В остър, но задочен спор влязоха екологичното сдружение "За Земята" и "Грийнпийс - България" и управляващите начело с премиера Бойко Борисов. Ябълката на раздора е работата на въглищните централи в България, част от които може да бъдат затворени, защото не отговарят на изискванията на ЕС и замърсяват околната среда. България е обект на критики и срещу нея се водят наказателни процедури именно заради липсата на мерки срещу мръсния въздух и заради погазването на екологичните норми.
Критиката на еколозите завари част от властта в Стара Загора, където в петък се проведе среща, организирана от синдикатите за спасяване на въгледобива. На нея премиерът Бойко Борисов обеща правителството "да направи всичко възможно за намирането на разумни решения, свързани с еконормите на ЕК". Новите правила все още не са в сила. Те бяха приети от ЕК през пролетта, но трябва да бъдат одобрени от т.нар. Колеж на комисарите и едва тогава да бъдат вписани в официалния вестник на ЕС. Според тях трябва рязко да се намалят нормите за нивото на изпусканите от въглищните централи емисии на серни и азотни оксиди. За това са нужни сериозни инвестиции.
Заедно с България срещу новите еконорми се обявиха още седем държави от общността. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова подчерта, че централите са от изключително значение за енергийната сигурност на страната. "Българската енергийна система не може да оцелее без големите горивни инсталации - те произвеждат около 40% от електроенергията у нас", заяви тя, цитирана от пресцентъра си.
Проблемът с горивните инсталации на част от тецовете се обсъжда отдавна. Преди няколко години с промени в закона на НЕК бе забранено да изкупува на високи цени тока от централи, които замърсяват околната среда и не разполагат с подходящо оборудване за пречистване. И към момента обаче не е ясно дали това изискване се спазва, или част от дружествата продължават да продават скъпо този ток.
Българските централи, които горят много нискокалорични лигнитни въглища, редовно оглавяват различни класации, свързани с мръсния въздух. Едно от последните проучвания на Европейската агенция по околна среда например показа, че държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" е най-големият замърсител сред промишлените заводи в Европа. Тя обаче не бе единственият български представител в класацията. В топ 30 компания й правеха два от тецовете, свързвани с бизнесмена Христо Ковачки - "Бобов дол" и "Брикел" с горивната си инсталация в Гълъбово.
Новите изисквания за централите бяха обсъдени наскоро и в Народното събрание, а министърът на екологията Нено Димов съобщи, че България ще се бори за дерогация, т.е. за изключение от европейските правила. Все пак обаче централите трябва да гарантират, че екологичните условия в региона на дейността им няма да бъдат влошени, смята той.
Еколозите смятат, че се създава ненужна паника около ограничаването на въгледобива и използването на въглища за производство на енергия. Позицията, че дерогациите са единственото спасение, отклонява вниманието от факта, че въглищата нямат бъдеще. "Така се пропуска възможността да се обсъдят реални мерки за бъдещето на енергийния сектор в България и за модернизирането му. Фокусът трябва да е върху развитие, а не върху спасяването на въглищата - гориво от миналия век, което вече е изиграло своята роля", изтъкват от "За Земята" и "Грийнпийс".
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай