Проблеми и предизвикателства пред енергийния сектор в България

Публикация 03 Юли, 2011 / Център за изследване на демокрацията / 926

Управлението на енергийния сектор в България е изправено пред множество проблеми и предизвикателства от технически, правен и институционален характер. Извършените напоследък ревизии в сектор „Енергетика”, свързани с изпълнението на големи инфраструктурни проекти, разкриха сериозни проблеми в държавното управление:

· липса на ясна и добре обоснована енергийна стратегия;

· явни конфликти на интереси на най-високо политическо равнище и свързаните с това съмнения за корупция;

· лошо управление в държавните дружества;

· липса на адекватен независим надзор над сектора и злоупотреби с монополно положение за сметка на потребителите;

· политическа приватизация на активи и безконтролен достъп на съмнителни капитали.

Динамично променящата се международна среда създава допълнителни затруднения за националната политика и изисква внимателно планиране и обществен консенсус при вземането на решения за бъдещето на сектора.

Наличието на ясна дългосрочна и средносрочна енергийна стратегия, набелязваща валидни и реалистични приоритети, трябва да бъде ключов елемент за вземане на решения в сектора.

Сред основните недостатъци са:

· Несъответствието между действията на правителството и стратегическата рамка, като за много от решенията на българското правителство през последното десетилетие липсва адекватна стратегическа обосновка;

· Признаците за завладяване на държавната политика от частни интереси – превес получават проекти, които съсредоточават съществени разходи в малко на брой специфични частни интереси (например изграждането на големи генериращи мощности) за сметка на по-перспективни решения и преди всичко стимулиране на енергийната ефективност;

· Липсата на финансова обосновка на заложените цели, което води до поставянето на прекалено оптимистични и множествени цели и приоритети. Това на практика позволява широка дискреция в провежданата политика и в крайна сметка обезсмисля стратегическото планиране;

· Отсъствието на рамка за добро управление в изпълнението на стратегията с конкретни срокове, отговорни институции и показатели за оценка на постигнатите резултати.