Андрей Райчев, социолог
- Г-н Райчев, достатъчно разпознаваема ли е кандидатурата на ген. Румен Радев, около която се обединиха БСП и АБВ, за да очакваме да постигне успех?
- Във въпроса се съдържа онова, с което не съм съгласен.
- Кое?
- Щом е разпознаваем, ще постигне успех. Щом е известен - това е добре, щом не е известен - е лошо. Струва ми се, че левите този път залагат на обратния механизъм и не мисля, че грешат, с което не искам да кажа, че той ще победи, разбира се. Това е битка - никой не знае какво ще стане, особено пък ако срещу него е г-н Борисов. Разбира се, вероятностите са на страната на Борисов, но вероятностите. Сега да се върнем на разпознаваемостта. Да допуснем, че Илияна Йотова ще бъде кандидат за вицепрезидент на Радев. Не го ли чувствате, че веднага вероятността им става по-малка?
- Защо?
- Защото именно е разпознаваема. При г-жа Йотова, има определени наслоения - "тя е такава, тя е онакава, ние я виждаме 10 години" - има хора, които окончателно са си формирали мнението за нея, добро или лошо. Г-н Радев не е в това положение. Той е пилот - очарователно, генерал - любимо на българския народ, някак си излъчва младост, сила, от друга страна, е достатъчно зрял. Върху него могат да бъдат наслагвани надежди. Фактът, че е неразпознаваем, е положителен за него. Хората могат да насложат върху него своите очаквания и надежди. Той самият може да моделира себе си, да подчертае едни свои черти, може да разказва планове, които да звучат правдоподобно. В този смисъл въобще не съм съгласен разпознаваемостта да е пропорционална на възможността да бъде избран. Напротив - левицата прави мъдър ход, като слага homo novus - нов човек. Разбира се, това не може да важи за управляващите. Представете си ГЕРБ да сложат съвсем неизвестен човек - това е почти сигурна загуба.
- Тоест управляващите задължително трябва да разчитат на познато и утвърдено лице?
- Разбира се, утвърдено лице, което да поеме отговорност за ситуацията. Тяхната поява не е с текста: "Дошъл съм да направя едни промени и този живот не се понася, както го живеем досега". Техният текст е: "Вижте, момчета, все пак в тази ситуация се справяме и заложете на коня, който познавате". Това предполага съвсем друг вид фигура и, разбира се, кулминативна фигура в това отношение е Борисов. Фигура, която най-много носи посланието: "Ние успяхме, нашето управление е добро".
- Като говорим за послания, какъв прочит можем да направим на двата слогана, които вече са ясни - на ГЕРБ: "Работим в интерес на гражданите" и на БСП: "За България, която обичаме"?
- Едното сочи, че "аз не ви обещавам тепърва нещо, аз вече правя разни работи и вие ги знаете" - магистрали, зали, европари и каквото ГЕРБ изтъква като свое предимство. Обратно на това червените и лявото ще залага на националистическия елемент. Един вид ГЕРБ недостатъчно защитават националните интереси. Това е нещо, което в момента в Европа е много модерно, особено във връзка с т.нар. бежанска криза, която е мигрантска криза. Тук има едно правилно отказване от класическата претенция на левите.
- Нека да се фокусираме и върху сценария Борисов да се кандидатира за президент. Ако хипотетично това се случи, какво следва за изпълнителната власт, а и за партия ГЕРБ?
- Следват най-вероятно предсрочни избори, както и 40% вероятност за изкарване на мандата в сегашната конфигурация.
Представете си, че ей сега Бойко Борисов го няма като премиер - възможно ли е тази коалиция да просъществува без него? Възможно ли е те отново да съставят тази доста тромава коалиция, която даже тогава я създаваха в продължение на 3 месеца с много дълги преговори.
- И възможно ли е според Вас?
- Много малко вероятно ми се вижда, тъй като вече има и предистория. АБВ са минали в другия терен - присъединиха се към обединената левица, между Реформаторите и ГЕРБ се е натрупало много, самите Реформатори не са единни - те веднага ще почнат да се цепят. Едните ще казват "Хайде избори", другите "Не, не, да изкараме". Всичко това ми се вижда аргумент в полза на факта, че дори и при печалба на ГЕРБ, ще трябва да правят нови избори.
- Предвид всички тези аргументи, които изтъкнахте, допускате ли, че е възможно именно те да разубедят Борисов да се кандидатира?
- Това е всъщност онова, което го разубеждава да се кандидатира. Аз съм дълбоко убеден, че като политически календар в личния живот на Бойко Борисов, ако ще става президент, му е време. Той е, кажете го, на 60 години. Няма много за кога да отлага. В този смисъл личното го кара да казва "Аз ще се кандидатирам", но цената е много висока - избори. ГЕРБ едва ли ще спечели с абсолютно мнозинство и по някакъв начин пак ще трябва да се правят някакви коалиции, той ще започне да изпуска властта в ГЕРБ. ГЕРБ ще получи разпадни тенденции. Няма начин да махнеш толкова силен и толкова символичен лидер на една партия и в нея да не протекат разни процеси. Всичко това го спира. За разлика от много наблюдатели, аз не мисля, че тактически се колебае, той просто не е решил.
/Пред Агенция Фокус/
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай