговията
На световните пазари, зърнените и маслодайни култури ще продължат да бъдат сред основните търгувани суровини. През последните 5 години (2012-2016) страната ни изнася устойчиво по средно около 3,5 млн. тона.
Износът на царевица също е в големи размери, следвайки тенденциите в производството. През последните пет години най-много царевица е изнесена през 2014 година - 2,06 млн. тона, а най-малко през 2012 - 1,07 млн. тона. Износът пред 2016 година е в размер на 1,09 млн. тона. Предвижданията за периода 2017-2022 година са за износ от 1,3 млн. тона царевица годишно.
Намаляването на производството на ечемик в страната няма да се отрази в рязък спад на износа, като той ще е около 420 хил. тона годишно.
През 2012 г. България е на първо място по износ на слънчоглед в света като в абсолютна стойност количествата се повишават и през 2013 и 2014 година. Предвижданията за износ на слънчоглед до 2022 година са за количества по-ниски 2012 година. Това от една страна е свързано с размера на производството в страната, а от друга с развиване на преработвателните мощности у нас и производството на слънчогледово масло. Това е добре за развитието на сектора, тъй като ще допринесе за повишаване на добавената стойност от земеделското производство.
АКЦЕНТИТЕ
Производството на зърнени култури продължава да заема основна част от обработваемите земи в България.
Производството е относително стабилно, устойчиво и с подобряваща се конкурентоспособност както на вътрешния, така и на международния пазар.
Съвременното устойчиво функциониране на зърнено-житните култури е подкрепено и от добрият потенциал за нарастване на производството, базирано на ръст в средните добиви. Това се отнася най вече за царевицата, като при въвеждане на напоителни практики и технологии средните добиви могат да се повишат поне с 50%.
Високите нива на преходните запаси на зърнените култури на световния пазар поддържат цените на сравнително ниски нива и не се очаква сериозен ръст. Фактът че българските цени следват световните ще продължи да определя и ценовите нива в страната.
Износът на петте култури от България ще остане стабилен и може да се очаква, че в средносрочен план ще има значителен принос при формиране на положителен външнотърговски баланс от земеделските стоки у нас. Основните предизвикателства в краткосрочен и средносрочен план за българските зърнопроизводители, са контролиране на разходите и увеличение на добивите, което е стратегия срещу спада и колебанията в цените.
Директните плащания в българското земеделие са важен буфер за посрещане на спад в приходите или ръст в разходите в зърнопроизводството, но освен тях другите инструменти за управление на риска (производствени технологични и застрахователни) не са достатъчно разпространени. Това засрашава тези производители, както от неблагоприятни природни условия (повишена вероятност за такива в следващите 1-2 години на база повторяемостта на такива периоди), така и от ценови катаклизми.
Производството на зърнени и маслодайни трябва да се разглежда като добра възможност за развитие на нови икономически цикли и вериги на стойността (преработвателна, целулозна, химическа индустрия и енергетика),както и като база за обезпечаване на необходимия фураж на конкурентни цени за животновъдството.
За да се случи това, съществуващите в бранша асоциации и съюзи трябва да надграждат създадените си браншове структури с икономическо съдържание, правейки колективни инвестиции и използвайки публичните фондове, чрез които да се реализират големи и от обща полза начинания , генериращи растеж, добавена стойност и синергия.
Далновидно използване на научния потенциал и агротехнологиите, превръщащи се в ключ към съвременната конкурентоспособност на сектора. Връщането на науката към практиката и осигуряване на необходимия й ресурс за работа ще гарантира сравнителни предимства за сектора на по-добра цена.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай