По време на двугодишния мандат на бившия здравен министър Петър Москов дълговете в здравеопазването са се увеличили драстично с около 100 млн. лв. и са достигнали 411 млн. лв., заяви наследникът му на поста Илко Семерджиев пред бТВ в понеделник.
Той също така определи като невярна информация данните на Москов, че с въвеждането на пръстовия идентификатор се спестява по 1 млн. лв. на ден. Така Семерджиев задълбочи започналият още при предаването на властта разрив между двамата.
Според служебния здравен министър много от разходите в сектора са прехвърлени за 2017 г. и поради тази причина миналата година излиза като финансово успешна, но преразходът в системата бил видим.
"Някои от най-големите ни болници имат вече 3 пъти по-голям дълг в сравнение с 2014 г. Освен това има и увеличена смъртност, като през 2015 и 2016 г. тя е най-висока от началото на века", заяви Семерджиев.
"Изключително странно е в януари да се казва, че дефицитът на Здравната каса за 2017 г. е 260 млн. лв.", коментира Петър Москов пред БНТ. "Дефицит, или излишък, или балансиран бюджет е свързан с начина на управление на средствата през годината и прилагане на контролните механизми и уговаряне на количествата лекарства и отстъпките за болниците. Ако ти предвиждаш да разградиш всички контролни системи и да стане "куче влачи диря няма", ще стане дефицитът 400 млн. лв.", допълни той.
Според него тези твърдения означават, че той, бившият финансов министър Владислав Горанов и сегашният финансов министър Кирил Ананиев като тогавашен заместник на Горанов, са заложили дефицит в бюджета на Здравната каса, докато Горанов и Ананиев са твърдели уверено, че ще е балансиран бюджетът. "Това е знак, че или не могат да управляват, или отсега залагат дефицит, за де има източване към партийни касички и да се върне старото положение", посочи бившият здравен министър.
Според него се предприемат "панически стъпки по разграждане на контролните механизми на държавата и на касата". Отмяната на идентификация на здравната карта, на постигнати процедури по договаряне на отстъпки за лекарска и уволнение на хора означава разграждане на контролните механизми, тогава се стига до мантри до кого стигат парите, а те не отиват за реално лечение, а в търговски интереси, коментира още Петър Москов. Той каза, че преди две години е имал притеснения дали е възможно да се върне смисълът на здравеопазването , но сега знаел, че това е възможно с воля и усилия, и постигнатите резултати са градивни.
Според него е важно да се продължи работата по въвеждането на електронното здравеопазване и то може да е реалност в началото на 2018 г.
"Електронното здравно досие е одобрено от оперативната програма и ще получим пари от европейските фондове. Правителството трябва да стартира търговете... По зададения график, одобрен от ЕК, до средата на 2017 трябва да има избрани фирми, които да подготвят електронното здравно досие, електронната рецепта и електронното направление за въвеждане на електронно здравеопазване в началото на 2018 г.", каза Москов.
По думите му дори новият министър не отричал, че има ефект от въвеждането на пръстовия идентификатор за влизане в болница и намаляването на заявките на болниците за приети пациенти. "Ако някой докаже по-евтин и по-добър вариант за идентификация, да го въведе", призова Москов.
Семерджиев обаче все по-отчетливо отрича постиженията на предшественика си. Той посочи като друг сериозен проблем, заварен като наследство, големият спад на ваксинирани деца с 4-валентна ваксина. Служебният здравен министър заяви, че големи контингенти от деца не са преминали през ваксинация, но пое отговорност през тази година това да се промени.
Семерджиев отново заяви, че има над 3500 души в централизираната листа на чакащи лечение в Здравната каса през 2016 г. и "подобен феномен никога не е имало", макар тези листи официално да бяха въведени именно от Москов, а чакащи планове лечение и операции е имало и преди това, но техният брой не е бил известен..
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай