Властелините на асфалта

Публикация 19 Дек, 2015 / capital / 265

Секторът на строителите на инфраструктура в България е все по-затворен и има сериозни съмнения за картел

Годината е 2009, на власт е тройната коалиция, България все още няма завършена магистрала. Европейските пари тъкмо влизат в страната, провежда се първи голям търг - за нова отсечка на "Тракия". Гръмва огромен скандал, след като всички чуждестранни участници са отстранени от оценителната комисия. Търгът е прекратен след натиск от Европейската комисия - очевидно признание, че въпреки "напълно спазената" законова процедура, нещо не е наред.

Правителството се сменя, а на власт идва ГЕРБ с обещанието да изчисти корупцията. Министър на регионалното развитие е бъдещият президент Росен Плевнелиев. Търгът за отсечката на "Тракия" е обявен повторно, документи купуват над 50 фирми от цяла Европа. Постигнатата цена е много по-ниска от прогнозната. Офертите се преглеждат в присъствието на представител на "Прозрачност без граници", а пликовете с цените се прибират в сейф в Министерството на отбраната, поставен под 24-часово видеонаблюдение. Прилича повече на избор на държавен глава, а не на строител на пътища.

Не би било пресилено да кажем, че това вероятно е най-честната обществена поръчка в близката история на България. Пътните фирми все още си спомнят за тази проява на fair play, отдавна потънала в небитието. Сравнете я с последната поръчка за магистрала "Хемус". На власт е ГЕРБ 2, има два лота, за които общо кандидатстват 16 компании и консорциуми. Двама от чуждестранните участници, които искат да строят сами, са отстранени веднага. Френският гигант NGE Contracting, с оборот от над 1.3 млрд. евро за 2012 г. и повече от 7 хиляди служители, не е представила документация за потвърждение на наличен финансов ресурс в размер на 20 млн. лв. и не е доказала участието си през последните три години в поне едно проектиране на идеен или технически проект на автомагистрала или първокласен път и тунел. Турската "ЙТЙ асфалт иншаат маденджилик наклият" пък не е строила мостове и поне един пътен, железопътен или метро тунел. Друга чужда компания, която успява да мине ситото и да излезе на първо място с по-ниска предложена цена - турската "Ташяпъ Иншаат Тааххют", е отстранена скоростно за дни, защото комисията не приема обясненията й за по-ниската стойност. Заедно с нея е изхвърлено и българското сдружение "Хемус БГ" ("ИСА 2000" и "ОРС Инфраструктура"), по същата причина. В крайна сметка, договорената цена е двойно по-висока от прогнозната. Натиск от ЕК този път няма, защото става дума за парите на българските данъкоплатци. Публичният скандал, поне засега, умело се заглушава с мълчанието на контролираните медии.

Трябва да признаем, че има много различни нюанси. Първо, българските компании научиха правилата на играта и взимат чужди партньори с минимален дял в консорциумите, за да ползват работното им досие. Второ, българските власти също научиха правилата и вече няма откровени манипулации като изискването за асфалтова кариера на 50 км от обекта. И трет - и едните, и другите усетиха сладостта на европейските пари и големите обществени поръчки, които промениха строителния сектор в България изцяло.

Първото правителство на ГЕРБ дойде с обещанието да строи бързо, качествено и евтино. Плевнелиев се опита да отвори пазара и дори създаде отделна компания на пазарен принцип, по подобие на ситуацията в Австрия и Германия - Национална компания "Стратегически инфраструктурни проекти" (НКСИП). Добрите намерения продължиха доста кратко. Промяната се усети още в края на предишното управление през 2012 г., но истински настъпи едва с идването на правителството на Орешарски през 2013 г. и "експлозията" на водни и пътни проекти. "Хемус" е триумфът на новото статукво - нито евтино, нито качествено (поне откъм проектиране), а дори да е бързо, не е особено прозрачно.

Големите пътни поръчки от последните 2-3 години ясно чертаят тенденция - печелят пет-шест големи местни фирми. Най-общо първата група е близка до ДПС и депутата Делян Пеевски - в началото "Водстрой 98", а напоследък "ПСТ груп". Останалите чести победители са ГБС, "Джи Пи груп", "Хидрострой", а напоследък и "Агромах". Доказателства за връзка между тези големи компании и хората на власт няма, само устойчива статистика за печелене. И сериозни съмнения, че повтаряемостта не е просто съвпадение, а започва да прилича все повече на картел.

Скъпа моя "Хемус"

Проектът за първия етап от 60 км на "Хемус" след Ябланица до разклона Плевен - Ловеч беше разделен на две отсечки. За първата победител стана "АМ Хемус лот 1" с минимална цена от над 277 млн. лв. без ДДС и максимална 298 млн. лева. Водещ партньор в това обединение е "Джи Пи Груп". Тя изгря сред големите в последните години, като започна със строителството на бензиностанциите на "Лукойл България", а после се нанесе и в старата сграда на компанията. Един от двамата собственици на дружеството - Владимир Житенски, е много близък до шефа на "Лукойл България" Валентин Златев. Поне пет запознати източника от строителния сектор посочват връзка между "Джи Пи Груп" и Златев като фактор, който влияе при политиката на компанията и спечелването на поръчки. ""Джи Пи Груп" е една от над стоте фирми, банки, застрахователни дружества, производители и доставчици-контрагенти на "Лукойл България". Ако това е основанието фирмата да бъде "сочена за близка" до генералния директор на дружеството, то със същото основание можете да посочите за "близки" и "свързвани" в своите сектори с него почти всички водещи компании в българския бизнес", отговарят на това в официално писмо до "Капитал" от пресслужбата на "Лукойл България".

Останалите участници в консорциума са "Конструксионес табоада и Рамос", "МР Сивил Уъркс" и "Трансконсулт-22". Вторият участък от Угърчин до разклона с второкласния път Плевен - Ловеч е за "ПСТ Хемус 2", който предложи 479.39 млн. лв. с крайна цена до 499.96 млн. лв. Консорциумът е с водещи "ПСТ Груп", която технически е собственост на офшорно дружество, но се смята за близка до депутата от ДПС Делян Пеевски и собствениците на Първа инвестиционна банка. Останалите фирми в обединението са "Хидрострой", "Пътстрой Бургас" и "Евро Алианс Тунели". Така общата цена на първите 60 от общо 252 оставащи километра от "Хемус" ще бъде почти 800 млн. лв. без ДДС, при прогозирана 434 млн. лв. Това е 133 хил. лв. на метър или 1330 лв. на см .

Може да ви изглежда ужасно скъпо, но всъщност не е. Много представители на сектора, включително чуждестранни, посочват, че цената отговоря сравнително вярно на исканото срещу тези пари. Причината за драстичното разминаване се крие в проектирането. Според отговорите на МРРБ, което е принципал на НКСИП, "предварителните оценки на стойността за автомагистрала "Хемус" бяха изготвени още през 2013 г. по окрупнени показатели. Проектирането на трасето за етап 1 беше завършено през август 2015 г. и едва тогава станаха налични и подробни количествени сметки на цялостното избрано, чрез които може да бъде изчислена точна индикативна цена". С други думи, някой е нахвърлял някакви чертежи на лист и е преценил каква ще е цената на магистралата преди две години, без никакви същински изчисления отзад. Те са дошли едва преди няколко месеца, когато е станало ясно, че в първите 60 км ще има "мостове и виадукти с дължина около 10 км, както и 3 тунела с по две тръби всеки и с обща дължина от близо 3 км".