Търпимостта на населението към корупционните практики у нас е твърде ниска, поне на декларативно ниво. Едва 2% от българите заявяват, че са склонни да оправдаят хора, които искат подкупи, а 6% оправдават онези, които дават подкупи. 98% не оправдават искащите подкупи, а 94% порицават даващите подкупи.
Това сочат данните от национално представително проучване на пълнолетните българи, проведено в цялата страна между 28 март и 5 април 2016 г. По домовете им са интервюирани 1000 пълнолетни лица, подбрани чрез двустепенна гнездова извадка. Обхванати са 125 гнезда в 89 населени места на страната. Изследването се провежда в рамките на собствена изследователска програма на Exacta Research Group.
Едва 10% от българите обаче смятат, че у нас е много вероятно човек да бъде осъден за корупция. Големият процент - цели 77% твърдят, че е малко вероятно това да се случи в България.
Най-младите на възраст под 30 години, както и най-възрастните – над 60 години, по-често от останалите българи са на мнение, че корупционните практики у нас се санкционират от закона. Така мислят и хората с ниско образование, както и жителите на селата. Сред политически ангажираните българи, най-често вярват във възможността корумпираните да бъдат осъдени избирателите на РБ и на ГЕРБ. Най-много скептици има сред високообразованите и заможните прослойки от населението, както и сред избирателите на националистическите формации.
"За последните четири години регистрираме като цяло ръст на скептицизма относно възможността у нас човек да бъде осъден за корупция", коментират от "Екзакта".
Най-често българите признават, че са давали подкуп за здраве, явно това се вижда на анкетираните най-малко укорително. 10% посочват, че през последната година са дали подкуп за решаване на здравни проблеми (на тях лично или на членове на семействата им). Това твърдят преди всичко жени, хора на възраст между 40 и 60 години, високообразовани и заможни респонденти, както и жители на столицата. 5% заявяват, че са дали подкуп, за да избегнат полицейски санкции (вкл. и на КАТ), а 3% са плащали за административна услуга – издаване на разрешително, на удостоверение или на друг документ.
Най-често подкупи за здраве
1,5% посочват, че са плащали за митническа услуга, а 1,3% – за данъчна. За съдебна услуга, както и за образование подкупи са давали под 1% от българите. На тези данни, разбира се, следва да се гледа само като на един ориентир за корупционните практики у нас, при положение, че информацията е набрана чрез интервю, което предполага самопризнание от страна на респондентите. Може да се допусне, че има хора, които не споделят свободно своите наблюдения и практики по темата.
От гледна точка на сравнимостта на сега получените резултати с тези от преди четири години от "Екзакта" не регистрират значима промяна.
|
Случвало ли ви се е през последната година да плащате подкуп за: |
|||
|
|
Да |
Не |
общо |
|
Здраве |
10,4% |
89,6% |
100,0% |
|
Да избегнете полицейска санкция (вкл. КАТ) |
5,4% |
94,6% |
100,0% |
|
Разрешително, удостоверение или друг документ |
3,1% |
96,9% |
100,0% |
|
Митническа услуга |
1,5% |
98,5% |
100,0% |
|
Данъчна услуга |
1,3% |
98,7% |
100,0% |
|
Съдебна услуга |
0,9% |
99,1% |
100,0% |
|
Образование |
0,8% |
99,2% |
100,0% |
|
Да избегнете съдебна процедура |
0,4% |
99,6% |
100,0% |
Две трети одобряват румънския модел за борба с корупцията
65% от българите твърдят, че одобряват румънския модел на борба с корупцията и в същото време го намират за подходящ за прилагане у нас. Едва 5% смятат, че е непригоден за ситуацията в България, даже и с аргумента, че „това е политическа репресия”. 30% от запитаните не са запознати с румънските практики на борба с корупцията и не изказват мнение.
Най-често одобряват румънския опит в борбата с корупцията и го виждат като подходящ и за нашата страна мъжете, хората на възраст между 50 и 60 години, високообразованите и заможните респонденти, жителите на областни центрове и избирателите на патриотичните формации у нас.
Столичаните по-често от останалите българи гледат на румънския модел на борба с корупцията като на репресивна мярка, която не следва да бъде прилагана у нас.
Същият въпрос е задаван от „Екзакта Рисърч Груп” в национално представително изследване, проведено точно преди година – през април, 2015 г. Тогава, одобряващите румънския модел на борба с корупцията като приложим за нашата страна са били 55%, което е с 10% по-малък дял от сегашния. "Данните показват, че за една година с 10% нараства делът на хората, които са се запознали с румънските практики на борба с корупцията, което свидетелства за масова обществена чувствителност по темата и за по-високо ниво на информираност на гражданите", твърдят от агенцията.
Българите съгласни, че Румъния ни изпреварва
Борбата с корупцията в Румъния, както и многобройните оценки и международни анализи, които поставят напредъка на Румъния преди този на България допринасят за това 68% от нашите сънародници да твърдят, че северната ни съседка е постигнала като цяло повече в сравнение с България. Тезата за напредъка на Румъния се споделя в най-голяма степен от мъжете, от хората с по-добро образование, от заможните избиратели и от жителите на областните центрове.
Едва 7% от българите са категорични, че напредъкът на Румъния не е толкова голям и тя едва ли изпреварва България. Това е преценка по-често на високообразовани жители на столицата, както и на хора на средна възраст.
43% от българите са категорични, че специален закон за борба с корупцията може да я ограничи до голяма степен. 25% смятат, че такъв законодателен акт ще повлияе в малка степен на корупционните практики у нас, а 16% са категорични, че законът няма нищо да промени.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай