20 години Rubiships. Какво са те за Вас?
За световната история 20 години са нищо. Това е твърде малък период и за корабоплаването, но за фирмите в България, мисля че е достатъчно дълъг. За да могат да преживеят суетата и да стане ясно, че ще ги бъде в следващите години. За това не е никак кратък период, тъй като не много фирми в България успяха да навършат 20 години продуктивна работа.
Нека да проследим развитието на Rubiships във времето. Как бе създадена фирмата?
Това е много интересен въпрос, защото създаването на Rubiships премина през различни етапи с различни хора в различно време. Благодарен съм на всички, които бяха съпричастни от самото начало. Както всяка фирма, създадена през 90-те години, започва с почти никакъв капитал, с много контакти, с много емоция и желание.
Първоначално бяхме двама души с една счетоводителка в една стая 20 м2 . На втория месец успяхме да съберем пари да си купим телекс, тъй като тогава не се ползваха имейли. Чак на третия месец успяхме да си купим и мобилен телефон – 2 кг за 1000 $. Това става през 1996 г., когато единия от нас се занимаваше с пристанищна дейност, камиони и товари, а другия – с наемане на кораби, като от едната страна търсихме стоката, а от другата – кой ще я превози. Всъщност действахме като корабни брокери. С това ни помогнаха хора от Германия като клиенти, корабособственици, контакти. За това казвам, че човек трябва да е благодарен на всички, които по някакъв начин по пътя на създаване и утвърждаване на компанията са допринесли за нещо.
По случай 5- та годишнина направихте много хубаво парти в резиденция Липник. Какво точно отбелязвахте с тази годишнина?
От днешната позиция – освен за световната история, за европейските мащаби и представи 20 години за една фирма са малко.
От тази позиция- на фирма с 20-годишен опит, мога да кажа, че подобна петгодишнина не бих направил. Прекалено голям и необоснован възторг. Печалбата ни тогава беше 20 пъти по-малка, а празненството 20 пъти по-пищно. Отдавам го на ентусиазма и на нашата радост, че сме успели да не фалираме в първите 5 години. Спестените първи 10 000 $ ние ги изхарчихме за парти. Изключително нелепа ситуация. Все още нямахме собствен офис. Притежавахме един камион, който имаше нужда от постоянен ремонт и две леки коли. Но това не ни попречи да направим грандиозно парти за петата годишнина. Сега за двадесетата годишнина ще изхарчим същите пари, но за 5 пъти по-малко хора.
А какво развитие имаше за фирмата за тези първи 5 години?
По- скоро почти никой не беше чувал за нас. Знаеха, че там има фирма и че ние се опитваме да работим добре. Мислехме, че фирма, която е преживяла 5 години, ще я бъде. Но не е така. Много фирми и на 10-тата година си отиват. Тогава бяхме радостни, че за времето нямахме никакви кредити. Можеше да се разполагаме според чергата, както се казва. Друг е въпросът как харчехме тези пари….
Продължихме със същата дейност. Както всяка фирма по пътя си се срещахме с хора, разделяхме се с други – служители, колеги, съдружници. На петата година вече бяхме 6 човека, което си е 100% увеличение на персонала.
Как продължихте след петата година?
След петата година стана ясно, че не е лошо да работиш с чужди пари, особено ако те са на банка и са разумно взети. Не е лошо да работиш частично с чужди пари, просто трябва да си убеден, че правиш печалба, която е по-голяма от лихвата. Но в никакъв случай не трябва да се прекалява с това финансиране. Във всяка една работа умереността е нещо много важно.
Първият ни товарен кораб закупихме през 1999 г. Успяхме да го вземем евтино, с кредит. От сегашна гледна точка, това беше малък кораб, но за времето тогава смятахме, че е доста голям. Започнахме да се занимаваме със спедиция и логистика, пристанищна дейност, вътрешни превози с камиони.
За мен голям успех е, че съм имал възможността да се занимавам с това, което ми е интересно – корабоплаването. В годините, каквото ми е пречило да се занимавам с интересните за мен неща, съм се разделял с него. Независимо дали е било то от лична или служебна гледна точка.
Какво постигнахте до десетата година?
До десетата годишнина успяхме да очертаем основите на това, което имаме в момента. Ако петата година е била емоцията, радостта от това, че сме успели по някакъв начин да се направим – да сме разпознаваеми за международния пазар, то на десетата вече имахме добро име. Товародателите вече работеха с нас.
Нека да обобщим. В момента Rubiships е фирма, която се занимава основно с търговско корабоплаване, но до десетата година сте се занимавали и с други дейности. По една или друга причина решението на г-н Радославов ли бе да се преструктурира фирмата като дейност или общото усещане на съдружниците, че всеки ще върви по своя път?
Мисля, че това решение беше взето разумно, а не емоционално. Постепенно се отдели единия съдружник, който се занимаваше с превози с камиони. А ние бяхме основно ориентирани към реката.
А през 2010 г. работихме вече с договор за коопериране с Империал, където бяха поставени основите на нашето сътрудничество. Две години по-късно международната компания реши да разшири своята дейност на Изток именно с Rubiships.
А как стоеше Rubiships на пазара тогава?
Тогава имахме 5 кораба и 2 баржи. Бяхме ориентирани в пристанищна спедиция и корабоплаване. Двама съдружника бяхме.
А лъскавия офис на ул. „Славянска“ имаше ли го по това време?
Да, него го направихме през 2007 г.
Но до подписване с една такава световна компания, не стават лесно нещата, предполагам.
Да, стават много предпазливо от тяхна страна. Всъщност, сега Rubiships е „майката“, тъй като Империал имат 49 %. От друга страна те нямат съдружие в други фирми. Разбира се, имат голям брой фирми, но всички са техни. Подходиха изключително предпазливо към източния пазар, защото освен в Западна Европа, те имат дружества за корабоплаване в Бразилия и Южна Африка. Това е един огромен концерн, който има над 13 000 служители. Интересът им към Долен Дунав бе предизвикан от появата на Rubiships в тяхното полезрение и възможността да правят рентабилност, която не могат да правят на Рейн, тъй като там има голяма конкуренция.
А какъв беше пътят с Империал до 2012 г. и след това?
Ще го разкажа по други начин. Отидох на първия съвет на управляващите фирми в Дуисбург, където хората ме приеха като равен, като един от тях. Аз, който може би бях и най-младият от тях, единственият от Изтока. Когато ми казаха името и ме приветстваха за добре дошъл, аз почувствах, че съм попаднал на точното място.
22-ма човека и аз, 23-ия, точно където трябва. На това първо съвещание, отделите и фирмите в Европа даваха отчет за резултатите си. И тогава си дадох сметка колко сме малки ние…, но си казах, че ще се стремя да работя и да стана като тях. Тази година отново бях на такова съвещание и се оказа, че Rubiships е на 4-то място сред тези 23 отдела. На първите места, естествено, са техните собствени флотове – речно-морските им кораби, танкерният флот, тласкачите. Спор няма, че тези резултати, са по-големи от моите. Но всички останали са малко по-назад. Затова колегите изключително много ценят моето мнение.
Сещам се през 2013 г., когато се случваше това преобразуване, други корабособственици и мениджъри на фирми по Дунава оценяваха този факт като наистина едно отлично попадение за времето, в която се намираше българското корабоплаване тогава. Каква беше точно ситуацията, която даваше оптимизъм на българските компании?
Човек в живота трябва да има коректив. Не трябва да си мисли, че той е създал корабоплаването или че е най-най- , защото такова лъжливо самочувствие може да му изиграе лоша шега. Честно казано, една чисто българска фирма никой няма да я допусне да играе във висша лига. Ето Шампионската лига, например, винаги са 5 едни и същи отбора на върха. Много рядко влиза някой нов да играе там за годината, но после излиза и тези 5 отбора остават. Същото е и в бизнеса. Ако ние сме много добри, но само тук, за България. Иначе ние от къде знаем колко сме добри, когато нямаме коректива и впечатлението как работят другите. А щом се превърнеш във фирма с чуждо участие, ти си под прожекторите.
За речния транспорт винаги се е говорило колко е евтин и перспективен, но нещо май не се оправдаха прогнозите за развитието му. Какви са причините, особено тук, в Долен Дунав - липсата на плавателен път, който може целогодишно да се ползва, или нещо друго?
Причината е комплексна. Твърдо съм убеден, че речният транспорт може да е рентабилен, но не може да е много печеливш. С много малко мощност можеш да превозиш много големи товари. Въпросът е в промяната на пазарите. Вижте, Кремиковци го няма, Украйна не участва в този бизнес почти. Втората причина е липсата на нормален корабоплавателен път, което пък е поради липсата на средства. Нашата държава не може да се справи с този проблем, освен да го обозначи и да не го доразваляме. Природата си знае работата и си оправя пътя сама. Но ако ние го разваляме, засядат кораби и се позволява нерегламентирано газене и дълбаене, нещата няма да се подобрят. Третата причина е непригодността на флотовете, които са били създадени за определен тип превози. Тези товаропотоци вече ги няма и флотовете стават неконкурентоспособни на външния пазар. Съвкупността от тези причини прави, за съжаление, българското корабоплаване не толкова атрактивно. Имаме изключителни специалисти, които бих казал, че са на европейско ниво, както в офисите, така и по корабите. Тези наши кадри се котират навън и така не остават кадри в България.
В момента с колко кораби разполагате?
Десет собствени и наети още толкова. А от Империал оперираме един от тласкачите им „Херкулес 10“, който върви с 6 баржи по 2 000 тона всяка една. Той даже в момента е в Русе. Свалиха го от Рейн тук, за да тестват пазара, като Rubiships му е оператор. Корабът е под германски флаг с екипаж на Rubiships. И така разширяваме нашето портфолио от услуги тук.
Да се върнем и направим съпоставка – времето, за което товарите са стигали товарите преди и сега?
Това са несъпоставими неща. Корабоплаването, като всяка друга работа, се развива. Преди се работеше по западна линия с влекачи, които пътуваха до Регенсбург по 30-40 дни. Зимните рейсове траеха по 3 месеца. А сега един кораб прави един кръгов рейс за 25 дни. Вярно, влекача изкарваше 4-5 хил. тона на няколко шлепа, а ние пътуваме с 1 500, но за времето, за което той отива, ние правим 2 рейса. А това вече е изискване на клиентите, тъй като те вече не могат да си позволят да чакат 3 месеца за стоката си. Пак казвам, няма ги тези товаропотоци и външнотърговски връзки, които ги имаше едно време – превозите на тор, вина, и т.н. Тези неща изчезнаха. За западна Европа се появиха други доставчици. И тази структура, за която преди малко казах, предполага друг вид флотове, за която България се оказа неподготвена. Може би, ние бяхме едни от малкото, които бяхме готови за тази работа. Умението да управляваш е умението да предвиждаш.
Основно, с какви товари се занимавате сега?
С генерални товари. Това са бройни товари, опаковани, насипни – различни видове шротове, рапици, слънчогледи, които изнася България. Изнасяме суровини, а внасяме готови продукти като машини, валцована ламарина и т.н.
А работите ли по източното направление?
Не, там нямаме интерес за момента. Правим превози към Констанца, но това е морско пристанище, което всъщност е връзката с Черно море и със световния океан. Констанца се развива като голямо пристанище.
… не можахме да имаме такова пристанище в България?
Ние няма и да имаме. Вече сме така изпреварени, че нямаме шанс да се конкурираме. И аз говоря за Варна и Бургас. А Русе, за съжаление, като погледнем товарооборота сега и преди 10 години и става напълно ясно, че е далеч от тези неща. „Порт Булмаркет“ има вероятно най-голям товарооборот и ние имаме всяка седмица там по кораб или два.
Необходима ли е законодателна инициатива, преди 5 години имахте корабособствениците искания към държавната власт. Уредиха ли се нещата?
Учудващо морска администрация София, както и Русе, вземат присърце тези проблеми. Преди, малко се неглижираха проблемите на реката. В момента виждам една обратна тенденция, за което съм изключително благодарен на колегите от Дирекция Морска Администрация София и Дирекция Русе, защото те осъзнаха, че без подкрепата на флага, ние сме загубени или просто ще сменим флаговете.
В навечерието на 20-годишнината какви резултати отчете Rubiships?
Аз, като управител, се отчитам пред двамата собственици, които са Империал и частното лице Роберт Радославов. Всъщност, ние сме двама управители, единият от страната на Империал, а другият съм аз - като управляващ съдружник. Дружеството отчете ръст, с прекалено успешната 2014 г., от 4 % и това е въпреки, че за 2015 г. работихме само 9 месеца, поради маловодието. Всъщност ние направихме 4 % по-добри резултати с 3 месеца по-малко, което е причина да сме горди. Също така закупихме един много голям модерен и многофункционален кораб. Третата причина да сме горди е, че партньорите са доволни от взаимната работа и поддържат намеренията си да разширяват пазарния дял в Дунавската сфера.
Колко души е екипа?
Добрият екип не е на последно място. Сработеният механизъм, преодолените различия……
Кое е по-добро? Да създаваш кадри или да вземаш готови специалисти?
По-трудно е да задържаш кадри. Това е най-трудно. Това е като успеха - лесно е да го постигнеш, трудно е да го задържиш. А при кадрите е същото. Ако си добър работодател, плащаш на време и имаш добро отношение към хората, те никога няма да те напуснат.
В Rubiships работят 95 човека в момента. Това са хора, които вземат добри пари за българския стандарт. Стремежът е тези доходи, ние като управляващи, да ги увеличим.
Доближават ли се до европейските заплати?
Стандартът просто е друг. Но се движим в тази посока. За българския стандарт, служителите на Rubiships вземат средноевропейски заплати.
А колко души е плавсъстава?
Администрацията е 11 човека при общ числен състав 95, останалите са плавсъстав.
Нека да завършим с една много хубава мисъл на Сенека. „Колко много време ни е нужно, а колко малко време имаме.“ , и от там нататък вече всеки сам си решава как да действа.
Значи времето ни е малко. А теб притиска ли те времето?
Зависи от организацията. Все по-рядко. Ако ти е добра организацията, няма да те притиска времето. Отказал съм се угаждам на всички прищевки. Когато имам среща с теб, за мен други хора няма. Даже не си вдигам телефона. Дори и да си дошъл до офиса, мен ме няма. Преди не бях така. Ето разликата между десет- и двадесет-годишнината. Преди щях да се извиня, да кажа дошъл човек, да не го връщам, а сега не.
Защо все повече сдруженията и браншовите съюзи показват невъзможността си да работят в последно време?
Няма логика да работят. Българинът е индивидуалист. Нас ни няма в отборните спортове. Как ще ни има в браншовите организации? Добри сме в индивидуалните спортове – борба, бокс, кеч. Това си е национална черта.
Не може да работят в една браншова организация фирми, които извън тези врати ще се гледат като конкуренти. Те искат да се убият, как ще се усмихват заедно? Такива неща съществуват само в нормалните държави.
Ето например БАК (Българска Асоциация на Корабособствениците), където Rubiships е член, е може би една от малкото асоциации, които работят. Това е защото фирмите, които са там, работят на световния океан. Не си пречат, не се конкурират. Моето мнение е, че такива сдружения много трудно биха заработили. За това и така стана с Дунавска камара - прекрасно намерение, но мъртво родено отроче. Имаше фирми, които още на първата година спряха да си плащат членския внос.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай