"Това са глупости", тросна се тази седмица Бойко Борисов, в коментар на твърдението за близост между ГЕРБ и Пеевски. "Казвам "това са глупости" и в същото време гледам ден след ден как вървят фалшивите новини", обясни той по време на правителственото заседание.
Срещу неговите думи обаче може да се сложат три съвсем истински факта. Всички те заедно показват, че това, срещу което се протестираше по времето на Орешарски - отровната сплав от частни интереси, политическо влияние, държавна власт и медии, е абсолютно непокътнато. Нещо повече - станало е по-силна и по-отровно.
Факт 1. През последните месеци върху две дружества от военнопромишления комплекс, контролирани от един и същ човек - Емилиян Гебрев, се оказва изключително силен натиск, който идва от няколко посоки. Целта очевидно е да бъде взет от него контролът върху "Дунарит" - една от големите оръжейни фирми. Някога тя беше купена от Цветан Василев и КТБ (по схемата с фирмите бушони), а след фалита на банката преминава към Гебрев. Това обаче явно не се харесва на държавата и върху него започва атака по всички флангове. МВР, прокуратурата и поне две министерства се включват в оказването на натиск.
В чий интерес е всичко това издава масираната кампания срещу Гебрев в медиите на Пеевски, който и друг път е проявявал интерес към предприятията на КТБ. Накратко, приказките за връзки между Борисов и Пеевски може и да са глупости, но останалата част от държавата работи в перфектен синхрон за интересите на последния.
Факт 2. Войната, която прокуратурата и службите водят срещу единствения механизъм за контрол над подслушването и следенето от години, се изостри през последния месец и премина всякакви граници. За сравнение - от 2014 г. насам, когато комисията беше създадена, исканията за подслушване са спаднали драстично. Сега видимо целта е контролът да бъде отслабен. Все пак, когато безчинстваш (вижте Факт 1) е по-добре да не те подслушват. И още - може да безчинстваш по-добре, ако подслушваш когото си искаш.
Факт 3. Изборът за генерален директор на БНТ показва, че същата тази клика има интерес да превземе обществената телевизия. Доказва го най-малкото фактът, че един от фаворитите в състезанието - Емил Кошлуков, е участвал в ръководството на TV7, когато тя се управляваше от Цветан Василев, имал е предаване в телевизията на Пеевски "Канал 3", а сега е записал в CV-то си и стаж в телевизията на "Атака". Партията на Волен Сидеров в последния парламент се доказа като прокси на Пеевски във властта. Вярно, БНТ винаги е била зависима от управляващите, но сега опасността е друга - да мине под контрола на мафията.
Нито един от тези факти нямаше да стане възможен без съучастието на изпълнителната власт и отричането на Борисов сега само го кара да изглежда или като човек, който не казва истината, или като премиер, който не контролира нещата под себе си.
Обобщено, България през август 2017-а изглежда така - държавата помага за рейдърство на частни фирми, прокуратурата и службите искат да не ги контролират кого подслушват и се правят опити да се вземе властта в една от сравнително независимите медии.
Военно-промишлен комплекс.
Звучи като реликва от социализма, но терминът е доста точен. Оръжейните фирми наистина са донякъде конкуренти, но доста повече - партньори, които, за да са успешни на международните пазари, трябва да действат в добър синхрон. Затова и ако премахнеш някой ключов играч, целият бранш се задъхва.
Това е може би и основният коз на "Емко" и "Дунарит" срещу очевидно оркестрираната от депутата Пеевски рейдърска атака срещу тях. Политикът ползва вече до болка познатите си прийоми. Започва се с медийни залпове, впоследствие се включват данъчни и всякакви проверки, за да се стигне накрая до прокурорска акция и повдигане на обвинения.
Последното в случая формално е достатъчно основание да се пристъпи към отнемане на лицензи за производство и търговия, без които оръжейният бизнес не струва нищо. Само в рамките на няколко седмици, когато шансът на Пеевски да овладее "Дунарит" през съда се стопяват, целият този механизъм публично или зад кулисите се задейства.
Засега правителството, поне на вид, се опитва да не влиза в играта и дори дава заден за отнемането на лицензи. Може би защото премиерът Бойко Борисов пословично не харесва протести, а може би защото си дава сметка, че атаката по двете компании може да срине иначе бумтящия сектор, даващ хиляди работни места. А и в който най-големият производител (ВМЗ) и най-големият търговец ("Кинтекс") са държавни.
Това обаче по никакъв начин не гарантира, че крехкият баланс ще бъде удържан въпреки обещанията на икономическия министър, че няма опасност за лиценза на "Дунарит". Дори и в части от държавния апарат да има здрав разум, апетитите да се открадне чужд печеливш бизнес често го надхвърлят многократно. Това ни учи и опитът.
Ако има сектор, в който връзките между играчите са по-силни от тези във ВПК, то това е банковият, където всеки трус лесно прераства в паника на вложителите. Въпреки това през 2014 г. Пеевски без особена съпротива проведе абсолютно същата операция срещу срещу доскорошния си партньор Цветан Василев и неговата КТБ.
Както последният твърди - с цел да му открадне компании. Сред тях е и "Дуанрит".
Източник: Капитал
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай