Боряна Димитрова: Три възможни изненади на изборите наесен

---

- Ако тази есен битката ще е между генерали, след 5 г. май ще да е между “генералисимуси”. Извън шегата, не виждам в мантрата “генералски имена” някакъв израз на политическа сила, а чист ПР продукт, макар и съвсем не безобиден. Ескалацията на генераломанията показва както привидността в деполитизацията на българската армия, така и лекотата, с която тя може да бъде въвлечена в политиката. А това силно контрастира с избора на българите да сме в семейството на цивилизованите демократични общества. В тях мястото на генералите е в армията, не в политиката. Ако допуснем, че битката е генералска, България би била единствената европейска страна с държавен глава генерал Което определено не ни поставя сред сигурните и предвидими в политиката си държави.

 

- Във вашия въпрос има поне три различни допускания, по които може да се спори. Най-напред, тезата за здравата ръка – тя е много повече удобно медийно клише, отколкото реален избор на българите. Здравата ръка най-често принадлежи на болни мозъци – Братя Галеви, скандалния кмет Ценко Чоков, не по-малко скандалния кмет на Трън , да не говорим за авторитарните източни режими. Да виждате някакъв наплив на българи към такива места? Същевременно всички социологически проучвания сочат, че с най-високи рейтинги са хора, които въобще не се вписват в профила на “здравата ръка” - Йорданка Фандъкова, Димитър Николов, Томислав Дончев... Съмнителна е и ролята на “пагона” – ако в днешния свят растат терорът, бежанците, несигурността и ако генералите са лек за тези проблеми, да си зададем въпроса защо за шеф на ООН не се търси човек с пагони, а политик дипломат, че и жена. Несигурността в света съвсем не е по-малка от тази в България, но у нас една и съща група хора се опитва да ни убеди, че онова, което е добро за света, не е добро за България, и обратното. Няма никаква логика в подобна теза. И трето, тезата за “неминуемото” кандидатиране на Борисов означава директно да се влезе в играта за изместване на центъра на българската политика все по-наляво, все по на изток и все по-далеч от общите европейски принципи. Той няма да изостави ролята си на балансьор, а колкото повече настойчивите говорители на руските енергийни проекти преместват “центъра” към себе си, толкова повече те принуждават “обединителя на нацията” да се съобразява със създадените от тях “нови обществени реалности”.

 

- При хипотеза Борисов - президент, конституционно ще последва избор за председател на ГЕРБ, за премиер, а много вероятно и предсрочен парламентарен вот. Но дори и без последния никой не може да предвиди резултата от изборната спирала. Ако в България имаше добре работещи независими институции, върховенство на закона и ефективна администрация, тази промяна не би била драматична. Практиката обаче показва, че след лидерско управление запушваните на ръчно управление пробойни стават все по-големи и не могат да бъдат овладени от слаби партии и институции.

 

- Към този момент – слабо вероятно. Има принципни различия между двете партии по възлови стратегически въпроси. Същевременно под 10% от избирателите им подкрепят такъв вариант, и то при доказаната роля на Борисов да бъде мост между двата електората. В една наистина кризисна ситуация такава коалиция ще се разпадне под натиска на собствените си противоречия. - Какви са шансовете на Слави Трифонов, ако се кандидатира? - Да стане президент? Близо до нулата. Слави Трифонов е харесван като говорител срещу статуквото, срещу елита и точно затова – не като политик. Българската политика не би станала по-приемлива, а само още по-абсурдна, ако шоуменът влезе в нея. - Каква ще е активността за референдума? Ще повлияе ли на изборите на 6 ноември? - Към момента се очертава около 40-45%. Силна ангажираност от страна на Слави Трифонов би могла да повиши тази активност, а също и косвено да мобилизира протестен вот. С което не толкова да предреши, колкото да разбърка картите на президентските избори.

 

 - Те са най-вероятните участници в балотажа, но много зависи от развоя на лявата кандидатура. Публичните раздори и битката на лобитата в БСП и АБВ отслабват влиянието и на най-щателно подготвената кандидатура. В случая за левицата с пълна сила важи поговорката “Онова, което сам си направиш, и най-големият враг не може да ти стори.” Остава да видим дали идеята за обединение ще накара левите избиратели да преглътнат начина, по който им го налагат, или ще се отлеят към Татяна Дончева, Красимир Каракачанов, дори към по-центристка фигура от ГЕРБ. Тогава са възможни и изненади.

 

- От много места, но поне от три със сигурност Първо, от неустойчивостта на обществените нагласи, които при криза лесно могат да преминат в протестен вот на избирателите към собствените им партии. Второ, от напълно неясната към този момент позиция на ДПС и ДОСТ – от една страна, тези партии със сигурност имат своя интерес от определен облик на президентската институция, но от друга, на фона на събитията в Турция и казуси като “Буюк”, съвсем не е сигурно какво би спечелила и какво би загубила една кандидат-президентска двойка от тяхната подкрепа. И трето, но най-важното – от конкретните имена на кандидатите за “Дондуков” 2. Личност почтена, ерудирана, умееща да убеждава и отстоява позиции, би могла много да промени и във вота, и в политическия живот на страната. - Във всяка предизборна кампания сериозна роля се пада на медиите. В тази връзка - какви са очакванията на хората от бъдещия нов директор на БНТ? И какви са предпочитанията - да е журналист като Анкова или да е име от мениджърските среди? - Проучванията на “Алфа рисърч” показват, че през последните години БНТ значително увеличи не само своята аудитория, но и общественото доверие. Сериозен ръст има в оценките за новините, публицистиката, филмите, спорта, предаванията за култура. На този фон обществените очаквания са за продължаване на досегашната политика на БНТ по отношение на обективността, бързите реакции, ангажирането със значими обществени проблеми, качествената журналистика. Като журналист и мениджър Вяра Анкова постави високи стандарти и съвсем резонни са очакванията бъдещият генерален директор да развива този управленски стил. Боряна Димитрова е доцент, д-р на философските науки. Завършила е социология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Има специализации във Франция и САЩ, ръководител е на над 80 национални и международни изследователски проекта. Създател и управляващ партньор е на социологическа агенция “Алфа рисърч”

    24chasa.bg