- Какво съотношение на силите за предстоящия президентски вот показват вашите социологически сондажи, г-н Асланов?
- Ако предстоящите избори бяха парламентарни, а не президентски, щеше да се възпроизведе приблизително сегашният състав на Народното събрание. Но с известни несъществени разлики. Групата на управляващите щеше да е малко по-скромна, а на опозицията - малко по-голяма. Резултатът от президентските избори на 6 ноември ще е доста по-различен. Винаги е било така. Нека припомня най-драстичния пример - президентските избори през 2001 г. Няколко месеца преди тях бяха проведени парламентарните, на които БСП за първи и единствен досега път се класира на 3-о място На президентските избори БСП се яви с кандидат нейният формален лидер Георги Първанов. Повечето от предварителните прогнози допускаха победа на действащия президент Петър Стоянов още на първи тур. Поставяше се под съмнение и участието на Първанов на евентуален балотаж. Въпреки всичко това Първанов стана президент. А дълго време след тях БСП продължи да е втора политическа сила.
- Каква активност очаквате на 6 ноември?
- Не знаем, а и никой не може да каже какво е числото на българските избиратели, за да сме наясно спрямо каква база да измерваме активността. Със сигурност знаем, че това число е много по-малко в сравнение с числото, въз основа на което е изготвен официалният избирателен списък. С колко е по-малко обаче, е неизвестно. Затова и в нашите проучвания избирателната активност винаги е надценена. Освен това върху избирателната активност н след два месеца ще окаже влияние и референдумът в същия ден. Регистрираме предварителни нагласи на хора да участват само в референдума, но е слабо вероятно да се разходят до урните само заради това. На предишните избори, които дори бяха местни, числото на гласувалите само по въпроса на националния референдум тогава съвпадна почти изцяло с гласувалите и за общински съвети и кметове. Активността на президентски избори винаги е по-ниска в сравнение с парламентарни и местни, и по-висока от тази на евровот. Така ще бъде и сега, което със сигурност облагодетелства поне на първи тур електоралните групи с по-големи и по-твърди ядра.
- В кърпа вързана ли е победата на кандидата на ГЕРБ?
- Щеше да е сигурно, ако предстоящите избори бяха парламентарни. Пък и ние не знаем името на кандидата на ГЕРБ. Към момента регистрираме сравнително висока подкрепа за вече известни кандидати, както и застинало очакване на един голям електорален корпус, който още не си е съставил мнение по въпроса - корпуса на ГЕРБ. Предстоящият избор е строго мажоритарен и от първостепенно значение е отношението към личността на кандидата. - Въпреки, че Борисов се заяви за следващия президентски вот, анализатори не изключват кандидатурата му на сегашния. За поста се спряга и Йорданка Фандъкова. Какви са шансовете им? - Много различни, но тестването на имена по слухове е компроментирано по принцип. На този етап правим тестове на отделни потенциални кандидати, но това, че хората харесват даден човек в сегашното му качество, още не значи, че биха го подкрепили за президент.
- Върви приказка, че доверието в Красимир Каракачанов върви стремително нагоре. Той ли ще е втори?
- Няма да влизам и аз в ролята на разказвач на приказки за лека нощ, стимулиращи розови сънища. Не мога да дам сериозен отговор на този въпрос, затова ще се измъкна с шега: Каракачанов може да е втори, ако кандидатът на ГЕРБ се класира на трето място Мисля, че е съвършено ясно, че ако има балотаж, той ще е традиционен, както досегашните - между представителите на основната управляваща и на основната опозиционна сила. Балотажът също е много вероятен поради голямата фрагментация на вота между множество кандидати. Мога само да кажа, че патриотичната реторика ще се котира много добре в предстоящата изборна кампания. Основната причина е в проблемната и неясна геополитическа среда, както и нарастващите страхове на българските граждани от международната несигурност - нова икономическа криза, бежанци, емиграция... В една или друга степен всички кандидати ще отправят послания на тази тема, управляващите - също. Бойко Борисов напоследък прави само това. Избирателят обаче със сигурност ще отдаде предпочитанията си на кандидат, когото смята за най-достоверен и искрен по тази тема.
- Лявото се цепи откъм претенденти за държавен глава - БСП избра ген. Радев, Татяна Дончева се заяви, чака се и кандидатура на АБВ. Какъв изход от изборите на 6 ноември вещае отсъствието на единна лява кандидатура?
- За момента никой няма шанс да избута ген. Радев от второто място. Иначе това, което имате предвид, не е разцепление на лявото, а на една партия, защото цитираните субекти до неотдавна бяха част от БСП. Лявото не е разцепено, а объркано. Неразборията в това политическо пространство доведе до въздържане от участие в избори на огромна маса хора, самоопределящи се като леви. . До известен момент в настоящата предкампания се говореше за коалиция между БСП и АБВ, която в крайна сметка не се състоя. В плановете и намеренията целта на тази коалиция се представяше като обединение на лявото. Но тази цел нямаше и не можеше да бъде постигната само заради това, че две партийни ръководства са си стиснали ръцете. Подобен процес преди години се разви и вдясно. Разцеплението на СДС разкъса дясното пространство на няколко парчета. След време узряха за идеята, че отново трябва да се съединят, но виждаме, че това не доведе до възраждане на влиянието, което навремето имаше СДС. Просто докато си стояха разцепени, се появиха чисто нови алтернативи - първо НДСВ, а след това и ГЕРБ. За да бъде обаче сполетяна БСП от съдбата на някогашния СДС, трябва не само да повтори същите грешки, но и да е налице нова алтернатива вляво. Такава няма, а и БСП прави различни грешки, някои от които доста екстравагантни, наистина, но не и в посоката на някогашните грешки на СДС.
- Доколко Трайчо Трайков е в състояние да заеме опразнената от “балансьора Борисов” ниша на евроатлантизъм, скептичност към Русия и реформаторски патос, както писаха колегите ви от “Иван Хаджийски”?
- Говорим все пак за ниша, чиито рамки не надхвърлят 10 процента. Дори Бойко Борисов да я опакова, превърже с панделка и връчи церемониално на Трайчо Трайков, той няма как да я запълни изцяло. Десният избирател по принцип е човек с рационално мислене. Европа в представите на нарастващ брой български граждани по обясними причини все повече се превръща в източник на различни по характер страхове и несигурност. Много по-актуална тема е случващото се в съседни Турция, Македония и Гърция, а активността на Реформаторския блок и техния кандидат заобикаля всичко това и не успява да се впише в действителния дневен ред. - От къде може да дойдат изненади? - Разделяме изненадите на големи и малки. Големи са изненадите, когато изборният резултат се разминава съществено с предварителните прогнози. Такива биха били: ако президентските избори приключат на първи тур или пък един от двамата фаворити - кандидатът на ГЕРБ или кандидатът на БСП, не се класира за балотажа. Малките изненади се отнасят до подреждането на местата от 3-о място надолу.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай