Изп. директор на Изпълнителната агенция за поддържане и проучване на река Дунав Павлин Цонев пред Акцент.БГ
- Как завърши 2015 година за АППД, г-н Цонев?
Завърши с приключване на проектите по ОП „Транспорт“, което е изключително важно за нас.
- Кои са тези проекти?
Проектът включваше 4 елемента. Първият е изграждане на система за мониторинг на плаващи навигационни знаци – 160 шамандури с GPS и УКВ връзка.
Система вече работи и се намира на първия етаж в Дирекция „Поддържане на корабоплавателния път“. Там се намира командния пулт и всяка сутрин колегите имат задачата да наблюдават положението. Стойността и е 2 млн. лв.
Вторият елемент включва направата на 9 автоматични, метеорологични и хидрометрични станции по цялата дължина на р. Дунав. Този проект е на стойност около 1 млн. лв.
Третия елемент, който завършихме, е изграждане на геодезична мрежа, която може да се използва в изпълнение на инженерни проекти. Тя е много близо до речното легло, така че при евентуално строителство могат да се използват тези геодезични точки. Самите точки са на брега, измерени са техните координати и височината, което е необходимо за всяка една геодезична точка.
Те представляват полигончета с бетонна квадратна основа и един пирон, на който се поставят измерителните уреди. Ние гарантираме, че в тази точка сме измерили географските координати – ширина и дължина, както и височината. Така че няма да се налага изграждане на нова мрежа, когато се извършва нещо друго. Просто се знаят тези около 300 точки, разположени в целия български участък от Силистра до Ново село.
Четвъртият елемент е хидгографния кораб. Строежът ще започне във Варна. На 11 март подписахме договор с изпълнителя, така че до края на годината ще имаме нов хидрографен кораб. Този елемент е на стойност малко над 6 млн. лв.
Общо четирите елемента възлизат на стойност малко над 10 млн. лв. Корабът ще трябва да го платим с пари от новия програмен период, но важното е, че ще имаме нов хидрографен кораб, с който можем да внесем изключително модернизиране на системата, с която ще работим.
- Какво се постигна с тези 3 елемента от програмата?
В момента имаме ежеминутно показване на водните нива без необходимост от намеса на нашите хидролози или метеоролози. В сайта всеки може да види например в Ново село какво е нивото на реката. На всеки 30 минути се изобразява графика. В същото време може да видим и каква е температурата на водата. Статистиката отразява моментното състояние без намеса на човешкия фактор.
- Каква е реалната стойност на всичко това, например за капитан, който за първи път минава през този участък на реката?
На всички 9 хидрометрични станции има електронни табла и той може в момента да наблюдава същата картина, само че в числов вид. Има готова информация във всеки един участък какво е нивото и температурата на въздуха и водата.
- Поставянето на шамандури е нещо полезно, но по време на сухия сезон няма как да помогнат. Знаем, че въпреки забраните корабособственици „драпат“ да минат и правят бели. Говореше се за някакви по-сериозни планове и инвестиции относно дъното на реката...
Продължаваме да работим. Колегите от Румъния изпълняват проект, който ще ревизира постигнатото до сега по предишния проект, който беше по ИСПА. Този който не можа да се случи, тъй като парите отидоха в София за метро възел. На 29 март ще бъдем в Букурещ на откриваща среща за нов проект и ще бъде избран нов изпълнител на предпроектно проучване и се надявам до края на 2017 г. да имаме резултат от този проект.
- Но нали вече имаше проучване и бяхме готови да започнем работа по самия проект?
Не бяхме готови за да започнем, тъй като предишният консултант не успя да довърши проучването.
- Говорим за проекта, по който бяха предвидени 138 млн. евро, които отидоха за софийското метро. Става въпрос за пapитe, ĸoитo бяха пpeнacoчeни oт изocтaнaлия пpoeĸт зa пoдoбpявaнe нa ĸopaбoплaвa- нeтo пo Дyнaв в yчacтъĸa Бaтин – Бeлeнe?
Като цяло за България имаше ползва от това, но конкретно за корабоплаването все още няма решение. Поне имаме одобрен проект, който ще бъде финансиран по „Свързаност на Европа“ и колегите в Гюргево, които са бенефициент в момента, го изпълняват. Както споменах, на 29 март ще бъде откриващата среща.
- А какъв ще е бюджетът по този проект?
Ние имаме съвсем скромен бюджет по тази процедура от 18000 евро, тъй като сме сродна организация и няма как двете организации едновременно да изпълняваме този проект. А колко пари ще е новия бюджет за проекта не е ясно.
- Тоест ще чакаме румънците да оправят дъното на реката?
Не, тук става дума само за проучването. Строителството ще бъде съвместно, но след като приключат тези предпроектни проучвания. Те трябва да кажат какво е необходимо и след това да се премине към самото инженерно изпълнение.
- А относно кораба, за който споменахте, каква ще е неговата функция?
Корабът ще внесе най-новата информация за състоянието на речното дъно в целия 471-километров участък. Освен това, ще сложи на мястото всички острови, тъй като до сега не сме използвали напълно капацитета на колегите от Дирекция „Хидрология“ за извършване на геодезични дейности, понеже нямаме такъв капацитет и апаратура. Корабът ще разполага с най-съвременната техника за измерване на речното дъно и бреговете чрез лазерна апаратура. Ще можем да поставим всички острови на местата им, да следим каква е ерозията в българския участък и да предложим мерки за предотвратяването ѝ.
- А към момента имате ли точна информация за ерозията? Чуват се от време на време изказвания по тази тема.
Това е най-вероятно информация по спомени или някаква статистика, която на нас не ни е ясна.
С ограничен бюджет и лоша техника не можем да постигнем целта си. Ще можем много по-пълноценно да определяме кои са критичните райони. Сега проверяваме място, което по мнение на колегите от хидрографния кораб и правим промените с лодка, което няма как да ни даде необходимата информация, отнема изключително много време, бавим се, трудно правим анализите. Надявам се, че Дирекция „Хидрология“ ще бъде тотално натоварена с изключително много работа за да може да осъвремени данните, тъй като голяма част от тях са от началото на 90-те години, а нещата са се променили от тогава до сега. Това ще позволи скоростта на прогнозиране да се повиши. В момента даваме прогнози за два-три дни напред максимум. А целта е това да се увеличи на пет дни, за да можем да дадем адекватна информация навреме. Всички, които се занимават с превоз ще имат много по-точна информация. Ще могат да си планират адекватно превозите, без да си претоварват съдовете.
- АППД е единствената национална агенция, която остана извън столицата. Добър знак ли е това?
Това е изключително добре за нас, тъй като реално работата ни е тук. Независимо от състоянието на техниката, тази близост ни дава възможност да управляваме процесите по-добре. Запознати сме с условията и сме близо до най-големите транспортни фирми, с които поддържаме контакт. Винаги можем, с едно обаждане на телефона, за 15-20 минути да реагираме. Няма нужда да комуникираме със София и да чакаме разрешение. Това изключително много ни улеснява в дейността. Тук имаме моменти с колеги, с които работим без официалности, писма и т.н. Реагираме на момента.
За АППД
През 1935 г. в системата на Министерство на железниците е създадена „Дунавска хидрографна служба“ със седалище в град Лом и задача поддържане на корабоплавателния път‚ съставяне на карти на река Дунав и организиране на хидрометеорологични наблюдения в българския участък на реката.
След сключването на „Конвенция за режима на корабоплаване по река Дунав“ от 1948 г. в Белград‚ през 1949 г. „Дунавската хидрографна служба“ преминава към Министерство на народната отбрана – Дунавски флот – Русе.
Четири години по-късно тази служба се връща към Министерство на транспорта и е създадено „Управление плавателен път“ – Русе‚ със задача да поддържа плавателния път в българския участък на река Дунав. В дейността не е предвидено да се извършват хидрографни и хидроложки проучвания за режима на реката.
През 1955 г. „Управление плавателен път“ преминава като отдел към „Параходство българско речно плаване“. С постановление на Министерски съвет от 1 април на далечната 1956 г. към Министерство на транспорта започва да функционира Управление за поддържане плавателния път и проучване на река Дунав (УППД) със седалище в град Русе, а в края на 1999 г. се преструктурира в Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“ (ИАППД).
ИАППД е единствената специализирана организация в България, която осъществява целия комплекс от работи по поддържане на плавателния път и зимовниците за осигуряване безопасността на корабоплаването в българския участък от реката.
От своето създаване до сега ИАППД има значителен принос при решаване на въпроси като установяване на система за навигационно-пътевата обстановка, оптимизиране на габаритите на фарватера, проектиране на хидротехническите съоръжения и др.
Сградата на Aгенцията фигурира във фонда на архитектурно-историческото наследство на гр. Русе, формирано през последните десетилетия на 19 век, когато в дунавския град работят две дузини архитекти. Проектираните от тях сгради, ансамбли и цели улици са в господстващия в Западна Европа архитектурен стил фен дьо сиекл (края на века) – ретро с елементи на класическите архитектурни стилове. Затова Русе е първият български град с подчертана европейска архитектура.
Сградата на Агенцията е проектирана от унгарския архитект Янович и е строена през 1912 г. за инж. Зигмунд Ринтел. Инициалите на собственика „З.Р.“ са поставени върху фасадата над главния вход. По-късно сградата е собственост на Самуел Вилхелм Матерсдорф, който живее във Виена, и през Втората световна война заминава за САЩ.
Фасадата на сградата е украсена с три женски фигури. Първата е облегната до зъбчато колело и държи чук и клещи, втората държи щит и има венец на главата, а третата държи меч.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай